Лицата ни са просто маски –
шлифовани, изящно-бели.
Усмивките изваяни са сластно.
Косите вплетени с дантели.
Приличаме на гейши под дъжда – ...

Ще си направим
ново време,
което ще е само
за Теб и Мен.
И от любовта ни ...

Отново е октомври - водопад от злато,
реки от жълто-червеникави листа.
Слънчеви лъчи огряват всяко птиче ято,
а аз губя се във красотата на деня.
Пак е октомври. Но слънцето го няма... ...

Всичкото ти искам.
Профила ти в контражур.
Тъмно синьото във погледа.
Къдриците.
Осанката от кадифе. ...

Мислех да пиша за есента и земята, но Хари Спасов ме провокира. Благодаря за това!
Ще започна от недоверието, от съмненията, насадени и пуснали дълбоки корени у нас, за произхода и миналото ни. Да повярваме в това, което ни казват фолкорът ни, старите ръкописи на древни историци, на това, което пиша ...

Виж какво, уважаеми белобрад господине!
Сигурно и прехваленото ти щастие не е стока!
Не ми пука доколко зает си в разгара на зимата!
Аз си взимам душата обратно и я скривам дълбоко!
Не ми трябват спокойният дух и безмерно блаженство! ...

За първи път едва сега,
разбрах - не искам да съм тъжен.
Отива, идва любовта.
И никой никому не бива длъжен.
Защо е есен през октомври? ...

(Монолог на незнайния чиновник)
Започва, значи, всеки ден за мене
с един и същи ритуал -
той в службата ме пази от проблеми,
това отдавна съм разбрал. ...

Луната уловило с редки клони,
дървото чака нощни пеперуди.
Безлунен, сводът с вятърни поклони
замята към дървото тъмни жици.
От сенките на есенни заблуди ...

Гледам старите муцуни.
Все едни и същи от години.
Прости кат' кратуни,
а коват закони.
Гледам ги в очите, ...

Есента е разваля коси в цвят от дюля до кестен
и по пътя си страстни въздишки събира.
Тя сърдечен сонет е, в очи замечтани замесен,
и напомня на звук от разнежена лира.
Есента е жената, узряла до своята сладост, ...

Метафори, на килограм -
то облаци от разстояния,
то монолози на Адам,
то... диагноза: Стихомания...
Тетрадки пълни с редове, ...

Той бе стар. Толкова стар, че хората не помнеха майстора, който го бе редил на пода в галерията. Паркетът беше получил живот от човека и го раздаваше на хората. Заспиваше късно, когато в галерията нямаше никой. Не се страхуваше, защото бе съхранил мъдростта на бука, от който бе изсечен и знаеше, че ...

Бумдабаш & Алесандра Аморозо - Салентинско мамбо
----------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Federica Abbate, Rocco Pagliarulo (Rocco Hunt), Alfredo Rapetti Mogol, Alessandro Merli (Takagi) & Fabio Clemente (Ketra)
-------------------------------- ...

Бои ли се, жената е душа, не иска в нея слънце да изгрее.
Но аз не съм жена, а тишина, дори да стана облак не умея.
Навън те търси сънено пеша една мечта, умира, но – добре е.
И аз не съм желана топлина, и восъкът се стапя и се смее.
Усмивка даваш, обич и живот, полегнала в гласа ти тиха книга ...

„Когато, мамо, ме връстник обиди,
с обида трябва ли да отговоря
или с деяния да го оборя
градивни, та че е сгрешил — да види?“
„Когато, рожбе, те обидят, знай, че ...

( На Мама и Тати )
ще отлетят щастливите години...
ще чезнат близки и роднини...
ще минат дълги, дълги зими...
ще светват - гаснат мними ...

Ще ти подаря всички сезони,
мого пъти, насън и наяве
и няма нужда да помниш.
Път и години забравяй!
Дойде ли дъжд, ще е жажда. ...

С полета на птиците
намирам свободата!
Докосвам душата си
и нежност и обич
изпълват сетивата ми. ...

Тя не е като вас. Разноцветни гердани си сплита
и ги пуска в небето – въздушни, да хванат дъгата.
Всяка птица и цвете в града са за нея богатство.
Не гладува, а вкусва от дашната слънчева пита.
Ще ви стресне с наметка от пъстри, пришити парцали. ...

Сто и петдесет години вече,
свети силен пламък неуморно.
Този дух на сила е обречен
и си следва пътя отговорно.
Той е често труден и трънлив е, ...

Не чакай бързо да се върна,
не стой на прага, пред дома.
Пожар животът ни обърна,
пожар е подлата война.
Не искай бързо да избягам ...

Не съм от тези, скромните момиченца,
по бузката които те целуват
и дръпват се смутено, тип светици.
Не с бузки, с други работи палувам.
Не съм и от онези - много милите, ...

По вятъра ти пращам обичта си,
сърцето си и цялата си нежност.
На морските вълни пък доверявам
страстта и своята безметежност.
Сълзите си ще събера във облак, ...