Вече знаеш, навярно, момиче –
първородният грях е измама.
В храм, с икони и свещи накичен,
богове, пък и истина няма.
Този свят е объркал конците ...

Уморих се от хорски безсмислици,
уморих се да бъда различен.
Уморих се, но не съм и безличен!
Унило и безропотно навела глава,
една сива, тъжна наша тълпа, навела глава! ...

Чух го съвсем ясно... Металическото "щрак" проби звънко безмълвието на нощта. Нямах съмнение за развръзката в килера, но оставих нещата на утрото... Не ми се разделяше с топлото легло, а и печката отдавна бе изстинала. Все пак имаше елемент на изненада... Вместо поредния плъх, в капана се свиваше пр ...

За счупени животи не намерих
лепило. Счупеното много ме боли.
Сподавен вик – прекършено доверие...
и без мечти. А друго искахме, нали?
В мига, когато паднат всички маски, ...

Днес на думата
„Благодаря!“ денят е -
дума-благодат!

Тече реката.
Там,толкова далече!
Във вените ми!

Кален селски път...
Вървя.По него стъпвам
и насън!Есен.

С небесна мантия ще се наметна –
по нея чак звездите ще блестят.
Главата, като слънце ще я вметна,
краката ми простора ще делят.
Ръцете пък ще бъдат сателити ...

САМА СЕ ИЗГАРЯМ
Бях за теб лотарийно число,
най-случайно в тиража избрано.
И разбрах – любовта е едно,
а пък друго е – само желана. ...

О, можех да те чакам цели нощи -
в прозореца ти сянката да зърна!
Да зная, че не си заспала още,
да си представям как ще те прегърна
на утрото – със чантата през рамо, ...

Забранено е виждам лика ти,
забранено е да чувам гласът ти,
забранено е дори да ти пиша,
а без теб не мога да дишам!
Забранено е да те докосвам, ...

Предварителен послеслов
Случайно, ама съвсем случайно, попаднах в интернет на някакво свободно съчинение - пълна измишльотина, свободна фантазия, далеч по съдържание и смисъл от реалностите в нашата демократична европейска държава.
Авторът е неизвестен, а и аз тъкмо бях с насапунисана глава, та не в ...

Има щастие тъжно - тъжно като стара любов.
То е изцяло във спомена - споменът сложен в обков...
Има щастие тихо - тихо то свети в нощта,
сякаш любима светулка, плахо над пепелта...
Има щастие радостно - носи ти дъх на звезди. ...

Преди него там живееше един по-възрастен господин. Той пушеше лула, свиреше на пиано и винаги беше усмихнат - нещо необичайно за хората в този край.
Понякога изкачвах скърцащата стълба и отивах при него просто да си говорим. Друг път се любехме. Или пиехме кафе.
Един ден го намерих умрял. Трябваше д ...

Во кофите носам тишина
ја оставам во собите.
Ќе чекам,
додека не падне
и последната куќа во селото. ...

Велинград - град на лечебни водѝ,
на света - (почти) номер едно е! -
Тъй да è - ГОСПОД БОГ разпоредѝ!
И стана тъй! И за Добро е!
Велинград руква нашир и надлъж! - ...

Богиня
Червена рокля,
токчета дванадесет сантиметра,
изящно сплетени коси
в очите ти иглеждам се, ...

Без правила
Елеонора Крушева
Сипах ти вино... за утеха!
В чаши - невъзможност.
И... така си "отмъстих"! ...

ПОЕТ
Друг човек живее нейде в мене
и ме буди в късни часове,
за да слушам как горчиво стене,
обладан от странни страхове. ...

Ела при мен и нежно ме опитай,
бавно ме целувай ти,
жадувам те, защо, не питай,
просто времето върни.
Копнея само да съм твой, ...

Умира насред село стара сграда,
закичена със сух венец цветя,
красели славно някога портрета
на Кирил и Методий за деня...
Дворът вече в тръни е обрасъл, ...

Добродушната дебеланка
(разказ)
От бебе беше пухкавелка. Всички баби и лелки в квартала обожаваха да щипят бузите и, розови като на прасенце. Но и тя беше гальовно дете; радваше се на вниманието, което получаваше и нямаше нищо против да казват, че колкото са по-сочни бузите и, толкова е по-чаровна. ...

Влюбена съм, влюбена в любовта
колко е красиво, когато обичаш...
чувствам се жива, по - добре от всякога...
да обичам, само това, само това...
Да обичам слънцето, небето, лъчите, ...

Отвори тревата очи
и още с мравки в пижамата
ликьора на мрака изпи
и напълни с роса дамаджаната.
Скъса петела сърце ...

Погледът ми замъглен,
лутам се из тъмнината,
посоката не виждам,
докато ти не се появи със светлината.
Златна, слънчева пътека ми показа, ...

Винаги си казваме, че живота ни учи!
Винаги казваме... знам за това.
Но никога не сме готови
да нараним свойте сърца.
Родени сме с вяра... вяра ...

Видях един клошар със якето ти, татко,
и нещо в мен душата преобърна.
Не беше самота, а онзи силен вятър,
когато взе те и назад не върна.
Изтичах, спрях го, питах го, не е ли гладен, ...

Воал си ти на моята съдба метежна,
покриваш дните ми самотни, черни.
Закриляш ме със белота безбрежна,
забравям раните от свойте - верни.
Воал сатенен, а прозрачно-бял, ...

Дъга ли бях?
И дъжд ли ти ми бе?
Зеленото под миглите безсънно е.
Очите ми намекват за небе,
но всъщност отразяват земно дъно. ...

Китка от росни цветя -
туй си ти, туй е любовта.
Те и през зимата не вехнат
и портите на нежността открехват.
Че любовта нивга не загива, ...

Изгубих. Изгубих любовта. Дори не го осъзнах навреме. Видях я само как се шмугва между последните капчици търпение и си отива. Но нямах сили да помръдна и отново да се опитвам да я догоня, за да проверя дали пък не ме чакаш зад ъгъла. Не и този път. Вече осъзнах, че съм я изцедила от толкова скитнич ...

Щом казваш, че ти се отричаш...
от своята вехта любов...
правѝ го не само на думи...
и няма да плачеш до гроб...

Едно сърце обичащо
замеряно със камъни
Две души запалени
на клада
Три деца сираци ...

Спомен за хляба
/Есе/
Всеки от нас се е питал защо копнеем по детството, защо е важно да говорим за него, грижливо да пазим спомените, да ги споделяме и като археолози трескаво да търсим нови и нови... Моето детство не е толкова далечно, но чувствам как с всяка година, искайки да порасна, аз се отда ...

Два облака се сляха,
небето сбърчи вежди,
птичките замряха,
гръм далечен
в мъглата се процежда... ...