Аз съм Галинитчето! Искам да споделя с всички вас моите мъки и болки! Моля Ви да ме разберете и изслушате!!!
Обичам с цялата си душа и сърце един човек. Той е моето прекрасно слънчице, той е радостта ми, той е щастието ми, любовтта ми, смисъльла на живота ми. Всичко за мен! Стиховете, които тук всич ...

Вдъхновение от народната песен
"Сакам да се женим,мамо.."
Мисля да се женя...
Мисля да се женя вече,но не зная как
булка да си избера,но да е без кусур.... ...

И пак сме, мое Лято, на финала
на песен лековата и протяжна...
Сърцето ми отмерва девет бала
от чувства, дето няма да изкаже
до следващите слънчеви откоси ...

Если питаться пищей из магазина, то, возможно, ею мы не насытимся так, как пищей, выращенной самими. Мы питаемся пищей без живы. Она уходит тогда, когда производство еды ставится на конвейер. Она уходит с деньгами, полученными за неё.
Для того, чтобы жить полноценно, питаться можно намного меньше, н ...

Стената срещу теб
сънува твоя сянка.
Скала зад теб
мечтае
за гърба ти. ...

Отвори очите си, но не усети вълнение относно предстоящия ден. Честно казано, не усещаше нищо. От много отдавна. Може би понякога, когато спомените връхлитаха внезапно и неочаквано като летен дъжд, усещаше малко гняв, но не полагаше усилия да храни това чувство. Вече всичко беше загубено. Нямаше сми ...

светѝ мишени —
копиехвъргач(к)ите —
от жал лишени

За какво ли мислят малките деца?
За какво ли те мечтаят?
Може би са тук в реалността..
Може би са жители на Рая!
Може би са тук на таз земя, ...

Златно жито са звездите,
в лунна слама - от лъчи,
спи луната кротко. Скрита.
Влюбено щурче мълчи.
Сред тревата не заспива ...

На брега на морето, обвита в тъга,
на мокрите пясъци лежа си спокойно.
По бузите жари гореща морска сълза
и смесват се следи от стонове стройно.
На плажа горещ пак съм сама. ...

Мушичката Мая летяла
и както летяла, заспала.
Сънува мушичката сън:
Че тя не е вече мушица,
а горда и страшна орлица! ...

Задължително лягане
и задължително ставане
задължително боравене
с нож и вилица при хранене
Задължително образование ...

Животът лицето ми с бръчки покри.
Наричам ги просто "пътеки на времето".
Следи са от болка, тъга и сълзи,
изгубена обич, от тежки раздели...
Следи са от мигове, спрели дъха, ...

Гледачката взе кафената чаша и се вторачи в утайката. Бе възрастна жена, с набраздено от бръчки лице и очила с дебели лупи. Воднистите й очи се присвиха. Тя завъртя бавно чашата, за да може да разгледа и стените, и изсумтя.
– Как ти беше името?
– Мириам Селизова – отвърна седящото от другата страна ...

Пътувал сам в пустинята гореща
четвърти братовчед на Аладин.
Съзрял внезапно в дюните отсреща,
че влачи се нещастен бедуин.
Подканил бързо старата камила. ...

А ти си малко бяло пухче.
Летяща нежна перушинка.
Отблясъци на фино мъхче
заплитат всяка нова бримка,
белязала сърцето ми да стене, ...

Все още пáри, по кожата трепти,
вибрира слънчевият лъч последен.
Заспива леко закъснял и с него
въздъхва лятото, и с меланхолия изчезва.
На плажните чадъри се затварят ...

Под небеса лунни,
под звезди безброй,
аз виждам очите ти чудни,
що спасяват ме от зной.
Свърши горещият ден, ...

Лятото сутрин
целува морето
усмихнато слънце
с лъчите гори
художник захласнат ...

Влизам в кол- центъра.
Около първия кол се е овъртяла сластна операторка от Русе, приема повиквания и си върти шайбата наляво- надясно. На съседния мулатка от Ахелой така се е усукала около оръдието си на труд, че прилича на логото на аптека. Поръчвам й два блистера възбуда, пъхвам 20 лева под гишет ...

Дойде поетът отдалеко
в града бетонен. Беше пролет.
И с лирата си звънка леко
запя за обич, вяра, полет.
Не спираше най- откровено ...

Как и защо измерваме любовта?
Каква е мярката и мерната единица?
На килограм ли се измерва душа?
На метър ли сърдечната искрица?
На куб, или на квадрат, ...

Като пролетен дъжд
Като пъстър листопад
Като весел, пухкав сняг
Като дъх на море
То, спокойствието ...

Любовните ти сокове ме подлудяват,
когато стичат се по моето лице.
Да те обладавам те ме вдъхновяват -
Езикът ми е галещо перце,
което със зърната ти играе, ...

И ето го – преполовен септември
с лъчите гали детските лица.
На земните ни дни безценни перли,
изгрели като хиляди слънца.
Училището ги зове отново ...

светът на птиците е невероятен
и оная бяла лястовичка на върха
в която се превръщаш необятно
щом слънцето помилва ти гърба
безмълвно времето е спряло ...

Рано Баба Меца стана
и да шета се захвана
Взе метлата и измете,
къщичката и да свети.
После хапна две-три круши, ...

Трети паднали сред тръните,
били заглушени от тях и не дали плод.
из "Притча за сеяча"
По-ниска съм от всяко суеверие.
По-слаба съм и от греховна плът. ...

Българийо, светице и вдовице!
Лежаха по оврази свидни кости.
Плющяха вред османските камшици.
Животът ти - неволи, скръб и пости.
Чедата ти - юнаци с дивна сила - ...

Домашните котки са едни облагодетелствани четириноги. Получават грижи, подслон, храна, една дузина поклонници и са обичани от всички, защото са красиви, а са красиви, защото са „гледани“, както казваме. Дори и котето да е било мърляво и бездомно в момента, в който влиза в един любящ дом, става преоб ...

Отдавна утробата ми напуснахте,
завинаги се приютихте в душата ми,
сърцата си в сърцето ми закътахте,
свързани неотлъчно със съдбата ми.
По слънчеви и лунни пътеки скитах, ...

На мъничката гара
никой не ме чака
една камбанка стара
бълнува срещи в мрака
Все още си далече ...

Беше изминал половин час, когато дрезгавия смях на възрастния насече въздуха. Той се смееше, но на другите двама им прозвуча като смях, пресипващ в плач.
- Ей, ей, мъжки, – хвана го за врата, тънкия гласец, на име Марто – дай по-ведро, а? Не си сам. Нали, Саша?
Руснакът усети потупване по гърба и пр ...

Аз съм вече есенна!
Все още топла -
като жарава на която
в детството баба печеше картофи.
Лозето посадено в моята младост - ...