Забързах се с възбуда към Морето
от страх, да не изгубя нищо негово!
Да се завърна на брега, където
ме чакат спомени - неизбледнели!
Какво си ти, Море, в самотни нощи? ...

Гурбетчийският живот е като диаграма на Синус или Косинус....не знаеш кога си над чертата или отдолу, уж правиш амплитуда, и докато се радваш, че си горе бам, намираш се
под чертата...
Добре, че нямам някоя да живеем на .''семейни начала '', ново понятие за мене... Семейни начала , как да го разбира ...

Вилнеят в лятото пожари.
В поля, градини и гори.
Воюват с тях пожарникари,
а огънят след нас върви.
Горят овошките ни в двора. ...

Звънях ти. Не вдигаш. Забрави ме значи.
Не ща да повтарям. Нахал аз не съм.
Човекът преследва свои задачи,
стресиран обаче от някакъв звън.
Приятел си - казваш? Няма да споря. ...

Какво като нямам, което другите имат,
и не обикалям света надлъж и нашир?
Намерих тук подходящия климат,
в който живея със себе си в мир.
И с всичко съм свикнал, не казвам и дума, ...

Щом мъка ѝ душата набразди
в пиянството самотно, за забрава
не е сама, щом хиляди звезди
в косата ѝ закичени остават.
Понякога е с облачни очи ...

(Не)логично 🤷🏻‍♀️
Едни, за да не умрат, душите си продават
Други от мъка сами на смъртта се предават
Някои с антидепресанти ужаса си спират
Зависимите искат депресия, за да ги взимат ...

Тя беше толкова негова, колкото не е била ничия друга...
Той беше толкова нейн, колкото не е бил ничий друг...
Те бяха две Души... намерили се във времето...
Те бяха две Сърца, които туптяха заедно в един пулс...
Тя беше щастлива със него във всяка секунда... ...

Докосвам те… почти,
във синята прегръдка на безкрая.
Прошепвам ти за сбогом със очи
„Обичам те, за теб мечтая“.
Изгубвам силуета ти в нощта, ...

От есенните прелести ще пия,
от багрите разстлали се с любов.
Палитра от неистова магия,
родила се с напиращия зов
на дните в отминаващия август, ...

Българският Диоген
и
г-жа Демокрация
... и тръгна, с фенер в ръка, Българският Диоген преди много,
много години да търси госпожа Демокрация из дебрите на ...

Не, не те виня, че съм вече пепел.
Беше огън, плам, омагьосващ шепот,
слънце след мъгла, летен Изгрев плиснал ...
Болка е сега, ти така поиска.
Може би мъстиш, аз че те обичах, ...

Среща при Пълнолуние...
на Е...
Очаквам те при Пълнолуние,
че е със странности богат
и с много вихрени безумия ...

В сивата проза -
пепел от рози!
Миг - застрашен от бодли.
Ражда се диво -
странно,красиво! ...

Гледам онази емоционална слуз „Търси се“ по бТВ с двете водещи, час по час бърша някоя издайническа сълза и си викам, че това предаване трябва да се казва „Некролог“- само там хората са толкова съвършени и обичани. След две напълно мокри носни кърпи решавам да предложа анти-концепция, няма начин тел ...

Мечтая за един прекрасен свят,
във който сме свободни и щастливи,
в небето плуват облаци игриви,
цветята пръскат нежен аромат.
Мечтая за едно безкрайно лято ...

Нощ поръсва с лунен прах земята,
вятърът припява шлагер стар.
Тъжно се усмихва и луната,
самотен във морета свети фар.
Рибарски лодки кротко се поклащат ...

Мартин вървеше по сивия булевард и се вглеждаше в лицата на хората. Те пърхаха като пчели, излезли от кошера, забързани към своите задължения. Някои сериозни, други - забили поглед в телефоните. Липсваше нещо в цялата тази атмосфера. Опѝта се да си спомни какво! Някакъв блед спомен го погали, като п ...

Не стреляйте по пианиста,
той повече едва ли може...
Дали, защото с порив чист е,
или пък просто е безбожен?
Той свири със душа и разум ...

Любовта е всичко в този свят –
най-желана и прекрасна,
тя за мен е в слънчевия цвят,
тя е младостта изящна.
Болка, смях, сълзи и красота – ...

