Трополяхме по пътя с таратайката, а отзаде в багажника на купето се тресяха работните инструменти и се удряха един в друг. Баща ми караше. Той винаги караше сериозно, без шеги и закачки. Такъв си беше. И в живота си беше такъв. Много рядко да опита някоя шега, но не му се отдаваше. Като остаря и веч ...

Веднъж да цъфне, мисля си, лалето,
ще набера букета на живота.
Реди надежди сладки идиотът
и облаци брои си по небето.
А грешки е годината роила, ...

На какво заприлича това? Всеки ден се събуждаме плахи.
Как да пращам добрите писма днес, когато животът ни крах е?
Да живеем под сива тъга и страхът да ни смазва жестоко,
да премазват жени и деца, а душите да литват високо...
Да наричам живот ли това?! Май отгоре се някой шегува! ...

Необичайното, шепотът от отвъдното е край нас. Някои имат очи и душа за него, други го подминават, а трети го предизвикват. Аз бях от третия вид преди много, много време...
Студентските години, хубавите, веселите, изпълнени с приятелства и смях, любов и... сесии. Първа сесия. Аз и приятелките ми, вс ...

То беше тъмна вечер в стая
озарена от незнайни векове.
И боите нови, пръскаха омая
от картина
пред която дъх започна да снове. ...

Едно щурче, във стаята ми скрито,
разпъваше лъка си ден след ден
и пееше ми песен, нежно, тихо,
омаен стих с повтарящ се рефрен.
Напяваше... и ставаше ми топло, ...

Тази сутрин вместо тренировка,
набрах листа при Артьова разходка.
И "Фильо" пак се изяви,
сармички за вечеря нареди.
Едно, две, три... ...

Отвори си сърцето и виж този свят -
колко пъстър и весел изглежда понякога.
Да изваем от залеза пристан и бряг,
в трите месеца с радост да сипем от лятото.
То бълбука в бутилка, която открих ...

Върху белия лист уморената вечер
пише думите с тръпна ръка.
Ти си толкова близко, но и тъй си далече!
Как без теб непробудно да спя!
Ще докосна небето с недоспали зеници. ...

С тениска и къси панталонки
усмихната посрещам юлски изгрев пак.
Обувам си и бели маратонки,
негостоприемен е асфалтът за босия ми крак.
И тръгвам с Нина в утринта да бродя, ...

„Слънцето да не захожда в разгневяването ви“ Ефесяни 4:26
Когато горчилка ти гърлото стяга
И сълзите в очите напират.
Когато движенията стават и бързи и резки
И времето назад да върнеш искаш. ...

Селото се беше разположило точно в нозете на планината – оживено и голямо, като мравуняк преди дъжд. Щъкаха в него и християни, и мюсюлмани, една и съща тежест носеха, един и същи тютюн пушеха, една и съща камениста вода пиеха, затова и от едни и същи болести умираха, но за да не си смесват кръвта и ...

И понякога мисълта за тебе бавно ме убива,
разкъсва моята душа
за искрата в очите ти която виждам,
как за мен свети дори в нощта.
Може би не съм добра, ...

Плаваме. Наоколо морето е безбрежно – навсякъде вода, синева, небето и водата се сливат в общ хоризонт и ние смятаме, че вървим към него. Хубаво е да плаваш към хоризонта – той изглежда все по-близо и е нужно още филия време и малко сол търпение да го достигнеш. Стискаш зъби, преживяш сухия хляб и с ...

Не искам аз големи награди а малко уважение,
моите стихове са мои рожби, не са постижение.
Нямам вкъщи грамоти и луксозни плакети,
надявам се да се изпеят някога моите сонети.
Наградата голяма за мен е блясъка в очите, ...

( мини разказче по две картинки )
Татко е акробат. Мама е дресьорка на най-различни животни. Двамата работят в цирка. По цял ден сме там. Лятото ходим по други градове. Тогава близко до шатрата живеем в къщички на колела. Големите им казват каравани.
Аз много обичам животните. И те ме обичат. Даже и ...

На простора съхне риза.
Вятърът във нея влиза
и върти я, и обръща.
Във ръкавите се връща,
ръкомаха и се смее. ...

На тръгване – спирам…
И пак се оглеждам.
Спомени търся
и диря надежда.
Тук всяко ъгълче - ...

