Наближаваше полунощ. Звездите се отразяваха във водата и сякаш се люлееха върху вълните като в люлка. Всички спяха. Дори и корабът като че беше задрямал. Само един моряк стоеше на палубата,пушеше цигара и чакаше Нея. Онази непозната красавица, която идваше всяка нощ, когато всички заспят. Струваше м ...

В памет на Николай Лилиев
От любов ранени
греят летни небеса.
Слънцето вдъхновено
шепне светли чудеса. ...

И имам щит, от светли думи е,
а вярата в човека се разклати.
И писна ми от скудоумие!
Валидни все за мене постулати.
В главата май не са проблемите, ...

Изпих си до дъно горчивата чаша,
но животът остана красив.
Бавно след себе си, съдбата си влача,
но той ме поглежда весел и жив.
Бавно в небето облак пътува, ...

Островът на русалките...
Историята е вълшебна
(в моряшки кръчми с интерес)
разнася се като легенда
от Стари времена до днес... ...

Вечер край морето... 4
Вървят по плажа момък и девойка
вървят, поспират – карат се, вървят...
Съвсем типична за живота „двойка” –
във търсене на своя, собствен свят... ...

Разсъждения край морето при пълнолуние...
Луна...Море... Безкрая... Неясни мисли ме тревожат:
„Човешкият Живот – какво е?...” Случайност ли е,
илѝ е планиран?...
От Звездните селения, дали възможен ...

Прости ми... Грешница съм, Боже.
С дела и с думи, с мисли съгрешавам...
Но знам, че само ти единствен можеш
на всички и за всичко да прощаваш...
Не мога греховете си да скривам ...

Когато пепелта е дълъг вятър,
запомнил дъх от огъня завинаги
и бие тъпан, гонейки ятата,
и жéни юга с мумии изстинали,
душата ми се моли да не стигне ...

Започнах нова работа във фирма като мениджър човешки ресурси и първото, което направих бе да се запозная с персонала. Не запомних естествено никакви имена и се оттеглих в кабинета си. Реших да поразгледам досиетата на хората. Колкото и скучно да е, трябваше да го направя. Отгръщам досие след досие, ...

— Какво е то? — настоя Бартън с пресипнал глас. — Какво е това нещо, което ти знаеш, а аз не зная?
— Знам кой си — шибнаха го като камшик думите. — Знам кой си в действителност!
Филип К. Дик "Война на реалности"
Жълтият вятър подгони жълтия смях от очите на дневните статуи. Въздухът се превърна в ск ...

***
Декорът е същият, както в началото.
Идва Циганката. На гърба си носи цедило, в ръката – чанта. Оставя чантата, сваля внимателно цедилото, в което има повито в пелени бебе, поставя го на земята и се приближава до оградата на Ружа. Слага ръце, като фуния, около устата си и вика приглушено.
ЦИГАНКА ...

Ден рожден почука смело на затворени врати,
а в подземните тунели някой викна: „Отвори!“.
Глас духовен ме обходи като приливна вълна,
в час лъжовен се убодох сам в ядрото на света.
Заболя, но не заплаках и през тръни продължих, ...

Когато се приближат твърде близо един до друг
става толкова горещо, че
кръвната плазма от сърцето му
пулсира в зачервената кожа.
Тя се опитва да си представи, че е поничка. ...

Чувайки последните думи на Алфонсо, Диди усети как започва да губи от теглото си. Олекваше много бързо и сякаш се превръщаше в нещо като чист дъх /или полъх/, носещ се в пространството. Вече нямаше тяло, нямаше форма. Добиваше странно усещане - усещане за нещо, което не е лично, а чисто космическо. ...

Не зная кой преди векове го е създал,
собствените грехове с него да прикрие.
Бог, когато човека за земята е създал,
инстинкта му е вложил, за да оцелее.
Дарил го е с чувства, съвест, сетива, ...

На вратата ми - надпис: "Забравен",
на изтрита табела виси.
Некролог от роднини оставен
ми напомня за минали дни...
Никой тук се не спира, не чука, ...

Храмът обгърнат е в пламъци.
Счупено огледало.
Душа, обкована с премеждия.
Жигосана с болка, до бяло.
В онемелите спомени няма искра. ...

Преследваме всички звезди. Осветяваме небето. О, ние сме толкова случайни. Ти и аз. Няма да се откажа да бъда на твоя страна, без значение какво може да се случи. Ние сме извън времето. Ти и аз. Във всичката тази лудост няма да те разочаровам. Силна съм сега. Чувствата ми казват, че винаги ще бъдеш ...

Рицар на бял кон
в приказка без щастлив край.
Даде обет за мълчание,
за да те слуша без да разваля
тишината. ...

Навън е горещо, жега дойде
и мисля колело да покарам.
Засилвам педалите, качвам се, тръгвам
там далеч към безкрая...
Минавам безцелно на същото място, ...

(пиеса)
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:
МАРКО
НЕДА
РУЖА ...

Човекът е абсолютният господар в материалния свят, в който живеем. Сам избира ценностите си, а често избира и да не зачита чуждите. Може би единствената обща ценност за всички хора е свободата, но всеки я разбира по различен начин. Всичко останало е сблъсък на Вселени и суета, а в суетата си сме тол ...

"Патриотите сме като при ядрен взрив -
натрупва се критична маса и избухва.
Сидеров на ВМРО ни е крив,
да го катурнем, леле, коалицията рухва!
Синя каска идва да ни омиротвори, ...

Студът затопли нечии чужди сетива.
Зимата обагри неспокойния, но близък кръгозор.
Капчиците лед разтопиха осмисленото разкаяние.
Далечното слънце високо прошепна: „Ела!”
Луната се усмихна и намигна към земята. ...

Не обичам жежкото слънце,
не обичам хапливият студ
Не обичам дъжда през ноември...
...даже птиците бягат на юг.
/Но обичам, обичам, обичам / ...

-Тая възглавница е много дебела!- каза Роси, която едва успяваше да я помръдне от мястото й.- Хайде да видим какво има в нея!
- Сигурно е мноого голяма приказка!- предположи Виктор и двамата започнаха да тършуват в калъфката. За тяхно учудване, извадиха малко килимче, на което беше изобразена камила ...

Тъй е важен!
Не звъни, а пее...
Понякога само вибрира, а
живота ни контролира.
Калкулира, ...

Безкрайни дни край мен минават,
но пак на прага съм, стоя.
Дали с надежда ме даряват
или обсипват ме с тъга.
Опитвам бавно да прекрача, ...

Не бяха се виждали от много време, Ния дори не си спомняше за какво се бяха скарали. Ето пиеха кафе на терасата, а приятелката нервно пушеше цигара след цигара и нервно потропваше с крак.
- Хубаво ти е тук! - каза - Семпло, но е малко старо обзавеждането!
Ния скромно наведе глава.
- Да, не мога да с ...

1.
Сутрешната мъгла се стелеше около панелните блокове . Слънцето немощно се опитваше да пробие надвисналата мараня от въглеродни изпарения.
Хората, които обитаваха кутийките си от бетон и стомана, палеха колите си и се пръскаха по пътните артерии на града, без да обърнат внимание как тази сивота се ...

Очите ти, момиче, са хартиени топчета, от онези, белите листи (формат номер четири)... (извадени от принтера на някое от случайните ти работни места), за да надраскаш поредното - в напреднала бременност умопомрачение. Да почерниш белотата им с глупостите си, та чак докато узрее вечерта, когато се пр ...