Всяка сутрин си правя кафе.
Не със захар, а с мъничко мляко.
Две цигари за тонус въобще
и часа си за работа чакам.
После тръгвам със свойта кола. ...

Не прилича животът на хубава приказка
и нали съм героят от тримата братя,
ще дочакам в капана на идващо чудо
да запаля фитила с гнева на искрата.
Но защо ми е гняв, попрезрял, безполезен, ...

Скачай, бягай, спри се, стой
все команди в мирен строй
и гръбнакът наведи
в тази поза залегни
заобичай своя враг ...

Мисълта ми с крила на бяла птица,
към вас полита, мои милички деца,
от малки милвам нежните главици,
като две зелени клонки на лоза.
Цъфнали сте в зората ви щастлива, ...

Живеят го живота, че какво ли да го правят,
захвърлени самички на края на света.
Останало им само достойнството да бранят,
че двама ще се справят без чужда суета.
Суматоха ежедневна тях ги подминава, ...

Вървя по стъпките на красотата,
картината е бяла от снега,
цигулка само плаче в тишината,
откраднала частица от света.
Сърцето търси мигове вълшебни ...

- Ти, ко прайш сега?!
- Не видиш ли! Търся изгубени души.
Единият от клошарите се наведе и светна с китайската запалка зад контейнера.
- И, кво ша ги прайш?
- Открили са пункт бе! За купуване на изгубени души. ...

Дава ми жената сирене. Отварям пакета и отсичам: „Не е добро! Тебеширено, сухо…“. После опитвам: „С някакви мазнини нагъчкано…“
Тя се сопва: „Това е най-доброто сирене! Истинско е!“
Усмихвам се: „Кой го казва?“. Очакван отговор: „По телевизията“…
Е, да де – но аз съм се занимавал с правене на сирене ...

Ако човек иска да живее – медицината е безсилна, ако иска да живее добре – безсилни са и законите
хххх
Когато си излееш душата – пускай водата…
хххх
Най-доброто невинаги е добро. Често е просто най-малкото зло… ...

Ще тръгне февруари, щом изтръси
събраните перца над този свят
и после ще се чудя на ума си,
защо ли всички зими ме болят?
Да бях живяла ден или година, ...

Топим се като бучка лед през март,
изчезваме – България изчезва.
Какво като светът ни стана смарт,
а смарт не означава ли перверзност!?
И помислите ни в поквара са – ...

Продължението
на
"Избор"
(финал)
Река Йомена взе със себе си нашият дом. ...

Македонка съм аз -
и потомка на горди българи, изправила стройна снага, нося
в духа си ослепените воини на Самуила,
нощем тичам боса и
самодивско хоро със Биляна играя ...

Ти светиш днес. И грее слънце.
Да бе в кафез. От жад да съхнеш.
Да бе гнездо. В око на птица.
Да бе, какво... съдба на скитник.
Ти палиш с дъх. Да лумна в огън. ...

Самотният войн
Финален сблъсък, от последен рунд
отчаян писък, след изгубен бунт,
за всичко което ни правеше хора.
И днес във капана, на нашата злоба, ...

Ще убия любовта ни,
за да ме забравиш ти!
Ще те накарам да ме мразиш
и с ненавист очите да пламтят!
В сърцето мъжко любовта ще погубя, ...

Задуха ли - южняк през февруари
и почне да топи лавини сняг,
ще цъфнат по полята минзухари.
В горите ще се пръкне кукуряк.
Тогава, в най-потайната хралупа, ...

Може да съм втори,
може да съм малък,
но за мене се говори,
че съм много ярък.
Сам във календара ...

Малък Сечко, Сечко дечко,
преспите премята.
Даже и полярна мечка
просна на земята.
Луд е колкото за двама ...

Зелен, студа разпукващ, ритъм
забързва под снега заспал,
кокичетата ще попитам
кога е пролетния бал.
Южнякът щом ми проговори ...

Пролетта, каза мама, ще трябва,
да засееш цветята в градината,
да разпукаш пръстта ѝ корава,
до небето да цъфнат баирите.
Тя изглежда дори си представя, ...

Ху скоро стана любимец на китайската диаспора. Хуацяо, както я наричаха, беше като оръжие на Поднебесната империя. Китай беше там, където имаше китайци. Разбира се трябваше да се има предвид и съществената разлика между Хуацяо и Хуарен - първите бяха китайски граждани, живеещи зад граница, а другите ...

Когато от света ни си замина,
ти ще ме търсиш в заника червен,
ще шепнеш изтерзано мойто име,
във всичко ти ще виждаш само мен.
Недей тъжи така,аз бях щастлива, ...

Вятърът, моят вечен приятел.
Седна ли той е до мен.
Двама сме, аз и той, в тоя град ветровит и обрулен.
Аз небръснат, и той вечно сърдит.
Опрели гръб на трафопоста, заедно пиеме бира. ...

Рано ръбата различност разлистил,
разумът роза роди.
Рязко разгърди "разбойникът" ризата,
ритъм разбиващ разкри.
Расо размята ранена реалност - ...

Кой нарушава съня на щурците?
Цяла нощ свирят. Не им ли се спи?
Колко заряд си имат звездите
и кой ги зарежда всички звезди?
Вятър когато в прозорците блъска, ...

Вървя по своя път трънлив -
чудя се кога ще дойде краят.
В тоя мъртъв свят лъжлив
хората истината не знаят.
Много болка има в сърцата - ...

Моя обич, още безпризорна,
бродиш сред шубраци и мъгли.
Няма ли го светлият прозорец,
в този свят, на бури и стрели?!
Още пълна стомна си наливаш ...