Рисувам с пръсти в утринния скреж,
не чувствам студ – тя, радостта ме сгрява.
А музата, наречена копнеж
сред фигурите ярко засиява.
Едно сърце, кълба на облак бял, ...

Всеки е създаден да си носи кръста.
Три дни плаках, на четвъртия възкръснах,
и сега надсмивам се над таз природа проста,
невинност смачкала в възраст невръстна..
Насилената ми душа ...

На нас срамът не ни отива.
Разминахме се. Този път ще чакам.
Не само, че си толкова красива,
причината, че страстен е меракът.
И много вероятно ще останат празни, ...

Душата ме боли
не мога все така,
нещо в мен гори
подаваш ми ръка.
Времето трепти ...

Триптих: Вечност
1. Вечност
Три дни бурята ревеше,
на четвъртият – престана...
Черна птица с грак кръжеше ...

Поради чести премествания от адрес на адрес и смяна на квартири, реших, че трябва да се освободя от някои вещи, които вече не ми харесват или не ми трябват. Вещи, чиято стойност не е от значение. Попаднах на средно голям кашон пълен с компакт дискове. Започнах да преглеждам един по един по заглавият ...

Ще дойде време, не е далеч, когато
любов и болка ще се свият в юмрук,
ще дълбае мъка, свредел в душата,
ще се чувстваш като ненужен боклук.
Ще дойде, но ти недей, не и вярвай, ...

Първото, което видях в Бяла Слатина, беше пързалката. Ледена пързалка. Опната на градския площад. Ограда, висока около метър, зад нея заледено пространство – нейде седем-осем на четиридесетина метра. Агрегат – неспирно бучащ. И деца. Много деца. Имаше и възрастни, но повечето наблюдаваха за пързалящ ...

Аз съм коледна елха. Професионална – зелена, рошава, свежа, красива. Доскоро бях професионално иглолистно дърво – част от природния озонатор, важен воин във вселенския кръговрат на веществата, закрилник на планината, животните – колкото оцелели, хората. После за малко да стана професионална дървесин ...

Муся се, а ти ми се усмихваш.
Сядаш тихо и мълчиш.
С нежни, сръчни пръсти
въздишките ми ти да уловиш.
Тогава се ядосвам много, ...

Оставам там,
където времето е само наше,
и в него само вечността ни плаши
там в миг, на кея - като капка в океана
аз потапям се, аз там оставам. ...

Вече наближаваше да се съмне и дружината почти тичешком приближаваше голямата поляна, където трябваше да се срещнат с момчетата. Нямаха много време, по пътя учеха текста на сестринския обет и решаваха какво ще подарят на бъдещите си братя. Момчетата не се виждаха, но за късмет, първия, когото срещна ...

Искам да избягам...
С дрехите на гърба си, последните си пари и цигара в ръката.
Искам да оставя всичко тъмно и оковаващо.
Всички тях, вампири...
Да карам, от изгряващ нов ден до девствена, студена нощ. ...

Започна животът ми истински,
когато потънах в очите ти красиви.
И когато вече не вярвах,
че щастие и за мен ще има,
погледнах в очите ти ...

Когато на прага с очи ме обгърнеш,
когато нищо не можеш да върнеш,
стига ми само да се усмихнеш
и ще видиш,
как от клоните черпя надежда – ...

НАДПИСЬ НА СТЕНЕ БОЛЬНИЦЫ
Вот здесь лежит больной студент;
Его судьба неумолима.
Несите прочь медикамент:
Болезнь любви неизлечима! ...

От проклетата диета,
вече в тъмнината светя.
Ядох риби, ядох раци,
поболях се от мераци.
Дядо Коледа и Мраз, ...

Думи любовни са нежни красиви,
галят и мамят сърцето, очите,
но си самотен сред вещите сиви –
тъжни, безрадостни днес са ти дните.
Сенките нощни умора не знаят, ...

Бяла пустиня съм, плаващи пясъци.
Трева таралежова* остра, без цвят.
Сърцето прескача, задъхани тласъци.
Самум** ли се вдигне, очите горят.
Сухи кълба съм. Летя, със сирокото***. ...

Времето
без жалост ни променя.
Пример сам със себе си ще дам.
В младостта ядях, за да живея,
в старостта живея, за да ям. ...

Падат звезди
и изгряват прожектори,
бясно препускат акули,
чаткащи челюсти
ръфат съдбите ни, ...

Не е достатъчно, обичам те Боже,
не е достатъчно с теб, ще вървя,
не е достатъчно, прости ми Боже
и само така, чрез теб ще се спася...
Трябва ти истинско покаяние, ...

Не идвах за да питам аз хиляди неща,
зададох ти с усмивка един тъй прост въпрос,
да зная исках търсиш ли вечно любовта,
обаче се оказах един неканен гост.
Не исках куп въпроси да трупам върху теб, ...

Времето е разделно,
отново някой е алчен – иска нашите души.
Времето е разделно,
Залогът много голям е – той е детски съдби.
Но ние вече сме будни, ...

Не искам вече да пия,
не искам вече да ям,
че бутът ми вече е станал
донор за еко салам.
От утре фиданка ще стана, ...

Млада е. Не в абсолютни стойности, но в сравнение с него. Има стегнато тяло (все още), средни по големина гърди, които тайно обгръщам, като в шепи, стройни крака и гъвкав гръб, които той безмилостно притиска с 89-те си килограма. Обичам аромата й. Косата й мирише на лайка и аз тайно се просмуквам, з ...

Ветровете ми носят твоите мисли,
почти на земята, почти във небето,
долавям ги ала толкова късно,
и незадоволен си остава копнежа.
Нощта ме подсеща за някои спомени, ...

Поезията ми не ухае на парфюм,
а често е с вонята на разтройство,
на развалено мляко във ръждясъл гюм,
но този факт не пречинява безпокойство
в очите ми, или пък във ума! ...

Ще ме изкъпе есенния дъжд
и вятър бурен ще ме изсуши.
А сетне тънки люспици от ръж,
ще ме посипят в синкавите дни.
Дали прераждам се, какво живях – ...

Какво значи да си далече?
Щом в мен живееш...
С всеки дъх, все по дълбоко си...
Какво за теб са думите ми?
Някакви случайни приумици. ...

Ти знаеш колко липсва ми морето.
И толкова далечно като тебе е.
На малко повече от триста километра,
една несбъдната любов живее.
Забравил на вълните онзи шум, ...

в свят без любов е
крещящо потребен за
нея молебен
свят на любов е
от нея обсебен и ...

Аз съм органи и плът.
Аз съм щастие и скръб.
Провеждам ти електричество.
Имам лице, ама рядко виждам го.
Две сълзи в стъкленица ...

Какво ме очаква, какво следва
В тази трагедия, този театър
Минала болка, и тя ме преследва
Брули ме мене студения вятър
Кой ме постави в тази пиеса ...