Спете рисчета сладки
и сънувайте жабки.
Пораснете големи,
напишете за мене поеми.

Обесихме с народна злоба.
Човека, нашия светец.
Сега отново търсим гроба.
да сложим вечния венец.
Изплетохме го с остри тръни. ...

Разказът се посвещава на всички жени, носили черни забрадки и палили свещи над братските могили…
Зимата вече отпускаше силната си прегръдка с Тулузка. Снегът се бе стопил и дори кокичетата показваха белите си глави изпод земята, за да радват очите и душите на хората. В селото днес е тихо. Ден преди ...

"Ще направя" - вика - "всичко за теб самата!
За теб смених патрона на вратата!
За теб сглобих и новата камина!
Но целия ми труд на вятъра замина!
Ти нищо никога не оцени! ...

Чуден ден. Февруари е, а навън грее слънце, сякаш пролетта е дошла. Телефонът дръна и излезе съобщение " Имате пратка в офиса на "Спиди". Облякох се и отидох да я взема.
Момичето ми я подаде и се усмихна.
- Много интересна пратка.
Наистина беше странна. Кутия, цялата облепена с етикети "Чупливо" и з ...

По замръзналият лед,
като вихър ме понася,
чуден пъргав бързолет,
моята шейна прекрасна.
С нови лъснати крачета, ...

Жена, която си пада по жени - лесбийка;
мъж, който си пада по жени - лесбиянец; мъж, който си пада по мъже - гейТЪР!
Щастието е в малките неща: малко уиски, малка сладка блондинка, малка яхта, малка къща на 3-4 етажа, малка яхта!
На някои всяка дума им е изречение, на други – всяко изречение е без д ...

Четвъртък сутрин.
Правя си сандвич с шунка
и две филии.
Не ям домати...
Отваря мида ...

Не успях да спя добре, отново. Поглеждам часовника и е твърде рано за ставане, но твърде късно за заспиване. Точният момент отново е отминал. Чудя се няколко минути, но все пак ставам. Искам да видя дали букета не е овяхнал, дали няма някое листенце, което да е леко пожълтяло. Но за щастие всичко е ...

Когато се сгуша в теб ...потъвам. Като в мека възглавница. Като лъжичка в буркан мед. Като камъче, цопнало в морето.
И се разтапям. Като кубче захар в чаша чай. Като масло в шоколад на пара. Като сладолед на слънце.
И се изчервявам. Като ученичка с първото гадже. Като зряла ябълка. Като целуната от ...

Имах си в живота цвете,
слънце, що за мен сияеше,
що озари с лъчи поета,
по-красива от нея нямаше.
Ангел беше тя, добра, ...

Преди време боговете бяха като хората. Но правеха много повече от тях. Ставаха рано сутрин, палеха печките, готвеха закуската редом с готвачите, оправяха леглата барабар с камериерките, чистеха, ремонтираха, отпушваха комини, сключваха договори, водеха дела помежду си, спореха, воюваха даже... Ех.
С ...

Под звуците на зимната виелица
със приказка заспива се добре.
Какво защо? Защото всеизвестно е :
приспивно действа приказен сюжет.
Защото само в приказното царство ...

Каквото да напиша ще е кухо,
висят бесилата с невидим клуп,
предатели, предадени – накуп
в едно и също уж светийско рухо.
А уж сме равни там на небесата ...

Март е. Утро. Ход е за Адам,
ден ще е, надявам се, нескучен.
Този свят ли? - мъжки е, голям,
но на почит - твърде ненау́чен..
Научи́ уроците си, свят! ...

Колко е спокойно морето тази сутрин
Гуреливи вълни се прибират
В пясъчен джоб
И шептят
И нашепват ...

“....смъртта дори едва е по-горчива;
но зарад благото, кое добих,
ще кажа що видях в таз местност дива.
Не зная как се в тоя лес вглъбих,
от сън тъй в пълно бил съм упоен, ...

Надежда дошла е в живота нелесен.
Сърцата напъпили са с обич и зов.
И виното зрее, сбъдващо-есенно,
страсти-пожарища и внезапна любов.
Наливаме радост в искрящи бокали - ...

Ако можеше стихът крила да има,
пребродил би, на шир и длъж света,
и ефирната безбрежност, на мига
ще достига, сякаш е птица с крила!
Би летял със скорост не измерима, ...

Апостоле, България я има,
България страдае, ала жива е
и няма да загине, че е жилава.
Обесиха те през оная зима,
но ти живееш при подобен пример ...

Много рядко се смееше, да не кажем почти никога. То и една усмивка, като зъбене на куче.
Тази сутрин се погледна в огледалото и се усмихна. Имаше нещо различно, но не знаеше какво. Всичко си беше, както преди. Зъбите си му бяха на мястото, вярно малко посивели от пушенето, но си стояха правилно и до ...

Предутринно пак жилава надежда
изправя се с издрани колене,
кварталът тих е, утро е. Изглежда
е птица долетяла. Или не.
Онази чудна лястовица бела, ...

ШИРОКО ОТВОРЕНИ ОЧИ
Едва ли пътят помни всички стъпки,
с които е ранена тишината.
Напролет непокорни се разпъпват
салкъмите под лунната позлата. ...

На приказките Принцът беше фен.
Излапал всички книжки чак с корите,
почти на петдесет бе стар ерген
и бъркаше реалността с мечтите.
Край замъка пристигна панаир. ...

Едно момче ми отвори вратата. Тогава
не знаех, че там ще открия фрагмент
от магия която е спяла в забрава,
от невинност, от бездънно дълбок сантимент.
От наследствена лирика, кротко течаща - ...

Наистина не зная аз това
насън ли беше или пък наяве!
Изпекла бях пържолите в тава,
наточих вино за едно наздраве.
Очаквах да си дойде днес с букет ...

Днеска долу във дерето
в старото дърво, където
има голяма хралупа
и сняг винаги се трупа
от сън събуди се мецана. ...

Дръпнах за последен път от цигарата и метнах угарката в кошчето.
Все още сутрините бяха доста мразовити, макар че пролетта вече правеше солидни опити да се настайно трайно дори и в прогнозите.
Едва когато влязох в таксито, видях че на задната седалка стои човек. Бе възрастен и дребен, с оредяла бяла ...

Твойте кафяви очи,
как гледаха в моите сините.
Мълчиш!
Твойте кафяви очи ,
И моите...., сини сълзи. ...

Надеждата в мен ти съживи
и света откривам го
в твоите прекрасни очи!
Като огън буен,
в сърцето ми разпалваш хиляди искри, ...

Страхувам се от полети високи
Страхувам се от зейналите бездни
Страхувам се от лицемерни думи
поникнали в часовете днешни.
Не мога да се скрия нийде ...