Колко пъти се удрях в стената,
на парчета разбивах се даже до смърт.
Усещах изнемощяла душата,
а Бог към молитвите ми, толкова твърд.
Нокти във дланите впивах от болка, ...

Плачат децата на града,
спасение те не намират,
че онеправдани са от "реда",
който те не избират.
За мир те жадуват, ...

Вед излайва. Еднократно. Това ме буди. Има някой зад вратата. Външната. Човек. Отварям. Мъж. Познавам го. Живее отсреща. Изглежда добродушен. Не се познаваме подробно. Подава ми нещо. Мое. Защо е у него!? Портфейл. По документите вътре разбрал към кого да се обърне. Много мило! Може ли да съм толков ...

Въглеродният диоксид е химично съединение. Молекулата му се състои от един атом въглерод и два атома кислород. Той е газ без цвят и без мирис (при високи концентрации има остра и задушлива миризма). Натрупването му в по-големи количества в атмосферата води до парников ефект. Когато се вдиша във висо ...

Ето го!
Едно хвърчило време. Детето тичаше след него. Изпусна връвта, но се надяваше да се върне без нея. Вятърът надуваше хартиените листи, те се отдалечаваха – различни под блясъка на слънцето, крехките летви се разместваха в необузданите пориви на небесната стихия.
Детето сложи ръка над очите си: ...

Четири очи...
Светът ли в тях ще замълчи?
Денят блести. Къде си ти?
Донесох пролетно ухание.
Нима си бледо ожидание? ...

Тръгнал момък силен и напет
булка да си дири той навред.
Пътеки много извървял,
ала сред момите,
свойта нийде не видял. ...

Стъпките ми вече никъде не водят,
така че късно е да тръгваш подир тях.
Вероятно краката ти сами ще ходят
вечно там, където някога за тебе бях.
Когато не избра да ме последваш ...

От много, много години наблюдавам едно интересно явление и в реалния реал, и във виртуалния такъв. И то въобще не ми харесва!
Става въпрос за това, че навсякъде се срещат хора, които преизпълнени от негативизъм, не можещи повече да го удържат в себе си, започват да го бълват, и да замърсяват с него ...

... И Бог каза на Исус Навин, наследника на Мойсей :
„ Обикаляй около укрепения град Йерихон шест дни поред със седем свещеника,
носещи кози рогове и следващи Кивота на завета. И на ден седми надуйте роговете."
Исус Навин изпълни божията заръка.Щом надуха роговете, стените на Йерихон рухнаха.
Из биб ...

Розов пуловер. Весела есен.
Слънчева среща. Песен за теб.
Трепет, вълнение. Залезът пресен,
кротък, живителен. Твоят портрет.
Хора наоколо гонят капризи. ...

Нещо тъмно, мъгливо по черните друмища скита,
от кошмари в неистова болка родено.
Драска с нокти безсъница и от продънено сито,
плаче нощ. И обвита в поветица стене.
Сред блата кафеникави ставам папур и тръстика, ...

Кутията със спомени се крие -
от дните ми, осъдени на щастие.
Нагарчат черно-белите магии
в усмивки, надживели възрастта си.
Кутията със спомени е малка. ...

Лицемерно е. Няма да се смиря!
Няма да ти се кланям с молитва.
И на мене в събота ми е страст.
Много важно, че си хулен и бит...
И какво, като помощ дирил съм? ...

Излъжи, че е ясно небето,
вярвам ти, без да гледам, дали?
Излъжи, че е топло морето,
в пясъка да оставим следи.
Излъжи, че обичаш ме още, ...

Пътят
Глас без звук, болка без вопъл,
рана без белег, нощ без светулки,
небе без звезди, вятър без трепет,
стъпки без следи, картина без щрихи, ...

Не беше блус, а беше черен джаз,
разбуди мрака със синкопи.
Заплака саксофонът с дрезгав глас
и тишината... бавно се затопли.
Прегръщаш ме. Оставяш ме без дъх. ...

Дай ръка! Ще вървим
пряко през магистралата!
Забранено, нали?
Ще ни псуват, така ли?
Предизвикваме смут? ...

необичане
грози уви света и
значи самота

Ами простичък си е – и туй-то… Прост човек. Вярно, в град раждан, ама си е от село. Даже него признава за свой дом. Чесън! Какво разбира от цивилизацията, от културата, от модерния живот…
Като се оженихме, домъкна книги някакви. Тридесет кашона, моля ти се! Тридесет кашона! Та новата библиотека обър ...

Когато си паднал на пътя,
в душата си болка закътал
в живот, непонесъл поредния удар под кръста,
дървото отсреща попитай
в небето защо не отлита ...

Като спомени вече ненужни,
неусетно угасват звездите;
ведър вятър погалва скалите
с тихи ласки разнежено южни.
Всяка малка тревичка потръпва, ...

Нашарил е крилцата на калинките
и все до седем стига му броилката
и роши перушината на джинките*
и плаши ги да хукнат към хранилката
И с патета цамбурка шумно в барата, ...

Спомени, в градина нацъфтели,
минало разлистват с аромат.
Устни свежи с ягодови трели
през сълзи черешови болят.
С вкус на праскови - любов красива. ...

Нощем в гората от легендите...
(приказка за пораснали, може би)
В гората от легендите
на приказния мир,
там Феите (последните) ...

Свисти ли, жътварко в ръката ти сърпа ти?
Папуняк е лятото - литнал по пладне.
Грижовен ветрец, понамества ти кърпата,
преди сред кръстците узрели да падне.
Бълбука ли песен и в стомната шарена, ...

Искаш да направиш нещо, но не става. Поради лош късмет, поради некадърност, поради... климата, слънчевото течение или кривите краставици – все тая.
Важното е веднага да успееш да отговориш на критиците.
Ето няколко варианта на бързи нападки, създаващи илюзията, че нещо можеш.
Не ти харесва книгата м ...

Магистрали, магистрали...
Ка Пе Пе до Ка Пе Пе.
Декларации, скандали...
Стига вече! Хайде де!
Генерали, генерали... ...

Рилската обител винаги е била естественият дом за мощите на българския светец Йоан Рилски – закрилникът на целия български народ. Обителта, която той основава в смутните времена на X век оцелява през вековете на мрачното робство, за да свети като ярка звезда в небосвода на нашата красива родина. Чуд ...