За глупостта говорят от най-дълбока древност. Защото, както казваше дядо ми, тя не ходи по животните, а по хората. А хора е имало преди библейските времена и затова Соломон е казал, че е по-добре да срещне човек мечка, на която са взели мечетата, отколкото глупак с глупостта му. Философите на древна ...

Тя не обича с клишета,
С обещания -
Само с мълчание и с нищо друго
Се достига до сърцето й.
Но внимавай! ...

Нарисувай ми, моля те, спомени,
с цветни боички и обич.
Нарисувай ме, моля те, помнейки
слънцето в моя следобед.
С мирис на люляк, гугутка да гука, ...

Отново чупя огледало,
но се усмихвам на това.
Защо да плача? Аз отдавна
не страдам за огледала.
Отдавна принцове не чакам, ...

Не го познавам, но ми е познат...
На калдъръма дни наред с протегната ръка стои.
Стар, брадат, окъсан и гърбат едва-едва върви и
думи някакви на свой език реди.
Днес отново на улицата го видях, ...

– Да приключим с това най-накрая, погледни тук! – показвам му другия договор. – Това е проформа. Ще уточним ли вече истинският ми престой в какво ще се състои?
– Ами вече е истински – това, което видя. Само че в бъдеще ще имаме повече свободно време, в което ще можеш да пишеш, поне до началото на сн ...

Автор и изпълнител Юрий Радулов

Преместих се в нова къща. В съседство се оказа, че живее интересен човек - бивш военен. Имаше много красиво куче. Чисто черна немска овчарка. Много сериозно животно. Още докато го видях си го харесах. Отнесох се дружелюбно с него и то ме прие. Сухо сдържано почти по служебному, но ме прие. Виждайки ...

Закъснялото завръщане...
На светлата памет на майка ми...
Доведе ме сама Съдбата
отново в ловните полета
на Детството и сбрах тайфата ...

Стоя уверено изгубена на спирката, чакайки пристигането на космическия ми кораб и броя падащите хрущяли от липата вляво. Изведнъж пред орловия ми поглед се изпречва смразяваща фигура, обвита в черно наметало. Острият му дъх достига до орбитата на съществуването ми, драскайки по черупката ѝ. Свещеник ...

На петдесет мили западно от Сан Антонио, край малък огън седеше самотен ловец. Той току-що беше приключил вечерята си и сега блажено пушеше малката си глинена лула и замечтано наблюдаваше звездите.
Лятото вече си отиваше и човекът се радваше на суровата красота на този край. Само този, който е прека ...

Ти стих си, стон отминал, разбиваща вълнá от истини отнесена от топъл полъх.
Олекотяващо бяло сияние ме устремява скоростно и политам.
Посвещавам ти най-свидното - сълзите си, за малко хора днес се плаче,
а без сълзите из живота вълненията ни пресъхват и нагарчат.
И всяка капка стекла се до устните ...

Хан Тервел седеше на леглото си. Погледът му блуждаеше през прозореца,зад който бавно се спускаше мракът. Искаше да остане сам с мислите си и затова се беше затворил в покоите си.Запали сам свещите, защото не искаше никой да нарушава тишината. Изморяваше го постоянното бърборене на хората край него. ...

Живея в залеза зад хълма
и в златна шума се превръщам,
когато есента е пълна
с ухания на дим и къща.
А ти си скитник без посока. ...

Утрото беше необичайно топло – така му се стори на Ивелин. Вече се усещаше леката миризма на липа и пролетта беше в разгара си. Въпреки това валеше всеки ден и хората не се разделяха с палтата и шлиферите си. Предиобед беше слънчево, следобед се смрачаваше и валеше. Понякога удряха и градушки. Това ...

Слънцето беше в своя заник. Вече докосваше с целувка морето и отдаваше чест на острите скали със своя поклон. Освободи път на Луната, но сякаш остана скришом да се увери, че морската пътека ще остане огряна. А залезът на Слънцето и изгревът на Луната над водата, запалваха царска корона, а морският б ...

Просякинята
Студени тротоари. Дъжд, мъгла.
Забързани и безразлични хора.
Трикрако столче. Възрастна жена.
Очите гледат тъжни от умора! ...

