На тоя ден какво ли става ?
Цял свят в любов се обяснява.
Даряват гербери и карамфили,
дори и влюбените крокодили.
И в ден прекрасен като този, ...

Щастието е контрабанда.
Болката е легална.
Животът е търговия
с илюзия за печалба.
Смъртта е кръчмарят, ...

И днес стоя аз пак замислен
Сред тази мрачна пустота
Моят път от бялата луна осветен.
Ще останат ли следите ми до пролетта
Ще видя ли нежната й усмивка отново? ...

Роза разцъфва
в снега.
Нежна и силна,
тя изправя глава
и в студеното стъпва. ...

Той, аз и любовта.
Бягам от тях.
Бягам в нощта.
Чувствата замъглени,
спират ме, ...

Сняг се сипе на парцали,
за миг земята побеля!
Навън вилнее бясна хала
и всяка къща умаля!
А на двора гръб превива, ...

Аз непременно ще те срещна
и прегърна, за да ти е уютно,
ако не на улицата тази вечер,
то насън, някъде преди утрото ...

Едно небе, една луна,
едно сърце, една душа,
един живот, една любов,
съдба една, единствен зов!
Една съм аз, един си ти, ...

Някой чука на вратата,
що да видим – Баба Марта,
с Пижо, с Пенда, под ръката –
бързат, сякаш в надпревара
да закичат мене, тебе, ...

Капка ми беше най-скъпата и обична приятелка, от малки ни знаеха - Роси и Капка. Шегуваха се с нас – дъждовни капки ли прехвърчали или росица заросила. Капчето обичаше стихове – все някакви строфи шептеше и книги четеше, редеше красиви думи с мелодичен глас като звънче. Тя често се замечтаваше как в ...

Ние знаем всичко за теб.
Коленича пред поезията си.
Те знаят всичко за мен.

Блян
Аз се влюбих безгранично.
Ти стана света за мен!
Моя мъка стоезична...
В лапите ти бях плен.! ...

една съвместна работа с Меги Гювенал
Тиквичка си купих, ала рече
щерка ми: не ще ли пощадиш
тиквичката кръгличка, човече,
знаеш ли какво е да садиш, ...

Любов чрез екрана
Запознанства от ново измерение
Виртуални срещи, от разстояние – любов.
Лица зад маски или със откровение -
подходът стар заменя се със нов. ...

Препускам към колата си. В бързината се подхлъзвам на стълбите, вкопчвам се за парапета и се олюлява, но запазвам равновесие. Събирам дъха си на пресекулки и продължавам да тичам.
Завъртам ключа. Съненият двигател прехърква и мързеливо засилва оборотите си. Нямам време да го чакам да загрее.
Тръгвам ...

Сокриј ги сабјите,
да не се посрамотиме пред гостите.
Сокриј го тропското овошје под масата,
во сиромашна земја
ќе јадеме само грешки и понижување. ...

Свят за двама
Споменът ме връща до пейката за двама,
потъвам в твоя поглед,
изгубвам се в прегъдката ти,
водиш ме към очакваната радост. ...

Денят приличаше на прясно разсипана бяла, блажна боя. Плътни, вади задуха се стичаха по сградите и улиците, а слънцето наподобяваше размазан пръстов отпечатък. Тук- таме проблясваше светлина, която режеше облаците на две, но бързо потъваше между тях. Дъждът падаше като камъни сваровски в празна, кри ...

Доброто, което правиш днес,
утре ще бъде забравено,
въпреки това прави добро.
Майка Тереза
Старецът беше седнал на една пейка в близост до църквата "Свети Седмочисленици" в София. Държеше ламаринено канче, в което минувачите хвърляха по някоя пара. Изглеждаше като пратеник от друго време, пътувал с ...

От древни времена ме е избрал
да бъда Негова – нарече ме жена.
От любовта си Той ме бе създал
и вложи в мен от Свойта красота.
Дари ме със търпение и сила ...

Отдавна никой не ходи на лозето,
затънало в бурени, пръст и кал.
А някога на тихата земя е раждала лозата
най-сочните зърна.
Хранила е тя юнаци със своята пълна гръд. ...

Като наздравици с вино
във чаши кристални
ромóли навънка дъждът...
Като просъница тъжна
от тука премина ...

Ти си тихо утихваща морска вълна,
полягаща нежно в Хавайския бряг!
В окото ми с тебе сърфира в сълза...
Времето спира лудешкия бяг.
Сред скалите в които клокочи вулкан – ...

Имало едно време добър и честен вълшебник. Обичал откровеността, правдата, взаиморазбирането и любовта между хората. И искал всички да са като него…
Между другото, имало пороци, които мразел. Лъжата, измамата, лицемерието, двуличието…
И затова един ден се заел с трудно, но благородно дело. Събрал вс ...

Не е честно да ме храниш с надежда,
когато над деня се стеле нощта.
И не, не това ми съдбата отрежда,
да изживявам лъжа след лъжа.
Не си мисли, че щом нощем заспя ...

Качвам се - там три педала.
Чудя се със кой да почна?
Хвърлих поглед в огледалото,
разтреперах се (нарочно).
Баш на мен ли ще се случи ...

да знаеш че за хората си лесно заменим
толкова е просто да те изтрият от живота си
като тротоарната рисунка с цветен тебешир
заличена без следа от нечия обувка

Народната работа стои над всичко.
Васил Левски
У нас и в чужбина
с имот след имот,
с коли вихрогони, ...

Напористо нежен сън ми се явява,
в тихите ми нощи да ме приюти.
Казвам му, че в топли сънища не вярвам,
плахо го отпращам, без успех, уви.
Упорито нежен, пак ми се вестява, ...

Какво е любовта, човече?
все се питам и не мога да измисля
дали е стягане на гърлото от болката
да не обичат те, а ти да ги обичаш.
Какво е любовта приятелче? ...

Леко притеснено, но все още игриво очите ти търсят. Оглеждат внимателно наляво, после надясно.
Нищо!
Не искаш да губиш. Не знаеш, не можеш...
Идеалната комбинация.
Аз инат, а ти? ...

ПРИЧИНАТА
Р. Чакърова
Една и съща е причината
и за сълзѝте, и за радостта.
И колкото и път да е изминала, ...

Два свята различни – черен и бял,
две съвършено различни вселени,
се лутат безцелно из космоса цял
самотни, безпътни, сломени…
Тези два свята – и черен и бял, ...

Розичке, не ме плашат бодлите ти вече,
не ме болят, надълбоко в сърцето влизат.
Толкова надалеч и толкова на близо,
в ядрото на земята, корените на любовта...
А тези на небесата, къде ли са, какво ли правят? ...

Червено вино.
Рой звезди във тъмна нощ.
Любовта пламти.

1.
Пътя.
Онзи, който ни поема и извървяваме докрай или винаги ни връща да го извървим отначало, може би за да го разберем.
Пътя.
Онзи, който може да те срещне с някой за цял живот или да се разминете, без дори да се забележите, че вървите един след друг. ...

Усмивката на младостта
В ъгъла на живота се усмихва младостта
и всичко преминава в сълзи и очакване.
Усмихва се младостта над забравата
сърцето ненаситно за твоята любов. ...

Цигулката, която ме разплака
стои самотна в мрачния калъф.
А нотите ѝ - скрити в буренака,
поникнал в двора... Някакъв такъв,
какъвто сме навикнали да търсим, ...