Забравям ги, а трябваше да ги повториш, Ехо.
Не ми се ще да се превърна в детектив
във пясъка на паметта да диря злато.
По-ценен ми е оня миг, когато се въздигам,
после падам в прегръдката на битието ветровито. ...

Е, твой съм!... Да прощава Господ,
какво намислил е - не знам?...
Но дар от Него съм ти просто!
Любов неземна ще ти дам!...
Със панделка!... Подарък същи! ...

По пътя намерих малко перо,
от птица, навярно, която отлита.
Дали не срещна тука добро,
че тръгна така, без да ме пита.
Сърцето ми, в човека да вярва остави, ...

Тънко и зимно се смее звънче.
Слънцето димно виси на конче.
Лед по реката, следа от шейна.
Блясък и ромон. И миг тишина.
Ала внезапно подухна ветрец. ...

Звъннах му... Събрах смелост и набрах номера му... Бях пила, на трезва глава нямах смелостта да го направя... Е, телефонът набираше... Сигнал свободно... Пиийп... Пийййп... Пийййп и в последният момент вдига... Божичко... Онемях! Не знаех какво да кажа, но и той мълчеше... Седяхме и мълчахме... Аз в ...

- Но как е възможно да си толкова безчувствена? – попита я с нескрита тъга Георги. – Аз ти казах, че те харесвам, а ти ми казваш, че ти е все тая…
- Георги, ще ти кажа само, че хората не винаги са това, което изглеждат.
- Нищо не разбирам.
- Някой ден може би ще ме разбереш…
- Поне ми кажи защо си т ...

She is different. She'd knit up her necklaces, shining with colours
and she'd stretch them to heaven like rainbow of brightness and air.
And to her every person and bird would enrich the town square.
She's not hungry, she'd breakfast with sun cake that morning uncovers.
She would frighten you, weari ...

Ще се сгуша в мелодия мека
и в усмивка на бръчица свита,
продължавай... свири ми полека...
те са слънчеви маргарити,
дето капят в сълзите случайни ...

Може сън да е било́!...
Във една гора измислена
и във нереален ден –
чудесата май наистина
случват се сега пред мен... ...

В съавторство с Anita765 (Ани Монева)
Ани
И както обикаляше из кръчмите,
в цигарен дим и алкохолни пáри,
Ромео вайкаше се колко мъчно е, ...

Да, плакал съм!... И днес на филми плача.
За срам не смятам мъжките сълзи!...
Да плачеш - свръхчувствителен си, значи -
докосват те човешките съдби!...
Детенце бях и срещнах скръб огромна, ...

за просветление
налага се учение
до умопомрачение

Градим живота си трудно ...
аз - земната, ти - от мечтите.
Делим си го до секунда ...
от основата до висините.
Трудни сме за партньори, ...

Нощен клуб, приглушени светлини, а краката и ръцете му трепереха. Трябваше да пее, но неясен тътен бучеше в главата му. Извади от джоба сгънат на четири станиол и смъкна от белия прах. Всичко се завъртя, скочи на сцената и изкреще едно -„Йо...” в микрофона, гръмна рапърски речитатив. Публиката побес ...

Изборът лесен веднага правете
и гласа си платен за глупака хвърлете
няма се плашите от върли закони
тука царува манталитет на Роми
Който даде предварително бира ...

Какво от това ако днеска...
сърцето ми спре да тупти...
и малко по-късно угаснат...
червените мои очи...
Ще има ли смисъл смъртта ми, ...

Там де Балканът велик,
окичен с битки, либето
хубаво събира своите
чудодейни билки.
Проливат кръв юнашка, мъжка ...

Уважаеми...
Уважаеми...
Съжалявам, но не мога да си спомня името ви. Дали защото съм го забравила, дали защото така и не го споделихте с мен, кой да знае. Сега как да започна писмото си?
Скъпи другарю, не знам дали ме помните, аз самата едвам успях да извадя крехките спомени за вас блуждаещи в глава ...

