Заспиват офисите на града.
Спят и се топят. Връщат се от работа
очите ни в прегръдките на тежка, бавна сянка.
Бездомните ни рошави мечти в кофата за смет ровят.
Пътят е толкова блед – като динамичен демоничен кът, ...

Топъл мъх полазва в сенките
на недоспала сладост
с копнеж за безсезоние,
в което музиката
има превод ...

Стоим с Хари на летището и чакаме. Бяхме приготвили в колата бинокъл, пистолетите, въжета, тиксо, вода. Като че ще ходим на пикник. В 22 часа трябва да кацне Алфредо Виас с диаманта за три милиона зелени гущери. Взели сме по един телефон с приложението и гледаме къде е спряла точката, показваща кола ...

Зася три срички в почвата на долната земя,
и щом покълнаха, се влюби неусетно в тях.
Обгрижва ги. Растяха те, а с тях и аз растях.
Сдобих се с цвят, стебло със тръни и с небе.
Капризният ми аромат бодеше хорски длани, ...

Жени бе...! Пустите му жени... ! Какво ли не ни карат да правим, заради някакво си пикливо месо!
Такава велика мисъл осени кмета Здравчо Ненков, докато разглеждаше еротичното списание, което от няколко седмици криеше под купчината от папки в кабинета си.
В тази пролетна сутрин беше подранил за работ ...

Аз съм от тези хора, които,
си тръгват завинаги, ранени веднъж.
Не вярваш, че може да бъде разбито,
сърце, според теб като камък, на мъж.
Има ли смисъл назад да се връщам, ...

Под колелата на грабливата му птица
изхвръкнаха пера – като вода.
Бе погледът му яркочерен – като спица,
пробягваща сред пръски резеда.
По балната ми рокля се оттече пяна, ...

Нощ и есен се тайно целуват.
Тишината е толкоз омайна,
И брилянти във въздуха плуват,
Всеки носи във себе си тайна.
Вечер есенна тиха и хладна. ...

Той
1
Само той не отвори очите си, но беше по-буден от всички останали. Над 500 000 години опит го бяха научили на много неща. Яростта от гибелта на един от потомството му се разгоря, като разтопено олово из вените му, но това не накара могъщото, над два метрово тяло дори да трепне.
Бавно, почти лен ...

Небето казват днес е тъмно...
Мъгла горчива го покрива.
Поглеждам – виждам белота!
Във облаците щастие заспива.
Морето казват днес е сиво... ...

Общо-взето, Надежда Семьоновна приличаше на обикновена отрудена човешка жена. И за да не изневери на този образ, тя ни почна от вратата:
- Кажете - обърна се тя към Глухарьов,– нали няма да нараните моя Коля?
Това вече почваше да ме дразни – в крайна сметка аз бях Различната и й бях старша по ранг.
...

2050 година
Бащата на Асен беше от ония луди учени, които не се отказваха и търпеливо провеждаха своите опити в продължение на години. В своята измислена лаборатория, той изобрети машина на времето. Идеята за машина на времето беше стара, много автори - фантасти описваха машината по различни начини. ...

Човек често иска да има
много имоти, коли, пари,
иска от брата да взима
и това него го поквари.
Той, разбира се, забрави, ...

Всеки ден се караме с Ева, по-точно, тя ми се кара, защото напирам да изляза сутрин, когато тя тръгва за работа. Това продължава вече няколко години откакто се възстанових от инцидента с автобуса. Е, тя не ме държи непрекъснато вкъщи - рано сутрин и късно вечер ме извежда на разходка, а през почивни ...

Поздрави от България! Благодаря, викам. Как беше?-срещнах един познат, който вчера се прибра от България. Ходил за три седмици да види майка си. Добре, каза човекът. Не ме поздравяваха навсякъде, иначе всичко е нормално. Хората са постоянно ядосани, критикуват всяка плочка. Е, казвам му, вашият град ...

04.11.2019
Гадателите...
На мода са гадателите днес. И официално –
сеанси и реклами по вестници, телепрограми
правят! И някога ги имаше, но нелегално ...

