Contemporary authors work: literature, music, art etc.

Запали се ясно слънце 🇧🇬

Запали се ясно слънце,
запали се, разпали се!
Огнени стрели изпраща!
Да запали черна Земя!
Черна Земя, неверница! ...

НиколинаникиЧакърова

Poetry » Free verse

2021-10-26T12:21:32+03:00 612

Роден съм с името Димитър 🇧🇬

Роден съм с името Димитър,
харесвам и останалите имена,
живея в подобаващ ритъм,
за греховете нося и вина,
корона нямам, нито скиптър, ...

perfectstranger

Poetry » Other

2021-10-26T12:13:50+03:00 758 1 10

По " Любов по Черешова Задушница"

iren5

Collages » Romantic

2021-10-26T12:09:56+03:00 1.8K 2 8

Разкази за животни 🇧🇬

Вървях по прашния път, осеян с маргаритки и макове, нацъфтели от двете страни. Бях се замислил и гледах надолу. Когато вдигнах глава, пред мен стоеше една усмихната, трикрака овца.
- Здравей! - ми каза тя
Останах много учуден. Говореща овца, трикрака, пък и щастлива.
- Здравей! Имаш много хубава усм ...

Жабокът

Prose » Short stories

2021-10-26T11:23:21+03:00 562 2 2

Не може клуб само с членове 🇧🇬

/по идея на Красето. Аз съм невинен, разбира се!/
Та рекох аз да направя антимодерна организация. На последните мъже. Бели мъже. Работещи. Обичащи жените. Уважаващи закона…
Което се оказа трудно. Тъй като хората искаха да са в нормално общество, обаче обществото не се съгласяваше с еретичните им мне ...

генек

Prose » Humorous

2021-10-26T11:12:03+03:00 561 1 11

Съвсем неприлични и антинародни размисли 🇧🇬

Идат пак избори. След които избраните ще избират правителство. Което трябва да ръководи държавата – не народа, той е неуправляем! – през нахлуващата и чупещата вратата криза.
Така че – очакваме на кормилото да застанат професионалисти. Управленци…
Само дето съм скептик. Все ни предлагат някакви… Еди ...

генек

Prose » Others

2021-10-26T10:38:16+03:00 398 4

Емпирично 🇧🇬

Ако беше Шекспир жив,
отговорил би на вечната дилема.
Да бъдеш непокорен, щур и див,
или винтче в тъпата система.
През ноември, когато есента, ...

Миг31

Poetry

2021-10-26T09:05:01+03:00 533 1 4

... 🇧🇬

Ще помълча, накрая на съдбата си.
И после ще говоря с вятъра...
Ще си постеля, в края на гората
и може да открия светлината.
Ще се обърна, ще запомня себе си. ...

exs_77

Poetry » Philosophical

2021-10-26T08:44:03+03:00 723

Вълшебство 🇧🇬

Нощта беше росна, фантастична,
цареше необичайно сива тишина,
тънкостеблата борова горичка,
шумеше, омагьосана от любовта.
Небето тъжно, спомен отронен, ...

M1234567891

Poetry

2021-10-26T08:32:13+03:00 1.5K 7 19

Разминах се между двама непознати 🇧🇬

Разминах се между двама непознати
Просто минавах.
Мислех си: ще се шмугна между
вас, не ми обръщайте внимание.
Жената стоеше отпред, мъжът – ...

Marley

Poetry » Love, Humorous, Landscape, Philosophical, Free verse, Other

2021-10-26T08:30:13+03:00 982 3

Стар е земният ни праг 🇧🇬

Разкажи ми, ветре,
как като останеш сам,
есента е тежка, а мъглата – гъста,
... как сърцето стопляш си до грам
без от мъка да се пръсне?! ...

ИнаКалина

Poetry » Philosophical, Other

2021-10-25T22:24:05+03:00 684 7 11

Само ядове 🇧🇬

Ей, омръзна ми от идиоти!
И тебе нека дяволите да те вземат,
че като те видя нищо не работи,
освен нервната ми система.
До бретона ми идва от тебе ...

Бисерка

Poetry » Humorous

2021-10-25T20:42:29+03:00 784 1 12

Кома 🇧🇬

Отдавна заспали са спящите хора,
сънуват живота си, докато спят.
Сънуват кошмари, любови, умора,
сънуват, че вечер си лягат да спят.
Сънуват, че сутрин се будят и тръгват ...