От храстите излезе човек. По-скоро – измъкна се приведен, внимателно се огледа, ослуша, застина за миг, чувайки далечното бръмчене на хеликоптера, после леко и тихо се запъти по пътеката.
На практика това не беше истинска пътека, а пролука между храстите, пробита от някой подивял домашен звяр или не ...

Във сайта можеш да си анонимен -
чудесно нещо!... Просто - красота!
Разкриваш смело своя свят интимен,
без да те плаши тази голота!
Живота си пред другите разлистваш, ...

А тя пък, Жулиета, се обеси!
Напук. За да избяга от сценария.
Отровата е само за пиеси,
в действителност ужасно ѝ нагарчаше.
И след като Ромео, по причини ...

Дъджорналисти - Моят твой пуловер
--------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Tommaso Paradiso
-------------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Томазо Парадизо ...

Es war ein alter König,
Sein Herz war schwer, sein Haupt war grau;
Der arme alte König,
Er nahm eine junge Frau.
Es war ein schöner Page, ...

А нощем Луната заплаква без звук,
тя вижда Земята прекрасно отгоре,
далечни земи, океани на юг,
красиви градини, обичащи хора,
а аз съм безкрила, закотвена тук, ...

Безсилна, пред теб и пред съдбата,
стоя с треперещи ръце.
Едва ли някога ще свикна да те няма,
и да не докосвам твоето лице.
Ще ми липсва меката ти кожа, ...

Несбъднах се, несбъднат ще остана.
Умира в клетките ми тишина.
Озъбена, неизцедена...
Просъскваща със морза на смъртта.
Траверсите на моя влак заекват ...

Собственикът на бижутерния магазин – самата захарна любезност.
И още как! Нали му поръчвам годежен пръстен, струващ колкото пет годишни заплати на член от Общинския съвет на нашето кметство.
Дълго и придирчиво разглеждам под лупа брилянти и сапфири, с които ще бъде инкрустиран пръстена. В многочисле ...

в миг отронен равен на живот
бодлите ни растат навътре
и понеже се римува със Кивот
отколешната истина за утре,
приличаш на завършен идиот, ...

Пролетта на Вивалди е сезонът след зима,
който идва внезапно и сърцето ти взима.
Искам пролет такава с вишни винаги млади!
Всяка зима очаквам, пролетта на Вивалди...
Пожълтяват листата на узрялата дюля, ...

На Господ
Благодаря Ти, че Я има, Господи!
Благодаря Ти, че Я има!
Да стопи във душата ми дългата зима
и сърцето от камък ...

Вечер...4
Ненапити извори шуртят,
ручеи заливат тишината –
южни ветрове във танц въртят:
– мислите, щурците, самотата... ...

Не за слава и власт, не за тайна отплата
те спокойно нарамват и носят си кръста…
В тях е Твоят Дух - Животворящият, Святият,
който сгрява сърцата и мрака разпръсква!...
Който всички надежди изгубени връща!... ...

Много радости донесе,
ти през младите години,
на вълните ме пренесе
към едемските градини...
На крилете на мечтите ...

Във твоето лято аз влизам със хлад.
Нежно изтръпнала,
деликатно те мразя.
Седиш до мене – горещ.
Приятно отпусната – обичам те. ...

Онова лято беше тягостно... Беше се провлачило, тежко и омотано в неразбории. Всъщност дори не си спомням какво беше времето тогава... Бях затрупана с работа, която не можах да откажа, отделно бях се натоварила сама с още, не ми спореше, дните ми бяха затлачени от притеснения и умора, упреквах се за ...

Живея близо до работата си, затова и сутрин винаги тичам. Уж съм „на пеша разстояние”, а всеки път се разминавам на косъм от закъснението. Тази сутрин пак така. След няколко тоста, чай и набързо изгладена ученическа униформа е ред на Вики. Не разбирам защо играчката й е в мивката, а коша за боклук, ...

Четири принцеси аз си имам.
Четири бабини слънца.
Всичките ми дни огряват
с много топлина и светлина.
Първата е пламъче игриво /Пламена/. ...