Нощта е тъмнокоса и сама.
Луната пада в облачни прегръдки.
Изтрила от душата си грима,
си мисля колко празна съм отвътре.
Разсейвам се със силно питие ...

Не е важно къде си, с кого си...
щом те нося в съня си сега,
хукват мислите, чисти и боси,
да достигнат до теб с любовта.
Гонят вятъра в пясъчни дюни, ...

Всеки се ражда адски сам. И умира адски сам. Цената на страданието е известна само на онзи, който живее или поне се опитва. Но цаката е да вярваш, че е истинско или да се преструваш, че вярваш, че това е така. Така оцеляваш. Но в душата си ще усещаш пламъците на Ада, а дори и много по-страшни неща. ...

Багаж оправям.
Не ми се тръгва.
Чантата затварям.
А трябва да напусна
мойта къща. ...

Владикув гроб, Миден
Върху могилата с гроба на светеца имаше каменна плоча и знаци по нея, отгоре – железен кръст. Наоколо бяха разпръснати и други гробове, с тревясали, губещи се очертания, а недалече растеше вековен горун – с огромна корона, бледозелени, овално изрязани листа, провиснали жълти рес ...

Тази нощ лампата вкъщи не свети, но пък вън има
луна - точно, като пита излязла от кръгла тава.
Даже чух глас, който броеше и „сваляше звездите“,
една по една и се наслушах, нали съм жена.
После този глас бавно приближи се и по име ...

Не дишат цъфналите кестени
на май плодородния дъжд,
а разтварят бели бастунчета
и под чадърите сприхаво кашлят.
До тях жълтополи глухарчета ...

Качих се аз на самолета, излетях
По-точно казано - се не видях
Стоя сам и разглеждам картата в едно кьоше
И бленувам ли, бленувам за Ейре
Почудих се какви са тези самолетни йероглифи ...

Засмуквах последната глътка фрапе...
Само българите пием фрапето до дъно,.. айде, пари се е давало,.. или ако е муфта
трябва да се изпие, нали муфтата си е чиста печалба...
Гледам безоблачното небе и си мисля,.. Дали животът е несправедливо устроен,
или си го правим такъв... ...

Вътре
в себе си и която още не се осмеляваш да пуснеш...
Толкова е лесно, искам да ти кажа, но ще те излъжа..
Ще боли още много, ще боли, но ще спре.
А ако случайно пак не стане повикай ме, веднага аз ида с тоягата и я бия от теб. Бия, ще бия и тя накрая ще се разплаче и сама ще си тръгне. ...

Софийски роман
Глава шеста
В тази топла пролетна вечер на 1957 година, имах чувството, че цяла София се беше преместила пред кината в центъра на града. Часът беше седем и трийсе, а пред кината “Цанко Церковски”, “Отдих и Култура”. “ Севастопол”, “ Македония, “Млада Гвардия” ,”Димитър Благоев” и друг ...

— Скъпии! — провикна се Ивет от кухнята. — Деничка се обади късно снощи за да съобщи една чудесна новина!
— И каква е била новината! — попитах равнодушно, докато човърках с вилицата омлета пред себе си.
Дени беше дъщеря ни, която порасна и напусна гнездото. Излетя чак до Америка.
Жена ми спря да мие ...

Ти си
Ти не си тишина - Ти си Музика
Ти не си чалга - ти си Джаз
Ти не си просто мелодия - ти си пламенна Китара
Ти не си дума - Ти си Поема ...

Понякога се случва да залязвам,
Вървя на пръсти, пазя тишина,
Обичам хора, после ги отрязвам,
но може би по грешен път вървя....
е ... може би пътеката е друга.... това е, време е да замълча.

На есен ми ухае. Пак галантно
септември се снишава до земята,
полите си раздиплят в реверанси
и сенките на закъсняло лято.
На есен ми ухае и на дюли. ...

Тялото ми - риба, огън ми очите.
Поривът ми силен - иска и не пита.
Устни ми печати, гръд ти е хартия.
Звездно винО златно Месечинко пие.
Ти си самодива, аз съм ти следите. ...

Спомен...
Пленително-прекрасни
в очите ти видях
неосъзнати страсти,
и с девствен още страх... ...