(Разговори с любовта)
Ти преминаваш през всички прегради,
влюбени срещаш с радостна вест...
Сродни души с хармонични заряди
с теб си споделят чувствата днес! ...

Светът е само призрачен нюанс
от мълчаливата истерия на тишината.
Огромен пуст хангар, нощта в каданс,
поглъща с пипала невидими Земята.
...И ти живееш в тъмното око ...

Захлюпих времето си под капак
и исках някак то да спре.
И неграмотен аз, като хлапак,
помислих даже, че ще мре.
Но времето не спира никак то - ...

Кога ще ме обичаш ти?
Когато склерите ми помътнеят?
И в лунен лъч, откъснат се превърна -
В залеза на посребрени струни.
Когато е безпомощна нощта ...

Изплаках слънчевите тайни
там от края на света.
Преглътнах истини незнайни,
посипали пустини с тъга.
Открих, чрез тях притчи давни ...

По-страшна е от рана самотата.
Не заздравява. И не я лекуват
ни пролетната влага на земята,
ни облаците. Те невинно плуват
по синята повърхност на небето. ...

Юни е, прозорецът ни лъха летен полъх.
Върху лицата ни разхвърля нощна жега
на ситни пръски, сякаш е рисувал Полък.
Цигареният дим изпълва малкото пространство,
няма място от мен и теб, и лятото, и жегата, и него. ...

Ще погали росата слънцето,
ще търкулне дъх по равното,
а в очите на белите гълъби
небето ще е без граници.
Бели коне като призраци ...

> "Защото нечестивият език
>
> е сив от прахоляк и трудно диша
>
> и трябва да валят добри сълзи, ...

Видео от деня на студийният запис на песента https://www.youtube.com/watch?v=HYWhpXpj3FY

текст: Боян Цанев

С щастливата походка на дете
разхожда облак своето небе.
Наднича тук. Забравя го, ей там.
За него плаче и заспива сам.
В съня си все назад се връща ...

Вдовство...
... защо е тъжна младата Царица?...
... защо двореца е обвит във креп?...
... над кулата върти се мрачна птица
и зло прокоби вече дни наред... ...

Духът на Караджата
Историята има тайни бездни,
погребва в тях Животът от Земята –
държавата ни може да изчезне,
но жив ще е „Духът на Караджата”... ...

Спомен за Незаконната любов...
Ти помниш ли как в някакво „отдавна”
живяхме незаконно с Любовта –
това и беше малката ни тайна
и криехме се в нея от Света?... ...

Ромът е гражданин у нас,
като такъв и задължения има.
Възмутен съм силно аз,
че ромите в Бургас
не само не си плащат водата, ...

Billie Eilish – party favor *
[Intro]
Hey, leave a message
[Verse 1]
Hey - call me back when ya get this ...

Така ме заболя, че не болеше,
претръпнах. Някъде удари гръм.
Лъжата ти от сладост ми горчеше.
Жигоса на челото ми: Аз съм!
Овенската ми същност се бунтува, ...

На брега на великата вечна река
дето времето хвърля хайвера си,
моят татко стои като благ великан
и от много прозрачност трепери.
До нозете му камък с красиво сърце ...

Създаде ме светът от шепа пръст
и хвърли ме под дъжд, да се размекна.
Такъв, навярно, бил е моят кръст -
на кал да се превръщам, а да светя.
Порой ме къпа, слънце ме горя, ...

Седях на стола със здраво стиснати устни. Толкова ги стисках, че челюстта ме заболя. Една веничка почна да пулсира на слепоочието ми. Главата ми щеше да гръмне. Неизвестността ме шокираше. Едва се владеех. Чаках какво ще чуя. Докторът отначало мрънкаше, но после ме погледна право в очите и изплю кам ...

Моят шепот е толкова тих,
звук от страница шумоляща.
Аз съм просто поредният стих -
непрочетен... съм равен на нищо...
Аз родих се на белия лист ...

Препънах се в бастуна му - о, миг,
да можех да прелистя времето обратно.
Подхвана ме с ръка като челик,
а бе на възраст непонятна.
Присви очи, прочетох в тях тъга, ...

Сърдечните мотиви в мен пулсират
и тишината звънва в багри.
И всеки дъх е глътка сила.
И всеки миг отрича края.
Надеждата че бавно си отивам ...

Последна е срещата с теб на мястото наше...
Бутилка със спомени... Странно засядат ни глътките.
Но вместо наздравица тъжно докосват се чашите.
И просто разбираме... нищо не е вече същото...
Виновно мълчим. Налей още чаша тъга... ...

Поставих подпис и записах
останалите живи в мен неврони
във книгата червена на душата...
И заповядах: "Пази ги, че не произвеждам вече!"
А днес, отново няколко измряха... ...

Нощта повдига
росните клепачи
капките се крият
в горската трева
утринна мъгла ...

Петелът, с глас на мюезин*,
с чалма, червена като слънце,
изпраща зов с приветствен химн
към облаците – ярки грънци.
Шибой пълзящ е в утринта ...

Сърцето ти е птица от коприна
и в облаците иска да лети.
В сърцето на сърцето ти е зима,
душата е кокиче от мечти.
В завивките на времето сме спрели ...

Росене, Росене с росица, леле
мома под Росен лежеше
и на Росен се молеше:
Хей, ти Росен - самодивско биле,
вземи ми болките, болките всичките, ...

Нима очите могат да излъжат,
щом всеки поглед е проблясващ порив?
Покорно атомни частици плъзват
в енергия, пренесена във полет.
Очите огледало са и бездна, ...

Устните ми...
по-алени от всякога,
се губят в нощните ти мисли.
Все още крехки -
тѝчинки от макове, ...

Лятно утро. Яркопурпурна зора.
Тежки чувства завладели всяка мисъл.
Тръгвам пак към вечночистата гора –
там да диря мир, спокойствие и смисъл,
че сред хората надежда не откривам, ...