Живота продължава и раните зарастват,
Една любов умира, за да се роди нова дори още по-голяма .
Спомена, обаче, вечно ще живее,
Очите кафяви и дълбоки,
ръцете нежни , ...

...
Не е честно, пропуснах дъжда,
тази врява от кал и капчуци,
но спестих си след него ръжда,
свила пълно гнездо със юмруци. ...

Затопляме се всеки път
от ехото на мисли нощни.
Душите ни, на кръстопът,
се срещат и разделят още.
Как искам времето да спре, ...

Бездънна есенна гора.
Мъглата сякаш е замряла
след дълга шеметна игра.
Брезите плачат на раздяла.
И безтегловни като сън, ...

Ще ме любиш ли,
забравил всички предразсъдъци!?
Без срам от скритите желания,
до сутринта, чак от полунощ...
Ръцете ти – опора... ...

Погледни ме, когато те гледам!
Светлини се разливат в очите.
До морето се води беседа –
а вълни се разбиват в скалите.
Целуни ме, когато целувам! ...

- Не искам! Не искам!!!
Ангелът почеса лявото крило с дясното и погледна към двата херувима. Те, както винаги, се бяха опрели на алебардите, кротуваха и се наслаждаваха на проблемите при конкуренцията.
- Виж, сега, душо човешка… Няма „Искам“ и „Не искам“ тук! Тук има една воля – Неговата. Страшният ...

Лек до бездушие.
Вторник. Ден като ден. Обичайната закуска в обичайното време. Нужната разходка поради състоянието ми. Кафе навън. После обяд, писане, лека дрямка, вечеря, музика, телевизия и... късно заспиване... Едно и също. Единствената разлика, която усещех бе загуба на тегло. Събуждайки се, ско ...

Ура! Успя да се измъкне, а майка му, баща му, и въобще никой от големите не разбра това. Всички знаеха, че станеше ли към 21,00 часа, вече се унасяше в света на феите и сънищата. Но не и този път!
Да имат да вземат. Малкото, три годишно момченце, се заклати като патенце из двора. Знаеше, че почти не ...

Нощта е дъждовна и мрачна,
сълзи от небето шуртят.
Разбиват се в плочките силно
и плисват, и звучно реват.
Сякаш дъждът си говори с града. ...

Палитрата на залеза...
В палитрата на Залеза вълшебна:
нюанс в оранж добавя Вечерта...
Нехаен вятър вихрено побегна
през тайният Портал на Вечността... ...

Потънала в снега, земята цялата студее,
но в душата ми слънчице топличко грее,
защото влязохме в декември вече -
Коледата хич не е далече!
Трепти и се вълнува моето сърце ...

Когато заспиват калинките,
а вън е мрачно и гъста мъгла
прикрива цветовете на есента.
Вали, а дъжда е ситен, толкова ситен,
че капчиците достигат ...

Снежното бяло е топло,
когато е вдишано
с вкуса
на бабините коледни бисквидки
с аромат на любов ...

Патрулката бавно взе завоя в поредната тиха уличка. Задницата леко поднесе и по-младият мъж, седящ до шофьора, недоволно изсумтя. Снегът продължаваше да се сипе на парцали и монотонно засипваше улиците. По тротоарите весело играеха разноцветните светлини на коледните лампички, а лунната светлина се ...

Една единствена прегръдка ми е нужна,
спокойно, тихо да заспя!
Усетила какво е любовта -
незаменима обич,
Усетила изгаряща душа. ...

понякога съм запетая и казвам „почакай“
нейния поглед е въпросителен „защо“
но знам че знае
въздишам с многоточия
най-многозначителната реплика на света ...

Поети, поети, поети. На вид свежи, стройни напети или невежи, но пък все драскачи заклети. С коси сиви, прошарени; с прически модни – сини и алени; с рошави гриви или плешиви. Кат за празник издокарани – с рокли, във гащи – всеки пише, всеки дращи скучни поеми безкрайни; цветущи, нежни сонети; стихо ...

Какво стана с лъснатите ти обувки? Какво стана?
Беше ги приготвил с такова старание
Точно днес от зарана.
Вчера рано гладко се объсна
А следобед ноктите изпили ...

Възпитанието, наследено по майчина линия, не му позволи да изрече на глас богохулните благозвучия, кънтящи в главата му. Търкайки челото си с думите "Пак ли?", той се наведе и внимателно пристъпи напред. Изглежадеше странно, че все още не е изградил навик да се навежда, но всъщност това беше целенас ...

Мъглата приседна в краката ми като вярно куче.
Вятър разреса косите на нощното време.
Този свят полудял не успя да научи,
че не искам да крета без тебе до мене.
Видях как вятърът си играе с мъглата, а клоните и листата на дърветата не помръдват. Сигурно бяха застинали от изненада. От бледосивото неб ...

да ви попитам съвсем хипотетично
ще се любите ли с мен
знам че е много неприлично
но пък и света не е съвършен
кажете какво мога да направя ...

Добър съвет ми даде един приятел. Щом не можеш да заспиш вечер, пий, вика, 50-100 грама ракия, ще заспиш моментално. И аз пия. И те така всеки ден просто за лек я взимам, щото имам безсъние, не за друго. Па тя ракията една хубава, една такава мека, пивка, за чудо…– майстор е баща ми. Като мед влиза ...

Искаш ли да ти разкажа за блясъка в очите,
със страст и сласт изгарящ дните?
За този блясък нужни са ни двама –
голям мераклия и готина мадама…
Всичко започва като на шега, ...

Да вярваш, това значи да обичаш,
да носиш Бог в своето сърце!
Не само вярващ себе си да наричаш,
отиди на черква, заведи и своето дете.
Да вярваш, това значи да прощаваш, ...

Стенание...
къс птичи писък,
гнездо, от клоните паднало,
или звук на счупено стъкло,
а може би плач на ранено дърво... ...

Завърнах се.
И той ме чакаше.
Обикновен.
И приливно студен.
Измръзнал във прегръдките на зимата. ...

розо —
цвете
на
цветята —
размечтавай ...

– Ей момче – как се казваш!
– Както татко!
– Добре! А татко ти как се казва?
– Ами защо как?! Нали ти казах. Както мен!
– Ясно! ...

Утихва денят
в шепот, стъпки и шума.
Ухае на смях.
Сянка на чинар.
Полъхва мечта за цвят. ...

Сънувах те, беше част от онези тъмни сънища,
които не искаш да ти се случват.
Дори и в онзи, несъзнаван свят – ти си там.
Събудих се с онова мрачно чувство, приличащо
на депресия. ...

Развява пъстра циганска пола
отново Есента. И ме прегръща.
Усмивката ѝ – гузна. Заваля
в прозореца на старата ни къща.
Изплуваха чадърите внезапно – ...

Замечтано гледам Луната,
напомня ми за тебе тя –
за любовта и за жената –
тези хубави цветя.
И имат те приятна миризма – ...

Животът бързо взе да се изнизва –
омокрена връвчица от кесия.
Защо ли не уших греховна риза
на младини за някой луд гидия?
И смелост не събрах да се преборя ...

Не си мисли, че съм за ден!
И счупено сърце от обич бие.
Бъди поне и месец с мен.
(За повече – горча на пиене)
На вкус съм сладък. Но присядам. ...

Ще дойда само за малко.
Няма да оставам цяла нощ.
Може би половината,
ще е достатъчно?!
Единак си... ...