Човекът често си задава различни въпроси от типа: “ Какво би било ако….
- можех да пътувам във времето
- имах цялото познание за света
- можех да отида в космоса
- можех да видя близките на сърцето ми, които не са вече сред нас?”… и така до безкрайните варианти на нашия ум, който винаги търси, винаг ...

Понякога, когато съм сама,
а чашата ми с чай – отдавна празна,
чета дъждовни призрачни писма –
които някой отдалеч ми праща.
До днес не знам – дали пиян поет, ...

Тя е красива и толкова необяснима,
понякога – силна, понякога – ранима.
Вечер нежна мила и добра жена,
сутрин нервна, буйна стихия една.
Веднъж е като слънцето усмихната, ...

Кораби и лодки, и фъртуни,
бури, и цунами, и порой,
щастието искам да целуна
и да любя, а си имам кой.
Искам на мечтите да се кача, ...

Пируват стръвно в паметта ми сенки сиви
и като мека пепел спомен разпилян
поляга кротко в Божията длан,
като дете, не знаещо къде отива.
За него е Земята дом и е красива, ...

Явява се неясно очертание,
като че ли - изплъзнато от нищото.
А фигурата бавно се извайва
и с плътност тя пространството насища.
Очите ти пространството обгръщат. ...

Шушукаме отново в нашето ''тайно '' място беседката от сабахлен
- Абе, вие гледате ли по нощите ТВ предаването ХХХL..- попита тихичко Гочо Умното
- Я, к'во да му гледаме бе Гочо,. исторически филми..- намусено отговори бай
- Е, сегиз-тогиз,..ама получавам и комплекс за малоценност ..- допълни Горски ...

любов — усмихвай заревата
сетивата и
сърцата

Мак ли си на полска нива,
лале ли си от нечия градина?
Горска ягода край пътя, дива.
Червеното страхотно ти отива!
Червената ти рокля толкоз тясна, ...

При психиатъра:
- Докторе, постоянно ме наляга депресия, постоянно съм мрачен, постоянно мисля за българската икономика…
- Е, драги, недейте така! Върнете се в реалността – няма българска икономика. Това е мит, измислица, понякога и кошмар в черните сфери на съзнанието…
хххх
Антрополозите твърдят, ч ...

Пролетта в Б. е хубава. Идва късно, но си заслужава. Тази година месец Май беше студен и прлетта закъсня малко. Но когато най-накрая дойде всичко стана изведнъж зелено. Раззелениха се дърветата и храсти, различни цветя показаха глави изпод земята, декоративните череши се разцъфвнаха с розови цветове ...

Без интернет за два-три часа
и опънахме нерви като струни.
Нелечима зависимост се оказа
електронната връзка помежду ни.
Помислих, че пипнал е вирус ...

Sanremo 1971
-------------------------------------------------------------------------------
Хосе Фелисиано/ Рики е Повери - Какво ли ще стане...
Санремо 1971
------------------------------------------------------------------------------------- ...

/на едно новородено ангелче/
Дете, когато се роди
вселената блажено се усмихна
и мигом тя криле ти подари,
по своя път безгрижно да политнеш. ...

Посрещаме се с хляб и щипка сол,
а после се изпращаме със сълзи.
Човекът си отива бос и гол,
човекът си отива твърдо бързо,
със скръб и вик, като небесен гръм… ...

Как да разкажа за болката дето реже от ляво,
дето пари в очите и краде от съня?
Тя се мята във нас, от тъга полудяла
и е глуха за думи, и не вижда деня.
Тя кънти във ума като бясна стихия ...

Красавице Есен, добре си дошла!
С килим многоцветен, тъкан от листа,
и с полъха нежен на бронзови дни
мечтите намират крила, висини.
Октомври, усмихнал се, вече е тук, ...

Не искам утре като него
все за смъртта да пиша.
Животът е конструктор "Лего",
светът ритмично диша.
И в старостите има детство, ...

Бяхме с теб това, за което другите мечтаят.
Бяхме с теб това, за което те не бива и да знаят.
Но бяхме с теб едно, защо вярвах, че сърцето ми не ще остане то само.
За теб мечтаех аз годините наред.
За тази истинска любов мечтаех, не за друго. ...

Преди много години бях на творчески лагер в Троянската света обител, с градския хор. До обяд репетирахме, а следобед се разхождахме из околността. Красива природа, старинна архитектура и чист въздух. Друг свят. Една вечер с моя приятелка и колежка поехме пеша към близкото село. Вървим по пътя покрай ...

Чета и чудя се на някои поети
с дълбоки философии заети.
Докато ги разбереш
можеш да умреш.
или ...

Звезди сияеха в нощта,
порив трепна в душата,
ти - най-красивата в света,
в мрак ми даде светлината!
И твоят глас като коприна ...

Баба кара ме да ям.
Все ме тъпче с манджи разни.
За да стана аз голям,
готви ги разнообразни.
Всяка манджа е със сос ...

Беше ни хубаво да споделяме тишината,
да се вглеждаме заедно в тъмнината,
в мълчание да чуваме само
часовника на сърцата.
Беше хубаво. ...

Пале малко бяло,
с тъничко гласче,
в крачола се е спряло,
със зъбки ме боде.
Когато се опитам, ...

На Асеновград и неговите пазители
на историята.
В капана сте. Предайте се без бой
и може би ще ви оставя живи!
Ний силни сме и много сме на брой - ...

Разходи се малко в моите обувки
да усетиш бавно как кръвта ти спира.
Стягат ми, че все на място тъпкат,
и в тях, и в себе си не се побирам.
Разходи се из безкрайните баири, ...

Отиде си и този сив дъждовен ден,
на рамото ми плака дълго натъжен,
а после тихо към нощта преля се.
Дали защото бе порой, не дъжд,
разпука се небето изведнъж ...