Кики беше много уплашена и мрачна, че този път няма да се измъкнем. Имала лошо предчувствие. Чувствувала нещо като студен полъх, но аз бях сигурен, че нещата се подреждат. Не ми се вярваше толкова бързо да
завардят летището заради нас. Винаги мислех логично. Освен това докато разнищят нещо ченгетата ...

Въпреки това което ти твърдиш
всеки те е виждал в скъпа кола,
мислиш си, че можеш да ме заблудиш,
зная, че с онзи заможен мъж пак си била.
Мислиш, че не зная, но знам защо си с мен, ...

Луните ни, удавени в обичане,
събудени от жестоки викове
са опарени от жалкото събуждане
и ударени от гръмотевични ехове.
Непринудено изплували зависими, ...

… Нещо я разсея. Лек шум от падащите дъждовни капки. Красив звук, придружен от приятен полъх. Капките се стичаха по лицата им. Гледаха се дълго. Мокрите им ръце се докоснаха…, сякаш дъждът изми всичко лошо. Свали маските им и те видяха истинските си лица. Телата им едва се допряха едно до друго. Уст ...

Реших днес рано питка да замеся,
от птича песен, обич и мерак,
че слънце за невеста ме хареса.
И в златно грейна къщният ми праг.
Мъглата подари ми ситно сито ...

Мое мило дете, не тъгувай,
щом си тръгна оттук някой ден,
към звездите щом отпътувам...
Любовта ми към теб ще е с мен!
Аз от майка си знам, че е редно ...

Не ме интересува! Нямам срам!
Ще бъде по-горещо и от Ада.
Под роклята ти има толкоз плам,
че огъня е като свещ на клада.
Не ме интересува! Романтично? ...

– Аз съм щастлива. Аз съм щастлива. Аз съм щастлива.
Вдишах дълбоко, за да изпълня гърдите си с увереността, която липсваше на гласа ми. Вгледах се в сериозните, леко уплашени очи от другата страна на огледалото.
– Аз. Съм. Щастлива. – повторих ясно и отчетливо. Стараех се да звуча уверено. Но в гла ...

За пореден път спря телевизорът. Необходимост – иначе скоро щеше пак да го счупи. Заради тия марди, които се влачеха по терена и мързеливо си подритваха топката. Накъдето им падне. И понякога напред, към противниковата врата. Изглежда бранеха резултата – ако 0:4 беше резултат за бранене. Но, все пак ...

Приятелите лесно преброявам.
Достатъчно е да се спъна само.
Едните безучастно отминават.
Помагат истинските. Няма драма.
На думи те са много пестеливи. ...

Побоят е над бременна жена.
Нали си е наложила запрѐта
сълзите да пролива през нощта?
Усмихва се, макар и на парчета.
Лицето е орисано на плач – ...

От близостта на хората изгарям,
далече ли са – студ е непрестанен.
Ключар да бях, душите ще отварям –
дълбокото е с климат постоянен.
Затуй душите са недостижими – ...

Пясък, море и спомен в безкрая.
Тъмни сенки в празната стая.
Виждам те, но те няма.
Сънят - видение... измама.
Нощта ме връща на плажа ...

Заради твоята любов се преродих и ти си всичко за мен
Студено е, теб те няма и небето стана сиво
Мога да прекарам хилядa години, докато мечтая как се връщаш при мен,
защото този живот не е живот без теб.
Ще те чакам, защото ти ме научи да живея ...

Маймуна съм. Но не обикновена!
(Макар, че задникът ми все си е червен...)
Обаче аз съм стиховдъхновена
(Познавате ли друг примат кат' мен?)
И пиша винаги за вечните неща! ...

текст: Диман Мавров

Не заспивай когато сърцето боли...
не заспивай, усмихни се и стих
напиши, за болката своя прости си.
Човек си, такъв остани.
Ако в тъмното, сълзите не спират ...

Понякога си толкова далечен.
А устните ти толкова ги няма,
щом тръгне си денят и дойде вечер
и иска ми се просто да сме двамата.
И трябват ми ръцете ти, понеже, ...