Казвам се ноември и тъгата,
вятър шарен тайничко довя,
от листа съшивам пак дъгата,
но преди да свърша заваля.
Казвам се ноември и съм нежна, ...

…скътана жълта паричка във джобче,
хлебче и сиренце в платнено вързопче,
скътани спомени и детска мечта,
скътана от посредственото, красота…
…скътана картичка и сувенир, ...

С тебе дишам до забрава,
всеки миг е красота,
с тебе слънцето изгрява,
с теб потъвам и в нощта!
И така щастлив понесен, ...

Пространствени минутите прииждат,
създават в умовете светове,
в душите ни стихиите не стихват,
понечили да сътворяват брегове.
Понякога сред преспи от забрава ...

Заведи ме в Испания
във потънал от изгреви град,
с тротоари,
по които жените люлеят бедра
изпод тънките рокли, ...

Моят плаж от октомври до юни
е под слънце с морета на юг.
Край океана са топлите дюни,
всяка зима отлитам от тук.
Не оставам на никому длъжен ...

Не ходи около мен, а до мен
Автор – Величка Николова – Литатру
Дъжд се сипе
над мен
в моя ...

Какви субстанции бях пила,
че да се влюбя в теб тогава?!
Каква бе тази странна сила –
да те обичам до забрава?
Дали ми чавка бе изпила ...

Срещам позната. Беснееща. Връща се от болницата. А пътем ходила в аптека, преди това пак в болницата…
Предписали й някаква инжекция. Една само. За 200 лева.
Намерила ги, взела рецептата и отишла в аптеката. Където й казали, че ще поръчат инжекцията – да мине пак. Помолила да й звъннат – няма как все ...

Преди
и в накòлни жилища
била е
любов окриляща,
а днес ...

Срещнаха се случайно. На автобусната спирка пред гарата. Тя мъкнеше с усилие огромен сак, той ù предложи помощ.
Гласът му беше плътен, уверен и предаваше сигнали за власт и сигурност едновременно.
Тя усети, че е запленена и омагьосана от тембъра на гласа му. Дори не осъзна с какви точно думи той пре ...

‘Hey, mama, don't stress your mind
We coming home tonight
Hey, mama, we gonna be alright
Dry those eyes’
Телефонът на Алекс иззвъня с познатата песен на Джонас Блу и тя на секундата вдигна, все едно беше на живот и смърт. Подсмихнах се – това беше песничка за жадни за приключения тийнове, а доколкот ...

Не беше точно мъж. Беше вълк. И беше единак.
В очите му горяха алено разлистени пожари.
Зад тях с дихание стаено биеше сърцето бясно.
Разтвори се душата ми, прегърнах неговия мрак.
Докосна ме, в сърцето ми неистово припари. ...

Досега сякаш само тебе съм търсила!
И сега те познах, а и ти ме позна!
С топли длани погали душата измъчена,
слънчев лъч ме докосна и надежда изгря!
Цял живот сякаш този трепет съм чакала! ...

Вечност...4
Подхвана ни Нечакан Вихър
с красив Каприз в безумен зов -
и с нежен повей лъхна тихо
край нас: „Внезапната любов...“ ...

Разбрах.
Осъзнах, макар и не навреме.
Че добротата ми смятали са я за лицемерна:
приятели, близки на душата ми също.
"Тя е лоша. Ужасен човек. Не се сприятелявай с нея." - ...

"Прабългарите" от гетата
определят ни съдбата.
Кебапчета вече не желаят,
за коя партия гласуват не знаят.
Който им даде парички - ...

Затворих душата си в мидена черупка...
Песъчинка златна - притисна се до нея.
И сляха се сълзите - звездните...
И бисерна въздишка се отрони,
за живота, за мечтите ...

И пак бях сама. Поредната разходка с надеждата да си прочистя акъла и най-после да го забравя. Седнах на една скала край реката извън града и се замислих за живота. В този момент се обърнах и забелязах едно момче да се приближава към мен. Ама разбира се. Тази земя е толкова пренаселена, че човек ням ...

Очаквам те, Любов, като дихание,
спасяващо от смърт, като надежда,
като Вяра и нежно, омайно ухание,
като искреност и бурна копнежност.
Очаквам те - проклиняна и желана, ...