В гръдта ми
По заник, пътувам през Балкана –
(ръмжи колата в змиевиден път)
Есен в пазвата му пищно разлюляна,
(а гумите под мен свистят, свистят..) ...

Аз съм чудовище държано в тъмница,
жадно за букви и стихове нови.
Свободно излязло сред суха тревица,
години държано в железни окови.
Аз съм чудовище, но някак добро, ...

Интереса
Днес всяка жена си знае интереса,
интереса, казват старите хора, клати феса.
Интерес за скъпи неща и пари,
а това ли е най-важното, дали? ...

„троянски кон“ е
на „демокрацията“
другото име
.....................................
„троянски кон“ е ...

Когато във разлистената книга,
докосваш с пръсти нечий стих,
открил това, което все не стига
в момента нетипично тих
спомни си как те галеха очите ...

Не идвай отново,
за тебе вече изписах листа.
Не идвай отново,
преодолях те трудно след изречените неща.
Не идвай отново, ...

24 декември
Това, с което най-трудно се свиква, е късият ден.
Събуждам се в седем, навън - пълен мрак. Заспивам. Отново се събуждам в осем (някой слиза по стълбите - Г-н ...сон отива да тича) - навън отново е мрак. Г-н ...сон се връща от тичането към девет - навън продължава да е мрак. Едва към деве ...

- Защо продължаваш все да бягаш?
- Защото ме е страх. - тихо отвърнах аз
- От какво?
- От неизвестното.
- Защо? - веднага тя изстреля още един въпрос, като всички онези които продължаваше да ми задава с часове наред - Как може да те е страх от нещо което не знаеш какво е? ...

Виждахме се в ден и в нощ.
Разгорещени от страстта.
Един ден морето ни повика,
нашата приятелка.
Един дар имам аз за вас. ...

ПОЕТИТЕ НЕ ВИНАГИ СА "идиоти"
От детството си не стоя паратик.
Все нещичко в ръцете си държах.
Аз дните си до днес така изпратих.
Успехите си на това дължа. ...

Спри и виж! Това съм аз – встрани.
Мълча и гледам в земята.
Сресан на една страна,
облечен с нови панталони.
В джоба си държа звезда, ...

Октомври. Петъчно утро е. Ранобудна съм, залята от среднощни мисли. С бавни крачки, по-рано от обичайното време, тръгвам към ежедневните си задължения. Свеж въздух и есенно ухание събуждат цялото ми същество за новия ден. Постепенно небето просветлява над все още притихналия град. Спирам под едно зл ...

Горното ст. е от новата ми стихосбирка с избрана поезия, която подготвям, а картината "Поет и муза" на В. Даскалова може да се види на профилната ми снимка. :)

Центробежните сили
се покориха на импулсите
изтървани от сношителните
неадекватности.
Пергаментите не откриха в ...

Може още в понеделник да я имате,
най-късно във вторник ще се целунете.
В сряда ще се съблечете и опознаете,
в четвъртък нещо по-силно ще си налеете.
В петък ще сте толкова близо, че ще се скарате, ...

И ето, че готов си сине..
До вчера дните
с пръстчета броя.
При баба ти отново се запъти.
И мен оставаш тук ...

– Купи сирене на връщане! – изкрещя жена ми, преди да влезе в банята.
Ще купя, разбира се. Нищо, че на път няма млекарница. Тя все така прави – отмъщава си, че погрознява и издава заповеди. Жена ми е много привлекателна. И става все по-грозна заради себе си, не заради годините. А може би е заради го ...

Може би рано
проговорих...
И твърде рано
се разкрих..
Но знаете ли!? ...

Честит рожден ден, г-жо Б. !
Искрено се надявам всички снежинки, които са паднали през тази година, и всички цветя, които са се усмихнали през вече безвъзвратно отминалата пролет, да се превърнат в по една ваша сбъдната мечта. Не позволявайте мракът да Ви обвие в своя воал от болка и отчаяние и поср ...

С теб ще се обичаме по тъмното,
така решила е съдбата...
От този миг, та до отвъдното,
не ще сме двама до зората...
Захласнати по дневните задачи, ...

скороговорка с продължение - 2
Шейсет и шест шишета
се сушат на шосета...
Минал Шрек с шевролета,
изсипал още шишета... ...

Съмвам се с утрото.
Стъмвам се сама.
Между тези два краха –
ти,
чаша вино ...

твърдят
че френският език -
език на ЛЮБОВТА е
ала и родният език -
СВЕТЛИК ...

Ми даваат подарок од време
за да го живеам по свое
за да го исполнувам со неброени денови
да ги поврзувам како алки
со графити од поезија ...

След тебе нищо няма да е същото
незнайно как живях и досега
със мене си отиде всичко – мъжкото
ридая повече от есенна мъгла.
И всичко ще намокря – да угние ...

Мъко моя, чашата е празна!
Блещи се насреща ми ехидно,
суха като ялово корито
дето е изгубило реката си.
Другаде с наздравици празнуват. ...

- Здравей, старо момиче! Здравей!
Как си? Още ли в душата младото живей?
Имаш ли още млади мечти?
Пускаш ли душата си да лети?
- Здравей! Лудо-младо! Здравей! ...

След Царицата
Когато Любовта,ти приседне на прага –
Царицата, в тебе когато легло си постеле…
Тогава си силен, щастлив – до премала!
Палат ѝ строиш, стъпил на стръмно скеле… ...

Не мога да ти кажа къде е любовта,
но ще ти кажа къде я няма:
В ухаещото, димящо кафе,
направено от любимия,
което стои на тъмно в кухнята, ...

Тяло мъжко, посиняло от студа,
плаващо плавно по безкрайната река.
Няма гък, няма стон, няма шум,
дори и реката си пееше наум.
А ти, читателю, може да си помислиш, ...

Не знам аз дали на психиатър си ходилá,
но когат и да отидеш, няма да си подранила.
Знам аз, Цвети, че не си напълно откачила,
а просто, по случайност 10 кафета си изпила.
Когато с утро иде светлината, ...

She was a beautiful woman. Her motley eyes could just bore every man that looked at her. Their green olive nuance that reflected from her chestnut colored eyes was so intense that no one could really tell if they were looking into a thick forest or the bottom of an ocean.
Her warm heart radiated so ...