Маннарино - Ноев ковчег
(превод от италиански език и португалски език)
-----------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Alessandro Mannarino (Mannarino), Antonio Canto, Francisco Cava & Maurício Costa
-------------------------------------------------- ...

Стигнахме и до третата композиция от моя нов проект, носеща и заглавието на целия албум. Тук вече ясно личи едно развитие и обособяване на уводна, основна, преходна и финална част.
Приятно слушане и се надявам да стигне до вас хармонията и нежността на този мой свят!
(Предупреждавам, че композициите ...

Идваха Коледните празници и беше време за бонуси. Не, че щеше да има такива. Във фирмата на господин Мазников заплатите вървяха с минимум 6 месеца назад и то при късметлиите...
Но на него не му пукаше. Важното бе, че печалбите му все повече се увеличаваха, а при тази безработица за него бе кристално ...

В нежността на вълните си най-утихнал!
Там най-нежните ласки си пожелал.
В зеленината на тревите си най-стихнал
и най-голямата утеха в тях си разпознал!
С морските настроения си най-привикнал! ...

След дузини скъсани подметки,
изчеткал егото си и разбрал,
че всъщност става се старлетка,
ако само вземал си, а малко дал.
Кого почиташ - Бог или Мамона, ...

Аз знам, че вечер звездите броиш,
тихо чакаш при теб да се върна.
Уморена си, а не можеш да спиш,
скоро си идвам и ще те прегърна.
И нашата обич ще сгрее луната, ...

Разлистила е меката трева
зелен килим към старата ни къща.
Дали в зида е щастие сковал
зидарят? Или детството се връща?
С умората от бързащия град, ...

Европът или пътуване към Прага и обратно
Част II - Разходка из Прага
Непознат за мене град. Непознати хора, но поздравяват и ти се усмихват.
В този ден съквартирантката на приятелката ми ме придружаваше. Все още не бях се възстановила от дългия и изморителен път, но нямах търпение да се разходя и да ...

Писал беше вчера тук един колега,
За дракони и музи некъв смешен стих.
Четох аз и тежка муза ме налегна,
и викам дай и аз да мацна един щрих.
Може и да не съм никва поетеса, ...

До нови срещи,
ще се видим отново,
дали в горещ или студен ден,
без значение кога
любовта винаги ще кипи във кръвта ни ...

Ти ме лъга много, много ме нарани,
колко пъти ме пренебрегна ей така,
в разкош се излежаваше милиони дни,
видя го и днес искаш да бъдеш с мене пак.
Наивно, устремено ти пътя извървя ...

Аз и Есента...
Тя, Есента, си идва без да пита
със пориви на ветрове внезапни,
душите ни с емоции оплита –
тъй често във Страстта неадекватни... ...

Е, разбрахте вече всички -
работливите пчелички
пазят от крадци меда си
и ценят добре труда си.
Днеска сте се умълчали, ...

Есенно капричио...2
Вятърът все още весел,
още аз и Мисълта
бродим из Деня понесъл
на гърба си Есента... ...

В нощта, преди да дойде е́сента...
По о́рбитата Панвселенна
пак Слънцето се извъртя́
и нощ дойде призивно-е́сенна:
при мен...На моята Земя... ...

Гледам днес, че поети
подредиха куплети -
то е ясно и знай се -
все за петък, тринайсти!
Скърцат призрачни стъпки, ...

Не тъжи. Нощта е звездолика.
Някъде въздишат и за теб.
Думите се реят като птици
и ги милва топлият ветрец.
Не тъжи. Все някой те желае ...

Не искам
да си тръгва лятото!
Не съм заситила миражите
с покълващи в браздите
илюзорни макове! ...

Усмивка заслепя
от зародиша на любовта,
с нея цветето покълна
и вселената събра!
В приказка една, ...

Днес денят беше изпъстрен!
От ранното утро
заблещукаха по родната стряха
трепет и вълнение...
Купчина от непредсказуеми чувства! ...

„I’m in love with the shape of you,
We push and pull like a magnet do...“
Ед Ширан започна да припява маниакално-жизнерадостно от телефона ми. Изръмжах и извадих бръмчащата машинка, която допреди малко си кротуваше във вътрешния джоб на якето ми. Плъзнах зелената слушалка по екрана без дори да погле ...

Днес е петък. И 13 -ти. Ден на славни чудеса.
Вижте, с метър на минута, как пораства ми носа.
А Пинокио ме гледа отстрани и ми се чуди.
Днес на паша ще извеждам стадо луди пеперуди.
Ще ми свири коте с флейта. Заек барабан ще бие. ...

Ограничен е слухът ми,
но душата чува.
Намалено е зрението ми,
но душата вижда.
Издъхващ е усета ми, ...

Мълчаливо по пясъка ний вървим.
Вече е краят на август!
Под краката ни невинно шепот скрипти.
Идва неусетно раздялата!
Преглъщам виновно тези мисли с тъга. ...

Да си Пазител означава самота. Шестмесечно бодърстване, обикаляне из галериите, проверка на системите за сигурност, наглеждане на спящите. Да броди из безкрайните коридори на подземния лабиринт, да чува звука от стъпките си, да брои месеците, дните и часовете до поредното Начало.Да прихапва разноцве ...

Ти се върна, любов! Като гръм! Както само ти можеш!
И в септември избухна пожарът забравен на юли.
Полуделите мисли забиха камбани тревожно...
Но неделната проповед в стария храм някой чу ли?!
Ти нахълта, любов, в подредения дом на душата. ...

"Държавата къде е?" " Държавата е длъжна!", или "Ние сме държавата"! Кое е вярно, или всички тия изрази са клишета, които употребяваме, влагайки различен смисъл в тях.
Сега, ще бъда кратка и се надявам да вземете отношение.
Една държава представлява народ, управително тяло, територия. Има вече и дър ...

Ех, този цвят зелен,
като картина украсен,
с блясъка си успокоява,
и усмивка искрена се появява.
На дърветата принадлежи, ...

На Север - студено,
на Юг е горещо.
На Изток - забрана,
на Запад - промяна.
Къде да се дяна? ...

Сънуват ли драконите принцеси,
и рицари, поднесени в китайски сос?
Любовни стихове, когато пишат поетеси,
дали не си мечтаят за незнаен гост,
нахлул нахално в скромните им стаи, ...

У наше село падна НЛО.
То беше гръм – голяма гюрултия...
И думат старите – Не е било...
Не помним те такава чудесия!
И пет овце станаа на курбан. ...

Отивам да послушам тишината...
Сама отивам, долу при брега
и ще я чуя даже във вълната
разбила се във моите крака...
Във писъка на чайки ще я чуя, ...

Свободният стих е свободен,
когато го пишем,
както ни падне.
Момент...
Това не е чувство. ...

Есента отдавна беше започнала. Един ден баща ми ме взе със себе си в ТКЗС-то, където се грижеше за много крави. Толкова много, че не успявах да ги преброя, дори когато са навързани в дъъълга редица покрай яслите. А редиците бяха две. И между тях циментова пътека, където се разхождах спокойно. Този д ...