Залисия в морскосиньо
от прозореца на крайбрежния хотел.
Докъдето се простира погледът –
от вълни постеля,
а над нея – небесен покров. ...

Не е умряла, само е заспала
в сервилния конвулс на болката.
Придатък на живота като цяло
и на предимствата в природата.
Доколкото разбирам падна ниско. ...

Нека ти разкажа,
някога играехме на двора,
катерихме черешата на дядо,
в най-тънките й клони,
криехме се тихо горе, ...

Спънах се! Бутнах буркана с целувки.
Те разпилени по пода лежат.
И за тях ще ти разкажа
една не толкова преиначена мечта.
За тези целувки ти ми обеща, ...

Обичам те най-вече, когато вън вали
и в думите изречени, когато ме боли
обичам те тъй сладко, и нежно, и насън
обичам нереално за света навън
обичам те сред облаци, сред лава и искри ...

С пъстра, пухкава прежда,
изтъняла от болки -
в стар пуловер надеждата
топли. Колкото - толкова.
Кецовете - тревисти. ...

Дали адът наистина са другите?
"Ад" е обширно понятие. Но в основата му се крие една сентенция - нетърпим източник на дискомфорт. В такъв случай - дали всеки път другите хора са причината за нашите неприятни усещания? Отговорът е многопластов и разнообразен като многочислеността на хората по света. ...

"Спънах се! Бутнах буркана с целувки.
Те разпилени по пода лежат."
Колко ли струват мамините милувки?
А от очите и капят сълзи…
Малка съм още, не зная цената, ...

***
– Все ще се намери и за мен хлебец, бай Благуне! Българско е. Па я, нали съм даскал, та нема да ме върнат! У Букурещ може да съм взел диплом, ала пак на българско писмо и четмо съм се учил. – със светнали очи под рунтавия си перчем, Златко Даскала отвърна на грубите закачки на ковача.
– Е, па ша ...

Сълзите на юни по птиците капят,
колоните сенки се вият из кръг.
Капанът на мрака, трепери препасал,
две стари въжета в тунел с кръстопът.
Нагоре се нижат шинели чернеят ...

Знаеш ли колко са жадни безцветните устни?
Призрачни сенки целуват потайно в нощта.
Шепнат истории влюбени колко са вкусни,
глътки любовни отпити със дъх на жена.
Днес ти налей ми да пия от твоята дивост. ...

Мъдрият първо вижда своите грешки,
после – тези на другите,
с подчинените отнася се човешки,
тъй се бори със злините и заблудите.
"По плодовете им ще ги познаете!" - ...

Протегни се, любов!
Погали пак крилете ми слепи!
Златен прашец в цветовете ти свети!
Благоуханно-недостижима,
в розова пъпка прегръдки безумни стаила. ...

И чух от храма висок глас да казва на седемте Ангели: Идете, излейте на земята седемте чаши с гнева Божий… И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра и от устата на лъжепророка три нечисти духа, подобни на жаби; това са бесовски духове, които вършат личби…
Из „Откровение на Свети Иоан ...

На вратата ми, ти ли почука,
моя обич! С летния дъжд.
Той се спусна бързо в улука.
Мен докоснаха ласки на мъж.
Ти ли беше в среднощния вятър ...

Отвори си вратата,
излез ти, навътре
пусни тишината,
нека тя да хвръкне...
Прегърни чернотата, ...

Тя вие!
Гърчи се!
Крещи!
Извива ни ръцете,
дробовете! ...

Оригинала е на Блекмоор-Найтс. По време на карантината всеки пускаше нещо ободряващо
аз се включих с тяхната песен , преработена за китара. Записа е от телефон на живо абсолютно натурално.

Беше изряден.
Така отработваше новините, че ги свеждаше да изглеждат свръхнови: естествено, пръв ги съобщаваше, като селски глашатай пред бабите в околоблоковото пространство на малките сбирки!
Поради незначителен ръст, компенсираше с всезнание. Кой се оригнал, пръднал, погледнал замечтано жената на ...

Зная, скъпа, зная колко те боли.
За него още дълго ти ще страдаш.
Любовта- оазис е от тръни и сълзи,
отпиеш ли от шепите на здрача.
Спомените бавно ще потъват ...

В една "Полунощ" от Живота...
(Танц върху вулкан)
Щом полунощ отдавна отминава,
а нямам шанс изглежда да заспя –
от музиката в унес тих тогава ...

Вярвах искрено, че с пролетта летя,
че възкръсва светлото в човека,
но наместо дивни, весели цветя,
грозни тръни навред разцъфтяха.
Вярвах предано на ведрия простор, ...

Аз за теб доплувах в твоя сън
Сънувал си или наистина видял си ме
и аз за теб доплувах в твоя сън,
решил си се и докрай измечтал си ме,
или припомнил си нещо по своя път. ...

Моят приятел живее отдавна без майка.
Как да напълни с целувки той своя буркан?
Баба му тихичко нощем през сълзи се вайка:
Здраве ми дай, Боже мой! Да го видя голям.
Майка му млада - зелена отишла си рано, ...

6. Проверката
Двамата пристъпваха към дървото хванати за ръце в полуздрача на предутринта. Трепереха – Дафне от възбуда, Георг – от страх, страх от непонятното. Приближиха се до лъскавото му стебло, а то – дървото – със самотното си келтско дихание, ги канеше да им разкаже всичко. Всичко за там и на ...

Смъртта облече балната си рокля,
косата си наточи с едър брус,
огледа се, усмихна се доволна,
и затанцува страховитият си блус.
На бойното поле, за нея рай, ...

Спънах се! Бутнах буркана с целувки!
Те разпилени по пода лежат!
Скачам със старите - грозни обувки!
Чудни предмети в съня ми кръжат:
Виждам дивана - как сяда на стола, ...

Аз съм гарванът в твойто небе,
който трови живота ти още.
Подлудявам ти мислите,
а в душата ти писъци
провокират моите криле, ...

В този живот себелюбците,
света що превзели са днес,
сипят хулещи думи
юнашки... по всеки адрес.
Все недоволни, отричащи ...

Бяла жажда -
много път, нежна снага.
Стоим, нагазили реката,
все още не започнала да лъже.
Ти чувстваш бягството ...

Искам само да бъда щастлив
в този свят от мизерия отрупан.
Искам някой, но не и лъжлив
човек - искрен, но не и подкупен.
Искам някой до мен да върви ...