Мракът звездите изгаря
със светлината им бяла.
Взимам десета цигара
и със деветата паля.
Ти си игла във живеца ...

Вълча стъпка, на горска поляна,
облак сив там душица оставя.
Заек - сянка, от страх разлюляна,
му е казал - магия ще правя.
Врабчов дъх, огледалце от врана. ...

Всеки ден — на нещо посветен!
Днес Надеждата покрива се със слава!
Има ли я, значи окрилен
е човек и трудности преодолява!

Прегърната от вятъра игрив,
ти нежност породи у мен
и в този миг красив
аз попаднах в твоя плен.
Стопли ме с някаква магия, ...

Всички стояха като потресени. Не знаеха какво да кажат и какво да правят - всичко щеше да бъде прекалено малко и недостатъчно за осмисляне на наученото,потресаващо разкритие.
-Как така е мъртъв? Кажете! - обади се изведнъж Господарят.
- Мъртъв е… някой…,някой… го е убил!-проплака през сълзи,старицат ...

Мъртвешката белота на Космоса беше около тях. Хората отдавна бяха започнали да колонизират Слънчевата система. И вече се прехвърляха в други звездни системи и купове. Беше адска епоха на гладно водачество, която никой не разбираше. В нечия глава хрумна идеята, че така известният ХЕЛИЙ-3 ще бъде най- ...

Докторът ме погледна странно. Беше облечен в бели дрехи и се беше облегнал уверено зад бюрото си. Изглеждаше като всеки специалист по вътрешни болести, който е натрупал големи облаги от практиката си.
- От какво се оплаквате? – попита ме бавно той.
- Ами нямам особено желание за нищо – отвърнах аз.
...

Бащите никога не си отиват,
стоят си там, до пътната врата,
посрещат ветровете мълчаливо,
а после влизат тихо във съня.
Понякога, изгубват се безследно, ...

Аз помня - с теб, Луна, душата ми проплака.
Избрала бе към Слънцето да тича.
Със златните си нишки звездопадът в мрака
ме учеше какво е да обичам.
Разбрах, че топлите очи са ми портали, ...

Духаше лек ветрец, но морето беше тихо и спокойно. С фотоапарат в ръка, Краси се разхождаше по брега, избираше удобно място за снимане и чакаше наближаващия изгрев. Днес му беше първия ден от петдневната отпуска и той реши да се отдаде през целия ден на лов на снимки.
Чайки и гларуси си играеха с мо ...

Чета това, което се пише тук.
И чета онова, което не се пише тук.
Хубаво е, че се пише.
И тук, и не тук.
Затова реших да споделя. ...

Пред мен единствено, пред никой друг не се доказвам
не се подмазвам - данък обществено мнение не плащам
Бавно с годините живота ми гледам да си подредя
Трупайки опит избирам пътя по който да го изградя
Тревожа се когато губя моята опора, чудя се ...

… Събуди се Иванов – потен, стреснат, с мътен поглед…
Поогледа се, видя пак мрачните стени на съседния блок, извърна се от сивия ден, спря поглед на още по-мрачната съпруга. Киселааа… като миналогодишна туршия.
Отиде в банята, намествайки в движение разглобените си чаркове. Ама след тоя сън – как да ...

В менюто има само драма,
за всичко е виновна мама,
дайте двойна доза
тъга със глутамат,
вашият клиент е ...

Живеех в свят изпълнен с тъга
и не виждах нищо друго освен сивота.
В началото ми беше трудно,
но стана познатото задушно.
Един ден се сблъсках с теб ...

Притихнала във птичите крила,
изгубена във моите съмнения,
прогаря към сърцето ми следа -
любовта ти ... Дявол да я вземе,
опитва се да ме взриви, ...

Денят пропада и светът се свива,
полита в бездната на черна дупка,
нахлува мрак и времето изстива,
нагърчва се и се пропуква.
Ненужно става всичко - губи смисъл, ...

Не чувствам да трепериш в стиховете ми.
Навярно си на правилното място...
В тях думите си преживявам с лихвите,
а неудобствата не ги задрасквам.
Не вярвам да четеш по пълнолуние, ...

Бен отпиваше от уискито. Всяка глътка го отпускаше и главата му лека – полека се замайваше от алкохола. Барманката му се виждаше вече много по - красива с тези зелени, неспокойни очи.
- Лош ден, нали? – попита го тя.
Бен кимна и продължи да пие. Въобще не смяташе да си излива сърцето пред непознатат ...

Кармата на всеки отмъщава
ако до своя сетен час
наивно обич търси и дарява –
аз с болка току-що разбрах.
Хаям отдавна спря да пита ...

Усмихвам се.С по зрънце се смалява,
животът ми,със всеки залез разжарен
Суетният ви глад и алчна врява,
отмерват миг,от вас накриво прекроен.
Усмихвам се. И с чудесата сини, ...

Поет е казват този. Поет та дрънка!
С творбите си и котките размрънка!

Двамата
(аз и дамата)
в сламата
(на козите у спалнята)
си играхме игрички ...

Всяка малка селска тиква мечтае да стане голям градски фенер.

Злоба,
завист,
злорадство.
Заем,
залог. ...

Сблъсък. Счупено връхче. Капка кръв...
Концентрични кръгове тъга...
Центърът на сърцето е прободен.

В тесен кръг камаради решиха
кой ще блажѝ на софрата.
На "Кръглата маса" вредиха
до девето коляно родата.
Начело с пишман "харамии" ...

Да ти кажа, че сме квит?
Ще излъжа, мила моя...
Аз от мъка съм разбит –
но останах някак в строя.
Не дочаках твоя звук ...

Не искам тъга да тегна,
когато нощта ми се спуска.
Дори и да нямам време -
ще ти изпратя целувка.
Не можеш да спреш Луната, ...

1. Синът на ореха
С дълбоки корени в земята
той смуче сокове и влага.
С върха си сочи небесата,
към Бога клоните протяга. ...

Мирише ми на ... лято! И на череши, праскови.... Любимите ми плодове! Диня, пъпеш, ягоди и онзи вкусен замразен плодов сладолед, напомнящ ледените сокчета от детството! И да се накапеш с него на воля, разбира се! Да се почувстваш пак дете! На плаж и на море! На морски бриз и топъл вятър, на влажни д ...

Направи ли ви, обаче, впечатление, че всички палатки на протестиращите са абсолютно еднакви - като еднояйчни близнаци. И като модел и като цвят. Да помислим заедно на какво точно може се дължи това абсолютно съвпадение.
Първото, което ми идва на ум е, че тези палатки са получени от един и същи източ ...