1. Синът на ореха
С дълбоки корени в земята
той смуче сокове и влага.
С върха си сочи небесата,
към Бога клоните протяга. ...

Мирише ми на ... лято! И на череши, праскови.... Любимите ми плодове! Диня, пъпеш, ягоди и онзи вкусен замразен плодов сладолед, напомнящ ледените сокчета от детството! И да се накапеш с него на воля, разбира се! Да се почувстваш пак дете! На плаж и на море! На морски бриз и топъл вятър, на влажни д ...

Направи ли ви, обаче, впечатление, че всички палатки на протестиращите са абсолютно еднакви - като еднояйчни близнаци. И като модел и като цвят. Да помислим заедно на какво точно може се дължи това абсолютно съвпадение.
Първото, което ми идва на ум е, че тези палатки са получени от един и същи източ ...

ПЕСНИЧКА ЗА ОБИКНОВЕНИТЕ НЕЩА
Наивна съм като дете
и нощем разговарям с Бога .
Родена в миналия век,
мечтая някога да смогна ...

Бедният нещастен народ
потиснат е и страда.
Напряга сетни сили и пот
от лицето му пада.
Смазан, унизен, отруден - ...

Карам като бесен. Колата. Бягам. От много неща наведнъж. Най-вече от жената, която обичам. И да бях останал, пак щях да я загубя. Тя е най-подходящата, която съм срещал. За мен. За жалост. Защото е семейна. Това усложни нещата. Направи ги невъзможни. Уж си имам някой, а съм сам. Трябвало ù време. Ра ...

Няколко часа по-късно…
Алис тъкмо се бе събудила от своя сън. Събуди я странно неописуемо чувство-страх. Въпросът беше от какво. Тя плахо се изправи и сънено разтърка очи. Огледа се наоколо из стаята и видя,че тя бе празна,съща досущ както я бе заварила,когато се завърна. Беше станало вечер. Из стая ...

Мъничката ми маймунка,
цял ден кара колело.
Паднал, тича да го цункам,
по издраното чело.
Казваш, капнала кръвчица? ...

Когато Тялото не го притиска
с досадните си болки и проблеми,
Духът лети където иска
през разстояния и време.
Отива горе при звездите ...

Когато ги видях заедно за първи път, без да се крият сърцето ми се разтупка и ми призля.
Бен я гледаше като хипнотизиран, както ме гледаше мен, преди тази кучка да го омотае в мрежите си. А тя, пърхаше с мигли и се превземаше. Червената й коса беше защипана с една шнола, високо над тила й. Светлата ...

Я, недей да тъгуваш! Сол по раните - стига!
Този свят е, по принцип, скроен на широко.
Има много любов - зад завоя намига,
само трябва да гледаш малко по от високо.
Я, изтривай сълзите! Имам кърпичка в джоба. ...

От мен към тебе
Когато те обичам, без очакване,
и любовта ми още те гради
и не чакам твоите признания,
нито тихо шепна остани! ...

Денят се сепна изведнъж,
като задрямал клошар на площада.
Подобно манна:топъл дъжд
дари небето, Боже, за пощада!
Бяхме закопнели за вода, ...

Търся теб,
Във хилядите сенки.
В ръце те търся -
мъжки и узрели.
Крада прегръдки, ...

На стара къща под стрехата
три кльощави врабчета,
сплотени бореха съдбата
и то съдба нелека.
До тях в голяма бяла сграда ...

Да не бе се заченало в тази привидна любов!
Да не бе натежало в ръце, непознали прегръдки!
Та нали върху бяло се пише животът, щом нов
сам при хората спре, и начисто поеме по пътя.
А пък те отредиха за него един пергамент, ...

Днес е ден за спомени
не за тъга!
Ден за почитане на нашите "мъртви",
които живеят в наще сърца.
Ден на нашите корени - ...

Попита ме за новата звезда,
която е побъркала вселената...
защото дала нова светлина
на думите, несбъднати от времето.
Попита ме за извора пенлив, ...

Прояснение
Разбираме истини и грешки,
когато тръгнем по пътя човешки,
по който той е вървял...
Кой върши работата ...

Бедрата ги обичам, да, така е!
Да бъдат пищни, сочни, с много плът!...
Такива ли са, то за мене красота е,
направо вземат ми ума...
Па милвам ги, дори и да ми парят, ...

> приодата, видяна през темперамента.
>
> Е. Зола
В пространството на моето изкуство
за пореден път редят се знаци и идеи. ...

Вече се стъмваше. Многобройно ято от черни гарвани,започна да грачи и да кръжи над пътуващата по земя,каляска. Вятър задуха,а небето притъмня,обсипано от безброй черни,навъсени облаци на куп. Личеше си,че скоро щеше да завали. А кой знае?... Можеше да излезе и буря.
Докато каляската се движеше,Алис ...

От близо 6 години съм завършил магистърска степен, преди това имам бакалавърска, за която се „борих” 4 години. Работя успешно по специалността си, харесвам много работата си, обичам институцията и колегите си; никога не съм имал някакви сериозни спорове и кавги с тях. Ще кажете: мечта. Но има един к ...

Събирам билки,
наречени звезди.
Правя лек за душата.

Стигнете до Господа с чисти души.
Молете се. Той ще ви чуе .
Щом всякоя скръб със любов пресуши,
вий няма да страдате всуе.
Носете във себе си вяра докрай. ...

Сънувам. Аз съм над болката.
Всичко е минало.
Извървени са светлинни години
време и пространство...
Родила съм се отново. ...

Уморих се да бъда сама,
да сънувам светулки,
отегчена луни и звезди да броя.
Да прегръщам обичам,
да ме гушкат в съня, ...

С пепел от души човешки,
посипана е нашата земя.
Странни сенки се прокрадват -
сред безкрайна пустота.
Мощен порив от звезда в небето, ...

Край разбития път е самотница спряла
и е свила цигара в задушния ден.
Синините личат по болна̀вото тяло,
а наблизо се рее всемир изтощен.
Не прилича на дама субектът неясен – ...

Smooth Jazz
.......
мокри улици
опаковат
въздуха в рими

Ти искаш за любов да ти напиша?
Тя е кралицата на двойни роли:
с развалини играе в Могадишу
или звездите ва́ди ги от гьола!
Светът ли, тоест винаги сме ние! ...

Добрият човек сутрин гледа небето,
за дарения ден благодарен,
малко зрънце любов той засажда в полето,
злият - бурен засажда поква̀рен.
Добрият човек справедлив е и честен, ...

Водата днес е бурна разълнувана,
гранитни тежки брегове руши.
А дълго бе измамното сънуване,
лъжите за измислен мечти.
Как жега капчиците изпаряваше, ...

Мои чергарски килими,
цветни рисунки в тревата -
радвам се днес, че ви има,
осъмнала до Свободата.
Стократно проклинах си Бога, ...

Помниш ли лозята – местност стръмна, дива?
И онази нива – с драките бодливи?
Минах и видях го. С коренче открито...
Орехчето малко рече жаловито:
„Моля те, вземи ме, ще израсна скоро ...

Свести се от вадичките вода от дъжда, стичащи се по лицето му, бе заваляло, а разрушеният покрив не бе преграда за пороя. Надигна се бавно, спомни си как се бе озовал на пода върху счупените стъкла и попипа цицината на главата си. Странно, но болка нямаше, само беше замаян, чувстваше се хем някак ле ...