щураче

Poetry

2021-10-25T18:52:15+03:00 1.2K 11 47

Жажда

yotovava

Photography » Others

2021-10-25T18:26:22+03:00 1.3K 6 13

Сбогом 🇧🇬

Ветеринарят ми го донесе в чувал.
- Не знам, дали ще оцелее. Някакви деца го намерили под електрически стълб умиращ. Цялото му ляво крило беше смляно и се наложи да го ампутирам.
Отворих чувала и внимателно го извадих. Наистина едвам дишаше. Сложих го в хола върху едно одеяло. Три дни го наливах със ...

Жабокът

Prose

2021-10-25T14:38:20+03:00 558 3 10

Но не е края на света 🇧🇬

Понеже все съм трън... Къде?
Съвсем не знам. Нали съм дама.
За свада тон ли се даде,
капела слагам по-голяма.
Че дребничка съм си го знам, ...

Patrizzia

Poetry

2021-10-25T14:35:21+03:00 518 3 8

Хапче за светлина 🇧🇬

ХАПЧЕ ЗА СВЕТЛИНА
Как жадна бях за синева
на есенна неделна утрин
с дъх на гора и на трева –
без телефони и компютри, ...

yotovava

Poetry

2021-10-25T14:10:29+03:00 411 5 4

Внимание не заслужавам вече 🇧🇬

Не ти харесва, зная, тази роля -
на примирението пред съдбата.
Ала прогонваш силната си воля
и се страхуваш ти от свободата.
Не искам да съм прав и пак се моля - ...

agferdousi65

Poetry » Love, Strict forms

2021-10-25T11:58:23+03:00 879 4 6

Ще правя нелегална организация 🇧🇬

Наскоро американците заснеха филм по приказката за Пепеляшка.
Бая по…
Момичето си има кръстница – както в приказката. Само дето… Модерна кръстница. Негър. Гей в рокля, изящни чупки на пръстчетата и тънко гласче…
А сега пуснаха комикс за Супермен. Който станал гей. И явно ще спасява напомпани младежи ...

генек

Prose » Humorous, Others

2021-10-25T11:26:18+03:00 562 5 15

Когато ти вратата си затвори... 🇧🇬

Когато ти вратата си затвори
какво почувства? Болка или хлад?
Със безразличие ли ти го стори
или пожертва своя чуден свят?
Увяхна ли насила този цвят, ...

agferdousi65

Poetry » Love, Strict forms

2021-10-25T10:11:15+03:00 1.4K 1 7

Mокра надежда 🇧🇬

Бяла чапла лети и перце от крилото отронил
реши вятър златистите тънки върбо̀ви косѝ.
И осъмва човекът загледан в предзимните клони
и се ражда бял стих, и поет си, дори да не си.
И небето е лист и почти до последно изписан, ...

Patrizzia

Poetry » Landscape

2021-10-25T09:55:36+03:00 485 9

Тъпи ямайци... 🇧🇬

Не помня снощи, какво пих. Беше някаква странна ямайска напитка, която ми я подари един познат, върнал се от екскурзия. Налях си малко от нея, но ми се стори много приятна и си напълних чашата догоре.
После заспах. Без сънища, без кошмари.
Събуждам се и виждам, че са минали 12 часа. С почти затворен ...

Жабокът

Prose » Humorous

2021-10-25T09:44:03+03:00 1.4K 1 16

Снощи ходих на театър 🇧🇬

Снощи ходих на театър. Бях сама. Доставя ми удоволствие на душата театърът. Понякога ми се доплаква, когато гледам как актьорите изтеглят нишката на разказа. Теглят я право от дъното на техните си души, за да стигне до моята душа. Старая се да не плача, поне докато съм в театъра. Не искам да ми се р ...

Петър1

Prose » Short stories

2021-10-25T07:30:38+03:00 450 6

Аз със шута придворен на бас съм се хванала 🇧🇬

Не залоствай вратата на своята приказка
аз дискретно през нея ще мина.
Знам, фалшиви отдавна са всичките принцове
и не искам да бъда царкиня.
Знам, че главната роля, по наследство се пада ...

Довереница

Poetry » Philosophical

2021-10-25T01:54:37+03:00 628 4 11

Белязан да умре 🇧🇬

В мъгливия декемврийски ден една лада се плъзгаше почти безшумно по змиевидното шосе. Точно по това време един служител на Института по химическа и каучукова промишленост се движеше пеша по банкетата на същото шосе, нищо неподозиращ и в добро настроение, към близката автобусна спирка. Ладата го връх ...

vega666

Prose » Short stories, Others

2021-10-25T00:29:22+03:00 682 9 12

Тъга - (Edin Morić Kinkel, B. i H.) 🌐

ТЪГА
Автор: Един Морич Кинкел, Босна и Херцеговина
(За Ингрид)
Тъга в съня ми ме люлее тази нощ
и пази в паметта си част от мъгливия прах; ...

