Contemporary authors work: literature, music, art etc.
388.6K results
Усмивка (Улыбка)
🇷🇺
Улыбка
Автор слов - М. Пляцковский, композитор - Владимир Шаинский
Крошка Енот "Улыбка" (От улыбки хмурый день светлей...) (1974) - YouTube
От улыбки хмурый день светлей,
От улыбки в небе радуга проснется... ...
ЧАСТ 7
Прибирам си се у дома. Релаксирам след дългия път и се явявам на работа. Цял ден съм обграден от внимание. Първо при шефовете да им благодаря за съдействието и за това, че са ме препоръчали. После на колегите, които умират от любопитство. Там докладът е пълен. От това какви са били условията ...
Събота. Пием си чай и кафе с приятели пред читалището. Подухва ветрец. И се кани да ръсне…
Идва барманката. Учтиво пита:
- Ще влезете ли? Че тук много духа?
Бързорек съм си и отговарям с въпрос:
- Че кой мъж се е оплакал от това? ...
Аз съм още дете, но зад мене остана
детството, което ми е почти непознато...
Не познавам баща си и прегръдка на мама,
птиче съм слабо... без дом и без ято...
Първите спомени са и първите болки - ...
Все някога ще те допиша
и мастилото ще запази спомена за теб.
Точно, когато за последно те издишам,
ще застанеш пред мен
като най-красивият портрет. ...
Като малък обичах да гледам филми и като един малък киноман винаги съм се възхищавал на живота, който живеят хората по филмите. Става въпрос за онези хора, които работят за големи компании в бизнес сгради, облечени са в костюми. През почивните дни се виждат с приятели в някой бар, ходят да спортуват ...
Случайно минавах по улица наречена, Вечност.
И видях, че старата бяла къща бе разрушена,
а беше тъй красива и изящна, и скътала
в сърцето си вековни тайни...
С чардак и малки слънчеви прозорчета ...
Пеперуда ли си, ангел, или фея,
а може би дете с душа прозрачна?
Чужди устни защо не онемеят,
преди да се нахвърлят мрачно?
В себе си ти носиш светлина, ...
Начальница мотально-красильного участка текстильного комбината Раиса Демьяновна Цуркан громадная, очень строгая женщина с одним жутко беловатым глазом; все работницы боятся покраснения его роговой оболочки. Сама она, измученная недоеданием, начинала работать ученицей мотальщицы в старых, ракушечного ...
Предсказанието се сбъдна. Когато повечето от звездите заспаха на нощното небе, той затвори очите си заедно с тях. Когато бялата звезда отново изгря на хоризонта, той се събуди. Когато отвори очи и зениците му съзряха светлината пътувала милиони години, той разбра, че неговото време на тази земя скор ...
Август си тръгва и оставя печална следа.
Отивам на село, не издържам в града
Спасение ще търся под наш'та върба
Ръцете на майка с любов я дариха
С живот дълголетен и няколко стиха. ...
Пъплещата длан на утрето
ме стиска за шията и изкривява формата ми.
Изстисква съдържанието ми от смисъл...
И оставам празна...
Като авангардна ваза. ...
Ще си купя лачени обувки,
всяка локва смело ще прескачам,
сламена капела, с две-три джувки,
и...Cпоред клюкарките, откачам.
Ще си купя дъгоцветна блуза, ...
Тя седеше на стъпалата на къщата с разкрачени по мъжки крака, които бе покрила с шарената си фуста. В ръцете си държеше голям нар и се бореше да го разтвори. От усилието забрадката беше паднала и освободила двете кестеняви плитки, които слънцето бе позлатило. Беше толкова улисана в желанието си да р ...
Поехме по различни пътища,
когато искахме да ходим по един.
И вече не сънуваме еднакви сънища,
а с кошмари будя се самин.
Ръцете, свикнали да се държат, изстинаха, ...
Заигра се вятърът с купчина листа.
Вдигна ги във въздуха, свирна със уста.
Бързо се намушка в някакъв комин,
котарак подгони, задави се със дим,
после се притули някъде...Не знам. ...
От друг живот дошъл съм вероятно.
Оглеждам се за гиздави Принцеси,
и някак ми е странно, непонятно,
как станали са евтини метреси...
Почувствах се герой от Ренесанса! ...
Между паветата на мрака
рисувани графити са опрели нож
до шията на светли промеждутъци.
По черчеветата пълзят забравените,
за които няма да се сетя, ако не ми се привиждаха техни сенки. ...
Песен си тъжна и бликват сълзите.
Вечер си нежност, сутрин – роса.
Помня как тихо минаваха дните.
Вече те няма, но още стоя.
Помня как бягах, помня вълните. ...
В очакване на твоето разкриване,
поредната цигара догоря...
Мислите с копнежи,
предозирах ги...
отекнаха в безсънното лудуване вълнуващи и двама ни слова... ...
Всичко бе мъгла и не знаех дали пред мен има път или е пустош. Известно време седях без да помръдна, докато не задуха вятър, който някакси ми подсказа, че трябва да продължа пътя си. Започнах да крача колебливо. Ами, ако не намеря път? Какво ще правя тогава с живота си? Мислите ми ме погубваха както ...