Всички момиченца на шест годинки като мен искат непознатите хора да ги забелязват и да им се радват. Затова, когато с мама и татко пътуваме с влак и трябва да чакаме на някоя гара, аз заставам в средата на чакалнята. Покланям се, казвам на висок глас двете си имена, както прави оня чичко, който пред ...

Открих бутилка – странна, непозната
щом тапата отместих и избухна –
ухае на море с попътен вятър,
на диня, таратор и вкусна кухня.
Ухае ми на чувства синьо-бели, ...

Увод
Сапиенс бе единствена твар с мислосмилателна система.
Излагация
Гадина е същество без емпатия и алтруизъм.
Заключение ...

Красив е залезът разкошен,
в златисти цветове блести,
неповторим е и прекрасен –
последни слънчеви лъчи.
Ще го смени луната бледа, ...

За Есента е твърде рано още -
цъфтят до лудост китки и любови.
Светулки светят в тишината нощем.
Мечти угасват и се раждат нови.
Ухае пак на летен дъжд, макар че ...

На лятото с ефирния балон се връщам към отминалото детство,
препускам на гърба на буен кон и гривата му с пръстите разресвам.
Извличам сок от изгрева червен, здрависвам слънчогледите по пътя,
какво по-хубаво от слънчев ден, с емоции до козирката пълен.
Напряко през полята се задава файтонче, натовар ...

Когато казват: "Рай",
първо, преди много време,
си представях само място.
Един безкраен девствен плаж, на чийто пясък
се виждат само моите стъпки. ...

И в утрото с душата огледална
поет ти ставаш, даже да не си,
че влюбен изгрев ласкаво е палнал,
пак облачните ангелски коси.
Свенливо небесата руменеят, ...

чико чиков в неделя
След поредния брифинг Чико беше заспал дълбоко. Когато се събуди пак беше неделя. Пак старият му приятел Кево беше намазал перчема си с порция брилянтин, и пак се готвеше да покани “събеседник по желание” поглаждайки мустак, както навремето беше го правил, когато на горещия стол ...

Лежах на леглото в апартамента си и гледах телевизия. Щорите и пердетата бяха спуснати. Тихо и тъмно. Достатъчно тихо беше да заспя в два часа на обяд, но не ми се спеше. С нетърпение повдигах края на пердето на прозореца, който гледа напред, към верандата. Очаквах някой - нещо да пристигне, да дойд ...

Коя съм аз? Там някоя. Коя ли?
Ах, колко невъзпитано и пошло!
Подвикват възмутено: —"По сандали
и чорлава къде се стягаш? Рошло!"
Къде се стягам? Хубав е въроса, ...

Началниците пак бяха оплескали цялата работа. Понеже както винаги избутваха всичко до последния момент, едва успяхме да резервираме полет до Варшава. А пътувахме с един тон мостри и никой не се сети да уреди транспорта на служебния багаж. На митницата сигурно щяха да ни разнищят. Добре че поне синът ...

Ние нежният пол сме и имаме право
да потърсим утеха за свойте сълзи.
Да приседнем тихо до нечие рамо,
с нежност мъжка да ни то утеши.
Сълзите, повярвай, не са от капризи. ...

Тъмно беше. Не зная дали заради предстоящата работа или от времето ми бе трудно да заспя. Отворих прозореца. Нощната хлад нахлу в стаята. Заслушах се. Стори ми се, че долавям тихо хлипане, което идваше от съседната къща, къщата на госпожа Тия Миа, скромна дама на средна възраст. Навярно на времето г ...

Познавам те, откакто бе за мене само мисъл- форма,
дошла да ме погали през съня ми във нощта...
Познавам те, откакто бе за първи път частичка малка
От мойто тяло, дъх и моята душа...
И любовта към теб във себе си усещам, от онзи миг, в съня ми щом дойде... ...

вълнението
на морето - нека от
сърца подето

За силните жени да пием, със сърца,
красиви, нежни с дълбоко скрита доброта.
Те борят се с живота, за техните деца,
разчитат на себе си в трудности и неволя.
Тези жени с нищо не може да ги съборят, ...

Девет години... те няма сред нас,
девет години... те носим в сърцата
и нищо че липсва за Рая компас,
знам че си, рожбо, там в Светлината!
Девет години се молим без глас ...