Със стъпки немощни на изранени стъпала
пристъпва тя за път пореден
По прашната пътека към портичката вехта на Градината,
нащърбена от дращене на озлобени в отчаянието пръсти,
що със сили сетни стараят се да я открехнат, ...

Бъди на цветето опора!
Бъди фар морски за милиони хора!
Бъди звънецът на комар в сърцата празни!
Бъди светец сред хиляди съблазни!
Бъди ти първий слънчев лъч! ...

Зрящи прилепи
чупят стъкла.
Рибите неми
говорят насън.
Сухият дъжд ...

Ето че, избяга от ръцете ни,
като блус в магия прегръща ни...
и не може вече да се отрече...
на свободата в полет се отдаваме...
Някой вече ни предупредиха, ...

И ето, че откриха, причината за рака,
и тя била познайте - скрита под мустака.
Това установиха, учени дузина,
това е - казват те - научна медицина.
Припев: ...

Приятели много не искам да имам.
Стигаш ми ти, дори само един.
Но готов и през Ада със мен да премине.
И сълзи и радост
със мен да дели. ...

Той беше щастлив човек – мечтата на всяка власт и на всяка жена. Живееше доволен от всичко, нямаше претенции за нищо, не досаждаше с някакви нереални искания за непостижими от държавата и жените неща: справедливост, честност, всеотдайност, разбиране…
Хранеше се с това, което му даваха. И винаги беше ...

Когато майски рози не цъфтят
и Слънцето зад облаци се крие,
тогава птиците в небето не летят,
а на човек от мъка иде му да пие.
Когато тънем в тишина гробовна ...

Тази нощ ще бъда тишина
и леко в твоя дом ще вляза.
Подай ръка, дари ми любовта,
аз сънищата цветни ще ти пазя.
Тази нощ ще бъда и звезда, ...

Слънцето изгря над разкопания пейзаж близо до язовира. Червеното му зарево покълна от водите и се издигна за да тържествува над новия ден. Камъшите в голямата си част бяха превити и се полюшваха по водната повърхност в едно с приливните вълнички.
Къс овраг прокопан от течаща вода стигаше до дулото н ...

Какво повече му трябва на човек?
Едни очи в твоите да гледат.
Едно сърце с твоето да бие.
Едни ръце твоите да държат.
Какво повече му трябва на човек? ...

Да ти говоря ли за Нея още?
Не мога да я сместя в цяла книга,
ни в някакви си там хиляда нощи...
За Любовта и цял живот не стига!
И нищо, че във тази нощ мъглива ...

Ето моята тайна. Много е проста:
истински се вижда само със сърцето.
Същественото е невидимо за очите.
"Малкият принц"
Отдавна не целувам, принце, жаби ...

И бурените са цветя,
въпреки че се отрича,
приели са го, вероятно без тъга,
че на лале и роза нивга няма да приличат.
Но красотата им е в това, ...

Най-хубавият сняг вали сега.
Спокойствие и тишина ми носи.
И като някаква добра шега,
затрупва и тревоги, и въпроси.
Пътечката ни тихо побелява, ...

Писмо ми написа за прошка...
с усмивка изпрàти го ти...
лунѝ подир лютата битка,
в която прониза ме ти...
в която преряза врата ми, ...

В бавен танц падащи
Безбройните снежинки
В твоите очи дълбоки
Преспи от любов натрупали
В огнището топло подскачащи ...

Облачно небето, виждам – ще вали.
Надвиснали са тъмни, тежки облаци.
Пристъпвах бавно, но джапнах в кална локва
и преди да завали
бях вече мокър, че съдба било нали! ...

Навличам старите си кукли
с новите ми рокли.
Оказва се, че все пак
ще има ледников период.
Обесвам по корнизите ...

годините се трупат върху раменете ми
всяка следваща по-тежка от предишната
и целта която си поставих за преследване
да се усмихвам винаги търсейки баланс
тежестта на всичко липсващо в годините ...

Кажи, ти ли си жената,
която търся цял живот,
която ще изпълни душата,
или съм само наивен идиот!
Кажи ми чувстваш ли болка, ...

Виновни са звездите ни, че греят
и ни обгръщат кротко с топлина,
че тихичко във сънища се смеят,
преплитайки мечтите с тишина.
Разбират наште вятърни посоки ...

Днес ще ти говоря само за любов,
намерила пътечка към душата ми.
Една искрица – летен дъх,
докоснала копнежно сетивата.
Красива струйка лунна светлина, ...

Ноември. Онзи месец, в който се появих на бял свят - любимият ми месец. Същият месец, в който те отнеха от мен, превръщайки го в най-омразният ми. Ноемврийското ми сърчице, дето се поддаваше на чувствата тогава, стана същински лед. Студено, точно както настъпващата зима през този период от годината. ...

Една ми е Соня, една,
хубава, достойна жена,
като втора майка ми е тя,
като красива птичка, волна.
Най-добър приятел, ...

В скръбта на глухи, сиви дни
зари ме пурпурът на твоята душа
и сред тягостния гнет на демоните зли
споменът за теб сребри бледата Луна.
Веех флаг от невзрачен креп, ...

Но можеше да бъде друго,
а не това, което е сега.
Защото любовта е чудо,
накапано от капчици тъга.
Тъга – от неразбрани чувства, ...

Малко страшничко се получи
с това мое "свободен си да си идеш" –
тишината преви клоните на върбата;
ято гълъби литнаха;
а от изстрела на сърцето ми ...

Фръц-фръц със фустана!
Бързам, бързам към мегдана!
Троп-троп с чехли шарени...
Коси черни, устни алени!
До тебе на хорото ще се хвана! ...

Вятърът утихна,
покапа лек дъждец.
Котката притихна
на топло до огнéц.
В стария тиган ...

Звездите плачат
Душата ми извор на музика нежна,
душата ми тиха и влюбена разбира,
че нашата любов е далечна и невъзможна.
Сладостна болка сърцето ми раздира. ...

Бързо нарисувай любовта.
Дланите пияни да свирукат.
В стряхата на къща без деца,
слепи животинчета да гукат.
Тръгвай по нетъпкани поля, ...

Ти подавам парче од мојот колач
наречен “харизма“
јас не сум себичен човек
јас сум претпазливо суштество
не луѓето им делам насмевки од срце ...

Лицемерие
Не спя нормално, не мога да се храня.
Навярно същото е и при вас приятели.
Такова щастие е трудно за преглъщане.
О, Боже, ний сме европредседатели! ...

Светът е пълен с предатели. Който знае това – става предател, а който не го знае – бива предаден!

Рада беше óправна мома. Тъкмо беше започнала да се учи да шета, когато майка и си отиде. Млада беше, баща и, и той. Така и не я прежали. Нощем прегръщаше възглавницата и хлипаше. Хапеше я да не чуе Рада, че реве. Не знаеше що да я прави такава малка и често я пращаше при стринка и Петра. Там уж да и ...