Така ми мирише на село!
На чу̀брица, сол и пипѐр!
На баба, терлици изплела.
И стария дървен фенер.
На кучето лая вековен, ...

Ноември ме погледна с тих възторг.
Почувствах се обичана, желана.
С последното си есенно листо
превърза всичките ми стари рани.
Събудиха се мойте сетива, ...

Разказът е удостоен с ІІ място в националния литературен конкурс „Ний всички сме деца на майката земя”, преведен на руски език и публикуван в Русия и Канада
Чакахме пред вратата на нотариуса вече два часа. Всички бяхме изнервени и ядосани. Секретарката му ни предупреди, че бил на някаква непредвиден ...

Ясно ми небе притъмня!
Хем забуча, хем загърмя!
Побегнáа вси звездици,
слънчови мал'и сестрици!
Остала е сал Деница, ...

20.00 часа.
Срещу мен е училище „П.П.Славейков“…
Е, не срещу мен, а срещу кооперацията в която живея…
И не цялото училище, а само прозорците на четвъртия му етаж. При това тия на коридора. Високо вдигнати, само вечер се виждат осветени, а денем понякога зяпам как слънцето се отразява в стъклата на н ...

Нима е грях, че те обичам?
Нима виновен съм, че моето сърце за теб копнее?
Уви, не съм го искал да ме измъчва непрестанно,
и щом те видя да забива бясно, неуморно.
Стотици мисли, нахлуващи в ума ми без покана, ...

Решихме Криси да замине за Швейцария и на място да види какво може да направи.
Аз се прибрах и Борислав стана като ме чу да влизам.
– Защо не спиш? - минаваше 12 вечерта.
– Намерихте ли я?
– Не още. ...

Какво се случва, аз не знам,
Ти ще отговориш,
накъде отивам, аз не знам,
Ти ще ми посочиш.
Защото моето сърце ...

Сепия
Как фантазирах, Любов, че се връщаш
в измислените ми градини,
където веднъж избягах от къщи
и пропилях толкоз години! ...

Когато топлината си замина,
студеното почука на вратата.
Така се случи предната година –
жужаха спомените в тишината.
Разгоних ги с надеждата за грешка, ...

Искам да се спра
Но сякаш не мога
Нещо ме предизвиква
Да те целуна отново
Искам за момент ...

Илюзия във любовта не искам вече мила
обичахме се много, безразсъдно,
любовните ти послания във фейсбук помня,
но помня и студеният ти глас с който ме отблъсна
По сто пъти в деня ми се обричаше в любов ...

Феята на сънищата
Преди много много години на края на света се родило едно мъничко, сладичко момиченце. То приличало на малко нежно цветенце, затова го нарекли Цвети.
Сложили го в снежнобяло креватче и започнали да му се радват. Детето се усмихвало на сън.
- Колко е красива! – промълвила майката. – ...

Да нагазиш до колене тревата
на поляните през животворния май,
да набереш билки за лек и рани,
през зимния студ за чай!
Да вдишаш кристалния въздух, ...

Само аз ли се влюбвам толкова нещастно,
само аз ли страдам всяка нощ и ден?
Само аз ли виждам всичко толкова ужасно,
само мен ли ме е срам от мен?
Само аз ли заспивам сама, ...

Зима идва тъй студена,
с бели преспи е покрито,
и студено е навън,
и комини пушат силно,
Децата тичат, ...

с обувки
тъпча греховете си –
есенни листа

Грозно пиша
не е моя вината,
че грозно излиза както от устата
така и от ръката.
Този почерк не ме слуша ...

Животът е безкрайно море,
Низ от възходи и спадове.
И лодката ми необятно пое
Към невъзможни мечти и към блянове.
Морето е мътно, чернее, ...

Безлюден е брегът каменист
сред крясъка на морски птици.
Оглежда се морето синьо
в искрящите твои зеници...
По мокрия пясък остават ...

Шептиш ми слова благолепни...
докосваш ме с нежни ръце...
Аз взирам очите ти пъстри...
и светлото твое лице...
Но зная, че ти си убийца... ...

Дали достигаш края,
когато си преминал
правата финална?
Победата е дадена,
букетите, ...

В нощта залезът се скрива,
чезнат слънчеви лъчи
и тя – мома красива –
погали ме с топли очи.
В нощта блещукат звезди – ...

НЕКАЗАНИ ДУМИ
Отдавна не съм казвал че си хубава,
усмивката ти в храма ми така щастлив ме прави,
далеч от теб без смисъл май обаче все сънувах те,
прости ме че за теб почти забравих. ...

Помниш ли денят, нашият ден,
като два гълъба летяхме,
красотата ни следваше в мига
и бяхме плахо щастливи.
Но щастието е мигове красиви, ...

Обичам те такъв, какъвто си,
без дълги и прозрачни многословия,
когато всеки ден към мен вървиш
и любовта ни не зазиждаш във условия!
Обичам те такъв, какъвто си, ...

След тебе нищо не остана,
дали ще си спокойна във съня?
Живота ми е целия една измама,
а главния герой – един глупак.
След тебе друга ще обичам, ...

За теб съм вързан
като кораб на кей,
мой свят забързан,
вълни ме люлеят,
мачти ми скърцат, ...

Накъде с този
дъжд във косите
С това лято което крещи
И прелива от блузката скрито
В този ден, в този час, в този стих. ...

Моля ви
Може би скоро тоз свят ще напусна,
ще си отдъхнете тогава от мен.
Сега потърпете ме, моля ви малко,
когато звъни ви телефона от мен. ...

Зейна бездна,
огън се появи,
от тези две неща,
любов се зароди,
река тече си, ...

Глава Първа
Искри от миналото
Прекрасен летен ден. Птиците пееха някъде под сянката на високите дървета. Мелодията им бе красива пленителна и заслужаваща публика. Животинките щъкаха из забравените и обрасли пътеки скрити измежду боровете. Катериците пренасяха жълъди за зимата, трупайки ги в хралупит ...

Тя се страхува само от градушките - 6
Антон я връхлетя изневиделица. Ключовете издрънчаха проглушително в краката ѝ. Бе я изпреварил, с два дни само я бе изпреварил…
***
Ту се събуждаше, ту се унасяше отново – тъй сладък беше този унес – сякаш нещо хем я люлееше, хем дърпаше надолу в някаква черна и ...

Това е същността на обичането,
стъпка по стъпка, тъй постепенно...
тихо, стенещо - в песен, в сърцето
да разбереш, че птичето лети, лети...
И чувството нежно да си те спомням ...

Трябваше да я науча да пише. Защо не я бяха научили? Тогава можеше да каже нещо различно от това което вече знаеше. Нещо изненадващо. Нещо странно. Но тя мълчеше. Освен ако не я питах. Седеше в ъгъла на канапето, грациозна, както винаги. И ме следеше с поглед. Знаеше да ме наблюдава. Понякога ми се ...

Пепа беше много нахална. Тропаше на вратата и когато ѝ отвореха, нахълтваше вътре съвсем безцеремонно. А апартаментчето беше малко – тридесет и три квадратни метра и без тераса. Но пък бе топло и уютно. Имаше барплот, вградена в него мивка, шкафчета, малък кухненски бокс, пералня, хладилник. Съдомия ...

Не те искам вече любов,
някога за тебе изгарях,
когато на всичко човек е готов,
а старите грешки повтарях.
Не те искам вече любов, ...

Не, не ме разпитвай!
Аз наистина не знам...
Защото те обичам.
Пак повтарям, сам...
Защото те обичам. ...