И тази вечер горко заридал
дъждът разкъсва облачната риза,
объркано и безутешно влиза,
той в първия попаднал му локал.
По шлифер на самотник засиял, ...

You’ve brighten my world,
you’ve brighten my soul,
you’ve warmed my heart,
you are brightening my day,
you’ve brighten my spirit, ...

От работа се май залисах.
Дано не съм позакъсняла,
на дядо Коледа да му напиша
какво желая за подарък.
Но после нещо се размислих… ...

Някога когато аз те срещна,
Може би живота си бих ти подарил!
И душата ми, не ще остане грешна,
Че много хора аз съм наранил!
Но страдал съм и аз стотици пъти! ...

Животът се случва чрез човешките взаимоотношения. Не го оспорвате, нали? Те може да са изпълнени с уважение и зачитане на другия, нелишаващи от свобода, любящи, градивни, хармонични, но може и да са дисхармонични и погубващи. Наблюдавала съм, пък и аз самата съм била страна във взаимоотношения, в ко ...

МЕСЕЧИНА
На поэта неудержимо наваливался день.
М.А. Булгаков («Мастер и Маргарита»)
на Кр. Тенев
Май че пак е пълна Месечина, ...

Отиде си лятото с една последна, уморена въздишка. След него дойде есента и обагри земята в златисто, кафяво и оранжево. Забравила бе само да изтрие последният спомен от топлото лято.
Една малка роза, зъзнеше на студеният вятър, оглеждайки с удивление необикновените цветове покрили земята наоколо. В ...

Не знам точно кога ме подразни за пръв път истински, но картинката си беше ясна: любимият лека-полека мутираше в посока турски паша. По тези въпроси никога не си бяхме говорили и когато преди месеци се събрахме да живеем заедно уж всичко вървеше по мед и масло. Ама сега явно беше тръгнало не накъдет ...

как ли щеше да бъде с нас
преди 20 години
ако беше дошъл
ако бе само минал
покрай мойте пътечки ...

Пръстите на Владо притискаха порцелановата чаша с чай и леко потрепваха. Сините му очи бяха приковани в насрещната картина на стената в огромния му кабинет. Беше четирдесетгодишен, имаше безупречна репутация на хирург, търсен и уважаван от много пациенти. В светлата му коса имаше няколко бели косъма ...

Кръст и Любов са
едно — и живец — и
вселенни устои
Кръст и Любов са
едно — и живот — и ...

О Т Г О В О Р Ъ Т О Т К Р О В Е Н
Пронизваща стрела
изпрати ми луната,
не бе стрела,
а изстребител ...

Плагиатът
/посветено/
Животът ме среща, както изглежда
с много различни съдби.
От мъките взимам съчка надежда, ...

Среща със Съдбата
на С...
До днес не знаех, че я има
и във абсурдният ми Свят
живяла е със свое име ...

Край комина вятър мина,
полетя. Къде ли?
Там, където под небето
ласкав сняг се стели.
Там далече, бяло мече, ...

Какви времена, какъв живот,
често някой правите на идиот!
Пред теб светец, вода не напита,
зад теб дявол, да те оправи налита.
Май такава ни е расовата проба - ...

Нарисувай ми, художнико, България!
В отражението на сълза я нарисувай!
Изплакана от майка, брат, сестра,
пресъхнала в сърцата на бащите.
Нарисувай ми, художнико, България, ...

Вратите са място,
което да преминеш
по избор направен от теб
Да влезеш или затръшнеш
по всяко време, по пътя напред. ...

И гледаме живота със счупени очи,
навеждаме се за молитва
и благодарим на Бога,
че нас ни пощади.
И покрай нас така си отминават ...

Беше топла майска утрин. Върху клончето на една липа, блестеше малък пашкул от коприна. На долния му край, бавно се разтвори дупчица и от нея се подаде много любопитна глава, с големи фасетъчни очи. Сантиметър по сантиметър до обяд, излезе пеперуда със сгърчени не оцветени крила.За още няколко часа ...

Денят ще дойде като мил приятел
и ще събуди утрото си в мен,
и мигове с порода ароматна
ще ми накапе с изгрев откровен.
И ще попия пролетната прелест ...

Тези стъпки ми напомнят
за дебнеща хиена в мрака.
На страха очите са огромни,
щом смъртта отдавна чака.
Спокойствието нямо чезне ...

Сърцето ми биеше до пръсване. Едва успявах да си поема дъх и треперех дотолкова, че не контролирах движенията си. Коленичих на пода и започнах да лазя бавно, много бавно. Трябваше да съм съвсем безшумна и най-много се боях от това, че челюстта ми трепери и зъбите ми ще изтракат всеки миг. Затова дър ...

Като портокал
е натежало Слънцето
топло и сънливо
Сгушва се някъдe...
във гора пожълтяла ...

Изкъпаната есенна сутрин любопитно се опитваше да надникне през прозорците на автобус № 12. Подтикнато от нея, септемврийското слънце вече гъделичкаше палаво с лъчите си лицата на някои от полусъбудените пътници. Не на всички обаче се полагаше тази чест, доколкото успях да забележа. Може би слънцето ...

Деловата мома
затвори „Фейсбука“,
взе пари от оня
и шопингува,
без да се шегува…

Денят
се сля
с Нощта…
Роди се Спомен…
хххх ...

за да няма
между тях
преграда —
им —
да се обичат — ...

Един до друг на една ръка разстояние.
Гледаме се в очите,
а бушуващите в нас емоции оказват влияние.
Всичко е просто всяко движение
с поглед ще си следим ...

Искам да обхванеш с длани моите страни
Да докосваш моите очи
Да споделим една въздишка.
Искам те до мен, и ден и нощ...
Сън ли е това, или мечта. ...

Ех, времена, не зная,
напред или назад се мая.
Обречен да живея аз в средата,
между залеза и зората.
Като мен обречено е битието, ...

Стихът пореден в стаята мълви,
че нужни са ни думите горчиви,
разказващи за тежките съдби,
залутани в безпътица, но мили.
Защото нужен ни е онзи бряг, ...

Старите грабят и рушат
над трийсет години вече.
Дали новите ще се изкушат,
дали вълк овча кожа облече!?
Ще има ли и за нас спасение, ...