От липсите редя си пъзел,
от свилени парченца, тънки.
За сянката ми спомен вързал,
сто тенекии - да ми дрънкат.
И пак съм ужасено куче, ...

НЕСБЪДНАТО СБОГУВАНЕ
Небето не съветвам как да плаче.
Полето знае как да ражда жито.
Незрим пристига винаги косачът,
среднощ, когато разцъфтят липите. ...

В мига, когато три звезди изрових от долапа,
видях Луната натежала с цвят на зряла круша.
„Ти в пазвата ми капка мед, ако речеш да капнеш –
с око на бухал птиците ще виждаш!“ – Заслуша се
липа нагиздена с пчеличките... Какво изтрака? ...

Нявга отдавна, в четвъртия век,
живял император велики,
наричал се той Диоклециан -
римлянин, Бог за войниците.
Всичко си имал, власт и пари, ...

Ще влезеш тихо, ще припадне нощ,
аз също толкоз тихо ще въздъхна,
ще разпилея пак полата клош
и този път Луната ще настръхне.
Ще ме докоснеш, ще припадна аз, ...

Нямам белези във душата. Разсъблякох ги всичките.
Може би, от годините. А може и да съм поумняла.
Нямам нищо за връщане. Ако можех – годините,
разпилени във младостта ми – бих върнала с лихвите.
Бих почистила страховете и болките, и вините си - ...

Събувам обувките, свалям палтото. По път за спалнята разкопчавам и ризата си. Смъквал полата. Ризата е вече на пода. По белият мрамор след мен остават черни петнисти парцали. Разкопчавам дантелата на сутиена, след миг се приземява беззвучно зад мен. Бикините се свличат по гладките ми бедра. След миг ...

Добър вечер дами, кавалери!
Добре дошли, удобно настанете се.
Ще ви представя уникално зрелище,
повеселете се и замислете се.
Вижте там - палячото във ъгъла, ...

Аз съм тук
Ти си някъде там
А между нас е само дъжда
А дъждът се спуска като тежка
Многотонна водна врата ...

Лятото е на моя праг.
Бърза.
Чака ме да си обуя обувките..
Или… май се сбърках!?
Чака ме да тръгна на бос крак, ...

Добър вечер, моя любов...
колко грижи денят издълба по лицето ти.
Удар след ласка, писък след зов,
пак до кръв набраздиха сърцето ти.
Добър вечер, моя любов... ...

Слънцето вече грееше и аз се събудих от лъча, който влезе през избелялото перде и се спря в очите ми. Разтърках ги и се измуших от леглото. Огледах се, защото бях гладна, но нищо не се виждаше за закуска. Бях сама. Отворих мръсната врата на хладилника и намерих парче от пица. Беше засъхнало, но го з ...

Море солено, пясък и медузи...
От слънце изгорели всички бузи...
В прохладна вечер, търсещ тишината,
край бряг скалист разхождах си снагата.
Полегнала небрежно на скалата, ...

Вдъхновено от: Canon in D - Johann Pachelbel
https://www.youtube.com/watch?v=1elGqARTb1Q&fbclid=IwAR2Bjq0ZAL8R0iFi-njImNhDiDXHeXTVxB3mpjzC2mKLZRb45Uc_PYyIYxQ
Ще ме покрие някой ден земята,
а аз ще се превърна в шепа прах
и Бог ще вземе своето. Душата. ...

Днес е бездуховно време,
всеки гледа себе си само,
всеки гледа от другия да вземе,
никой на брата си не дава рамо.
Всеки само да се обогати иска, ...

За да си щастлив…
Ами вижте как го е казал колегата в Еклесиаста: „Който трупа знание, трупа печал“…
Така е – колкото по-малко знаеш, толкова си по-убеден. Вярващ и щастлив.
Човек на аксиомите…
Споменавал съм – нейде в девети клас попитах другарката Бонка Цекова: „Защо има аксиоми и теореми?“. Тя ми ...

Белово —
сърце
на трипланѝние*
и
гора — ...

Помниш ли, помниш ли
звездните нощи.
Фарът далечен на другия бряг.
Плажът, вълните, лодките, кея.
И нашият, лудият смях. ...

II
Изпълваха я противоречиви мисли и чувства. От една страна Владимир беше мил, внимателен, грижовен и тя напълно престана да се бои от него. Но от друга страна тревогата ѝ нарастваше. Бяха изминали около два часа откакто тръгнаха от Поморие, а наближаваха едва Ахелой. Изглежда имаше някакво течение ...

Дали боли?
От сън пролазил бавно -
съвсем съблечен и съвсем без свян.
За мигове два-три, живот прегазил...
Дали боли умираща мечта? ...

Юри, Стойчо, Георги - мъжката оценка за женската
потребност от мъжко признание е много важна,
защото мъжете улавят и онези струни, които
жената не си признава.
Благодаря ви за присъствието, момчета! ...

Познато ли е познатото и кое е онова, което дава сигурност – предвидимостта или вярването ни?
Познато. Има ли точно определение? Колкото и да си мислим, че заради продължителното време познаваме до болка нещо и внезапна ситуация ни отваря очите – не е това, което сме мислили, че е... Не можем да твъ ...

Къде ли са снеговете на изминалите зими? Снеговете, които обличаха дървото на живота ми с белота и навяваха преспи със смисъл в тях. Имам спомен, за студена снежинкова утрин, която кара косата ми да настръхва, леденият под е като жарава за нежната кожа на стъпалата ми, а аз имам скучно, тегаво, прос ...

Часът ще бъде, колкото ни трябва.
Денят ще е такъв, какъвто е.
Аз цял живот съм се надявал.
Каквото е такова. Да е с Теб!
Нощта ще ни ухае. На липи. ...

Не, казвам на теб, любов, колкото и да те обичам!
Не, толкова искреност вричам!
Не, виждай ме истинска, неприсъща!
Не, радвай ме с твоята същност!
Не, обичай ме с топли въпроси! ...

В очите на уличния котарак
свети мъдрост цинична.
Светофари премигват в нощния мрак,
проститутка тъжи над драмата лична.
Лайновоз пълен със стока ...

Защо е синьо морето,
попита ме малко дете.
Защо шуми под небето
по - синьо от синьо небе.
То има ли синьо сърце ...

Да - омръзна ми вече
да работиш до късно.
Тази скапана вечер
аз за теб се обръснах!
Докога да те чакам - ...

На прага на морето
В един друг живот, в едно друго време,
на края на света, на прага на морето,
дворци от пясък строеше си детето
и вярваше, че вечни ще са те... ...