Прозираше слънцето зад старата гора
и сякаш ни подканваше подкупно,
да се събудим, вече започва деня,
и трябва малко, да се потрудим.
Решихме риба да си уловим, ...

събуждам се с устни
случайно намерили
туптящата сънна артерия
на мъжа, когото обичам.
звънец, желание и никотинов глад, ...

Освен някои отличници може би, кой не е получавал двойка в училище ... Макар отличничка, в осми клас и аз получих двойка, по-точно - две и половина, по Химия. Труден предмет, не ми беше приятен. След едно изпитване, оценено с шестица, следващия час отново бях изпитана. Строгият ни учител, (бъдещ кме ...

И днес - на огън ми мирише
раздялата с една жена.
Развод ли бе… да го опиша!
Приличаше ми на война!
Изгубих в битката: наследство ...

Зеленее в очите ми мека тревата
и иглика на припека дръзко цъфти.
Старо куче пролайва, до болка позната,
сянка майчина... Босите детски пети.
Сред тревата се крие коприва и пари, ...

Тя беше красавица – очи, устни, коси, походка, глас…
И той, разбира се, се унесе по нея. Изгуби апетит и сън. Забрави кой е – дори в огледалото виждаше само нея.
Което го накара да се престраши. И се обясни в любов. Страстно, горещо, патетично…
В отговор – смях. Даже не презрителен, а просто… Пренеб ...

Руска майка мене е родила
и даже тя е открила,
че България е силна,
нашите сили не са победими,
Османците са се скрили ...

Джиро осъзнаваше напълно ясно, че след като се беше провалил в използването на специалната техника, имаше голяма, дори огромна вероятност Инг Юе да го убие след като заседанието приключеше - можеше разбира се да го направи и малко по-късно - за да притъпи бдителността му още повече. Джиро отдавна бе ...

Получих внезапно словесно небесно пространство –
до птица, до облак, до слънчев лъч.
Сега слушам, а всичко говори.

Прошка
Тази история разказвам, по скоро преразказвам по памет. Със сигурност някои от детайлите липсват, но това не я прави по-малко истинска. Нейните герои са отдавна покойници- мир на праха им. Надявам се да ми простят хронологичните или други отклонения.
Смътно си спомням дядо Ангел, но още вижда ...

До теб се доближавам, моя пролет,
дали ще те дочакам, питам аз?!
Да видя пак игриви птици в полет
и извори със блясък на елмаз.
Да видя как разцъфват пак овошки ...

/на съпруга ми/
Не си измислен, а мъжът до мен -
стожер....от над тридесет години,
на бури устоял, не паднал в плен
на най-студените и върли зими. ...

Бяла птица е душата на поета,
тя лети и рее се в синьото небе.
Погледни му стиха, виж му куплета,
почуствай словата, усети неговото сърце.
За любовта той пише своите слова, ...

Аз успях!
Успях срещу страха си.
Страха ми, да не ме чуят.
Страха ми, да не ме видят.
Страха ми, да не ми повярват. ...

Сватбеното тържество бе в разгара си...
Наблюдавах щастливите лица на Янис и Лина, виновниците за това тържество,хубавица в булченска рокля, щастливо усмихната,... чудесна двойка са,..между впрочем има ли грозна булка, едва ли, всички са хубави. Е, малко притеснени , не от това дали ще покаже червен ...

Залезът замря в огнените хълмове на хоризонта.
Помнеше Богомил тези мигове от дете - първо се „стопяваше” ленивото корито на реката в ниското. После угасваше зеленината на тучните пасбища и накрая се изгубваха контурите на билото. Тъмата бавно се плъзгаше на приливи от височините, а под кехлибаренот ...

Този мъж знаеше как да целува.
С устни и дъх... или само с очи.
Докосва и падаш сякаш от кула,
а той на ръба с ръка те държи...
... толкова топла, че пламък се ражда, ...

Остава ми още
само един живот
и без да мамя,
и без восък в ушите,
с настръхнали амбразури ...

В тиха молитва сега коленича
сплела пръсти нечуто шептя,
де е тази, най-святата истина
и защо преживявамe всички тези неща.
Този наш живот, толкова късо измислен, ...

Понеделник ме обичай, ей така!
Вторник ще е с шоколад и рози,
сряда стой пред входната врата,
четвъртък само диалози!
В петък ми се разсърди, ...

Облякла спортен новичък екип,
не бих излязла с годеник на пикник,
защото нямам програмиращ чип,
а друг да ме командва аз не свикнах.
Покани ме Станой на теферич, ...

Разводът…
На дело бях веднъж. Бракоразводно.
Свидетел. Да разкажа, но не знам...
Приятелско семейство са и неудобно
страна да взема, или акъл да дам… ...

Твърдите утре, че ще има
и всеки май е убеден.
Маскиран делник. Болна зима
и зло предчувствие – за тлен.
А щом си жив ще те боли, ...

Аз чудя се на тоз въпрос -
дали пък, който го е задал
не е бил прост?
"Да бъдеш или да не бъдеш" - как,
когато ти не си и не си бил, ...

- Каква е,
Боже,
на света цената?
- Чеде,
брой ...

Съобщиха, че парите за училищата ще зависят от успеха на учениците…
И като се вдигне сега тоя пусти успех…
И без това двойките са в „Червената книга“, сега и тройките, и четворките ще се скрият.
Шестица до шестицата. Че и седмица може да се въведе…
хххх ...

Приютени под шепите
на разрошена пролет,
разпилените шепоти
избуяват нагоре
към кристалния купол ...

Пак ми шепнат ефирни снежинки за древни послания,
пак говорят на някакъв странен, изгубен език.
Може би, ми напомнят космично, забравено знание
или с хладна ръка ме упрекват, за делник безлик.
Уж докосват ме нежно, но защо ли замръзвам от ласката ...

Пролет в душата, пролетно слънце
и красотата в очите ми грее,
пролетно светят навън цветове,
пролетно смее се синьо небе!
Нещо забравено, нещо във мене ...

Край селцето - в сняг пленено,
е замръзнала реката.
Ниски хълмове - до нея.
Брули клони остър вятър.
Детска палава дружина ...

I
Беше свежо септемврийско утро, обещаващо слънчев ден. Нежните розови облачета бавно се разхождаха по небето, докато градът сънено отваряше очи. Лекият полъх на вятъра, далечната песен на птици, примесена със запалването на стара кола, постепенното светване на все повече и повече прозорчета от пане ...

Ще спим
и днес остана утре...
А утре пак ще изтърпим
да мине и да мръкне...
Така в живота си вървим, ...

човек - при все че
се съмнява - в я р а т а
го уповава