LATINKA-ZLATNA

Translations » Poetry

2021-10-25T00:26:57+03:00 943 2 1

Небостъргачът - 1 🇧🇬

Хируюки живееше в огромен небостъргач. Там обичаше да беседва със своите подчинени. Когато те се проваляха - той им предлагаше или това или куршум в челото, тъй като според кодекса на организацията хората без лица просто не струваха твърде много. А да изгубиш лицето си в страна като Япония, това озн ...

Мастъра

Prose

2021-10-24T23:50:05+03:00 1.2K 2 5

Не мога да опиша любовта 🇧🇬

Не мога да опиша Любовта,
аз просто я живея с всеки дъх.
Вълшебница и вещица е тя,
бездна за едни, за други – връх.
Опитвал ли си да рисуваш слънце ...

ninasar

Poetry » Philosophical, Strict forms, Other

2021-10-24T23:37:30+03:00 719 3 7

Ехото на отмаляло лято 🇧🇬

Вървях самотен в есенните листи,
разравях ги полека насред пътя.
Оранжево-червени и златисти
с отблясъци от слънчева разлъка.
Дърветата събличаха се бавно ...

dansyto

Poetry

2021-10-24T23:15:57+03:00 992 5 13

Златисто коте 🇧🇬

Октомври е, но слънцето мяучи,
златисто коте лапите протяга,
подскача над мъглите и се учи
удобно как на облаци се ляга.
Главата ми погалва с ласка нежна, ...

zelenaradost

Poetry

2021-10-24T23:10:56+03:00 555 1 9

Райската ябълка 🇧🇬

мини проза
Пламъчето вече изтляваше в очите на чорбаджи Драган, когато една ръка сякаш го дръпна от небитието и пак го върна в познатия му свят - в домашния уют на голямата чорбаджийска къща... През замъгления поглед на вече уморените си и пресъхнали очи старецът видя един твърде блед и размазан сил ...

mariankrystev

Prose » Short stories

2021-10-24T23:08:34+03:00 530 2

Трудна дилема 🇧🇬

Иванчо: Тате, кое е по-опасно? Жена да се разболее от Ковид 19 или да се задави от 19 сантиметров?
Бащата: Ако беше казал 25 сантиметров, щях да ти отговоря веднага!

vega666

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms, Others

2021-10-24T22:08:46+03:00 584 2 2

Доломити

mitpis

Photography » Landscape

2021-10-24T22:03:39+03:00 1.2K 3 5

"Is There Anybody Out There?" (един контрапункт)

xamap

Photography » Nature, Landscape

2021-10-24T22:00:52+03:00 1.2K 5 10

Тъй малко тишина! 🇷🇺

Тъй малко тишина! Покой душата иска,
от грижи уморена и вечна суета.
На прага есента е, облаците тичат.
Скоро ще увехнат последните цветя.
С пламтяща красота, със сетното послание, ...

iren5

Translations » Poetry, from Russian

2021-10-24T20:42:31+03:00 1.3K 1 3

Парченце юли за ноември 🇧🇬

Пак ли душата ми в стих за море ще зимува?
Думите вятър разбърка ги с мидички бели.
Точно научих се щастие как се римува
и пред вратата ми есен изпъстрени черги разстели.
Златни, червени, но сухи. Отчайващо сухи. ...

ДИС

Poetry

2021-10-24T19:12:59+03:00 1K 7 18

Стих за лек 🇧🇬

Какъв език ли не научи?
И не, че ще те разберат.
Говориш с котка, птица, куче,
искри в очите им блестят.
Денят ти с мокър нос започва ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2021-10-24T19:06:53+03:00 424 3 10

Място в живота 🇧🇬

Не намираш своето място,
та нима животът раздава места?
Без да знаеш ти връзва хомота
и ореш в непозната бразда.
През чакълести, глинени ниви ...

Eipril

Poetry » Philosophical

2021-10-24T18:00:46+03:00 583 2 4

Фактите говорят 🇧🇬

Открадна стих и после го издаде.
Дори го рецитира пред тълпата.
Взема със него няколко награди
Издигна се - макар във махалата...
На изборите се кандидатира ...

valiordanov

Poetry

2021-10-24T18:00:00+03:00 505 1 2

Изгрев 🇧🇬

И пак ще изгрява Слънцето над морето,
отново ще се къпят лъчите му в синева.
А то ще чертае слънчева пътека от небето,
ще ги стопля с лъчите си него и хората.
Пак ще изгрява то отново самотно сутринта, ...

valcanyon

Poetry » Love, Philosophical

2021-10-24T17:57:48+03:00 500 1