Ч удните мисли узряват в кръвта ти, когато
У трото с вяра излъска на слънцето диска.
Д аже след бурята, силна се буди земята,
О бич да сее у теб, щом това си поискал.
Т и си сънувал, жадувал си жарките чувства, ...
Поне да можеше, Боже, да съмне.
Да не се дави небето в потоп,
чанове нейде далеко да звъннат,
длани да свият ръкойките в сноп.
Толкова здрав, че да бъде начало, ...
Когато посивеят всички дни
и надделеят старчески болежки,
от тях крилата виснат все по-тежки
и полет плах завършва все с: Падни!
Дали в душата устрем ще остане, ...
За миг си представете, че отражението липсва?!
Как бихме се познали истината не видели
обърнати към другите за себе си незрящи?!
По пътя си ще минем своето неопознали?!
Дали понятията гордост, срамежливост и комплекси ...
Как се нарича народ - арогантен,
Народ що не знае, дума блага,
Хóра що усмивка не познават?
Тъжен, бих ви казал, тъжен е този народ.
Ей туй е то, горчивата истинина значи. ...
Поетите имат слаби сърца
всяка дума през тях преминава.
Поетът е с нежна, крехка душа
в сърце му се болката тихо стаява.
Но радост облей ли таз крехка душа ...
А хищникът е станал вече жертва
и тръгна да се скрие в друг човек.
И почна да сумти на моя черга,
че пътят е довел до дух в ковчег.
Простих му, че не иска брат по чашка, ...
Скъпи Господин Тролков,
Зимата прави плахи опити – ту влиза, ту излиза, а туй писмо отпреди миналата се плюнчи. А миналата си беше зима. Замръзнаха веригите на пощенската кола и писмото се вкочаняса. И както се случва в живота – забравиш ли да си свършиш работата, един ден тя те намира и те довършва ...
I know you are, you know it too,
you are a warm and magnanimous,
you feel like a nice summer day,
which I don't want to end,
Every time I hear you smile, you make me full of joy, ...
Какво би бил Сливенският Балкан без малкото и китно селце Ичера? Едно от онези приказни места, скрито в полите на Стара планина, което ни кара да се чувстваме толкова незначителни на фона на неговите величие и недосегаемост. Село, приютило съдбите на толкова много поколения родени на неговата земя и ...
Глава 46. Пособник религиозного гнева.
*Осенью 1953 года Иван Артёмович Свенков был объявлен пособником религиозного гнева, изменником компартий и долга. Партийное решение собрания гласило: «Будучи советским посланником на острове дипломатий, Свенков объявил себя праведником нового времени, принял о ...
Разкъсвах се на хиляди посоки
и се лутах между днес и вчера,
потъвах ниско, качвах се високо,
докато най-накрая я намерих.
Най-вярната, единствената, моя, ...
Днес ми е едно такова, криво,
и светът потънал е във сиво.
Непосилно е за слънцето вежливо,
да събуди в мене щастие пенливо.
В този ден аз си позволявам, ...
Животът е чудо. Не гледай на него
за даденост някаква, а със мечта.
Дори и в съдбата да бъде нелеко
не падай ти духом, върви през света.
Превръщай надеждата все в красота, ...
Целува ме море с горчиви устни
и бързо дръпва се завчас.
А пясъкът с горещите си пръсти
държи ме здраво в свойта власт.
Дори и мидите се разсъбличат ...
Иванов ден
Днес е твоят празник, имен ден,
с името си Иван ти си благословен.
С него твоята мила майка те дарила,
на свети Йоан някога те е кръстила. ...
Душата ми плаче, за вас си скърби,
за вас, мили мои, аз роня сълзи!
Поглеждам безкрая - отново ридая!
Поглеждам морето - е пусто сърцето!
Ето, дните минават ден подир ден, ...