Джорджа - Суета
----------------------------------------------------------------------------------
Autori: Giorgia Todrani (Giorgia), Emma Rohan & Jez Ashurst
--------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Джорджа Тодрани (Джорджа), Ема Роан & Дж ...

Съществува ли мисъл-лъх?
Полъхне ли над Нищото, трепва вълничка по него.
Нищото-вълничка не е ли вече нещо?
Но Бог е във всичко.
Как тогава би могъл да е в Нищото? ...

Какво, кажи ми, съм сега
без теб и твойта обич?
Един попарен нежен цвят.
Една мъглива есен.
Един безкраен сивкав свят. ...

Ти си весел смях, спомени безброй,
Небесна шир,
Мир, покой.
Ти си топъл чай през зима,
Албум от снимки, одеяло, ...

Ти си просторите, белите сънища,
мека прегръдка в мъглата.
Ти си ми живото, истинско сбъдване,
мирно ме водиш нататък.
С тебе е лесно и смешно, магическо, ...

Казват, че народ се изродява
и след време от племето му
само пошлостта остава.
Не знам дали е вярно туй!?
Но го изпитвам върху своята душа... ...

Ако изгрееш
Ще се случи ден
И няма да вървя по тази улица
улична
Към пощенската станция ...

Любов и буря
Слънцето бавно се скри зад сивите фасади на блоковете и накара удължените им сенки да запъплят по нагорещения асфалт на булеварда. Сякаш усетило наближаващата вечерна хладина, ято гълъби с шумен плясък излетя от умърлушилата се от жегата ниска топола и се насочи към ширналата се зад ста ...

Ти беше искрата която...
запали в света ни пожар...
пожар от просвета и слово...
събудил човешкия дух...
но беше ти също тиранин... ...

Анита стоеше пред отвореният хладилник и знаеше, че каквото и решение да вземе, то ще промени завинаги живота й. Там, на втория рафт между пакетираните моркови и купата от сладолед пълна с макарони, стоеше кадифена кутия, а в нея бе причината тя да замръзне. Погледна към хола, където преди минута Ма ...

***
Колко несъвършени сме,
страстите ваят плътта.
Боже на изкуплението,
чиста е само смъртта. ...

Вълните са красиви
плувайки към теб,
до онзи миг,
във който се разбият.
Така и аз вървях към теб. ...

В заснеженото декемврийско утро камбаната на селската черква запя още преди първите петли да са се събудили. Песента ѝ известяваше за нечия смърт. Селяните излязоха бързо навън и почнаха да се чудят какво ли е станало. Предполагаха, че може пак някое заптие да е вилняло по площада след зверско пиянс ...

Мамината Коледа -
беше толкова отдавна,
сякаш никога не е била.
Бяха двама с татко.
Чакаха ни с коледното дърво. ...

След като я изписаха, няма как да се виждаме. Но сме се разбрали да се чуваме веднъж дневно по телефона. Тя ми се обажда, когато е сама. Винаги чакам с трепет, но и с тревога момента, когато ще чуя гласа й.
При нея нещата не са хич добре. Повечето време прекарва в леглото. Не може дори да се прехвър ...

Как съм аз живял -
какво съм взел,
какво съм дал,
Животът ще отсъди.
Кое е в повече, не знам. ...

И щом светлинката на душата ти угасне,
и животът пред очите мигом посивее,
болката сърдечна не ще да зарасне,
дори до слънце ясно, небето все тъмнее.
Поглед празен безутешно горе вдигаш ...

29 декември
Последният ни ден в Швеция. Събота е. С Г-жа ...сон решаваме най-после да посетим Музея на Архитектурата.
Всяка година тук са изложени резултатите от кулинарно състезание - къщички, приготвени от коледно тесто - онова уханното, слепено с карамелизирана захар.
Денят е дъждовен и мрачен. Т ...

Пространството не винаги е пълно,
тъй както не е пълна тази чаша.
След изгрева не винаги ще съмне.
Денят ще дойде мрачен и уплашен.
Не винаги ще плачат ветровете. ...

Старата жена
Седнала на студа, стара жена
наредила стари книги, от някога.
Протяга с книга своята ръка,
за да изкара за хляба за вечерта. ...

Като пъстра пролет претворявам
мечтите си във есенни листа.
Небето мигом притъмнява
и безпощадно стича се дъжда.
Порой от гръмки думи ме понася ...

– Родила съм звяр, Боже, чудовище съм родила… Все знаех, че те бие, миличка, но чак това… Може да лъжете другите, но зная – никой не те е нападал, той те е пребил, кучето му с куче! Виновна съм, че съм му майка, да съм знаела да не го раждам!
– Стига, не си виновна – майките не избират кого да родят ...

Ще бъдем Аз и Ти във някоя неделя,
с камбаните към осем, рано - сутрин.
Така и недочакали я брачната постеля,
поне пред Господ с грях да се прекръстим.
А после аз ще ти дарявам всички мигове, ...

иззад очите световете са невидими;
не за нас със тебе, а за другите,
робите на цифрите,
от буквите не виждат думи;
със ириси, екрани хладни, ...

Защо е нужно да живея
под този земен небосвод?
Дали защото аз болея
за близките, за своя рид
или защото във душата ...

Горчилката плъзна по пода
разлята със скорост на звук.
Удави се в минало време,
пуснало корен до тук.
Подпухнали первази стареят, ...

изкристализирали
суицидни мисли
вода
за божествен край
на капки депресия ...

И е красива, и толкова умна,
задача ми е да ѝ свалям звезди,
в компания е с интелигентност шумна,
от всякакви други смутен бях преди.
Реших да рискувам и да си я свалям, ...

Белите камъни изскачат от пръста.
А на тях надписани
стотици имена,
с лик на мъж или жена
висят снимки, ...

Сърцето ми
настина тежко.
Подсмърча.
Кашля.
Мрънка. ...

Приятелче, защо си тръгваш?
Не ти харесва нашата игра?
Гърба ти виждам вече
и се съмва.
Не ми се връща вкъщи ...

Сега съм само необмислен спомен
в поле жълтеещо от диви слънчогледи.
Мен макът на надеждите обори ме
и ветровете странно кривогледи.
Насрещно движа се във другата реалност. - ...