Днес съм висулка.
Топя се от твоите думи,
а после замръзвам.
И сълзите ми,
малки висулчени, ...

„много яко“ от
изящната словесност
вече е и част
от изящната
словесност „много яко“ ...

Мога да прониквам в очите...
Мога да виждам в сърцето...
Мога и да говоря с душите...
И да махам маски от лицето...
Мога също много да обичам... ...

Летен дъжд
Летен дъжд, топъл дъжд
от небето заръмя.
В знойното лято
прохладно зашумя. ...

Вятърът косите гали...
Вятърът на нашия живот.
Навява спомени, безсънни нощи,усмивки
и любов, сълзи, копнежи, благослов.
Вятърът по бузите сълзите бърше!? ...

Любувах се на този ден, изправен
до френския прозорец днес.
Към кофите за смет очи отправих
и забелязах рижав, дребен пес.
Но той не виждаше изглежда, ...

Дай ми само точица подкрепа
и ще преместя света само...
с твоя поглед, с твоята усмивка...
Началото ми тръгване да е любовта,
а щастието всяка стъпка и сълза - съдба.. ...

Ангел и дявол във едно съм аз...
не ме търси, не смей да приближаваш
и правилно постъпи ти тогаз,
когато ме отхвърли с всичките ми виртуални качества
...без да ми се обясняваш ...

Малко планинско селце. Лятно родопско време. Юли. Ще вали… От всички страни небето се забулва с тъмни облаци. Събират се, привлечени от планината. Тук-там са останали светли петна, през които слънцето все още се промъква. Макар и далеч тътенът на гръмотевиците приближава. И лист не потрепва. Дори и ...

... и не ревнувам
вече
не тъжа
и
много странно ...

Може би... в друг един живот
живели двама, влюбени и млади,
на кладата горели от любов,
отпивали от болката с наслада.
Греховната, дарена им от Бог, ...

Какво ли правиш кротък у дома си,
забравил ме и този уикéнд?
Приседнал сам на прашната тераса
гасиш с ракийка спомена по мен.
Едва ли, мили мой, е толкоз просто! ...

Майчините очи са различни –
никога не са безразлични.
С надежда винаги отправят своя взор
в небесния син безкраен простор.
Те са солени езера широки, ...

И ти си така?
Захапи юмрук със зъби и гледай..
слушай...
вдишай...
Стискай силно, защото нито ще видиш, нито чуеш, но..господи..със сигурност ще усетиш. ...

На гръб полегнал сред житата
в една прекрасна лятна нощ,
дочух аз шепот на листата –
изящен песенен разкош.
Залисан в звездното броене ...

Не ме обичай толкова, защото
едни горчиви хора се навъдиха...
Ще пламне завист някому в окото
и в огъня злоблив ще сме осъдени.
Навярно ще усетим твърде късно, ...

Разбра ли сърцето колко е тежко?
Колкото чувства има във него.
Не, това не е някаква грешка,
от любов никога то не олеква.
Знаеш ли колко тежи мисълта, ...

За Вселената
Вселената е подредена,
за всичко тя е със ответ!
Закона пази със остена.
Държи да има има пълен ред! ...

Черно-белите снимки, аморе.
Аз и ти.
Любовта.
Онзи вятър –
привидно покорен. ...

1.
Върховният водач извика Кри-ай-ой в полунощ. Което го накара да се позамисли – защо така късно, защо така спешно, защо така тайно? Но Кри-ай-ой беше прочут герой – вече четири пъти спасяваше планетата от вселенски нашествия, беше раняван три пъти, женен пет пъти, осъждан на смърт шест пъти и не т ...

Клеча пред теб
и моля се:
да не нараня
ръцете ти – да ги докосвам,
очите ти – да ги целувам, ...

208. Тъмнината казва много повече от светлината.
209. Думите, които си чул от своята баба, невинаги отговарят на истината.
210. Не следвай повеите на ветровете. Нека те следват теб.
211. Да мечтаеш за световен мир е като да мечтаеш да си осиновиш еднорог.
212. Съвършеният свят съществува, но само в ...

Животът скрит е в дребните неща
в поглед, думи и нежни ласки
Ти влезе в него тихо, странно.
И влюбех се в тебе жадно.
Животът кратък няма да ми стигне ...

Във вълшебния утринен миг,
птичка, дребна като кутре,
вкуси капчица цветен нектар,
достатъчен да не умре.
И заслави слънцето с възторг! ...

Вървя сама. Боли ме. Тъмно...
Мъка във сърцето... Счупени криле.
Падам, ставам, а пътеката е стръмна.
Плача. Път не виждам. Накъде?
Задушава се и скита се бездомна, ...

Нощта разстила своята коприна
умира в тишината всеки звук.
Денят със сиви спомени отмина.
Сега е самодивско време тук.
В небето грейват хиляди огньове ...

Ден обикновен.
Или – не съвсем.
Просто в него няма "мен".
Усещаш ли моето отсъствие?
Липсва ли ти моето присъствие? ...

Ако ти
не си
думите си,
тогава
какво си?! ...

Защо животът е такъв,
а може би това е блъф,
отдаваш някому Сърце,
а Той подритва го с нозе...
Навсякъде ли по света ...

„Питке Медена, здравей!
От свой доверен източник научих,
че имаме във горската ни мрежа,
зад този меден прякор скрита
със синя кръв една особа. ...

Моя крехка, разнежена лудост.
Моя скъпа, пиянска сълза.
Моя зима, безкрайна и люта,
колко дълго след теб ще мълча?
Ти в страха ми си скрит и в копнежа. ...

Не знам какво става,
преобърна се света в мене,
сякаш ще умра
от любов по тебе.
Не знам какво ми има ...

Училището – вреда или полза? Сложен казус за решаване.
Какво е полза? Нещо, което ми дава нещо. Какво е вреда? Нещо, което ми отнема нещо.
Отлично! Трябва да съм наясно с тези неща, за да стигна до решението на този казус.
Какво ми дава училището? Лесен въпрос. Отговорът е нищо. Но защо ли? Позволи ...

Такъв съм аз – и ангел, но и демон!
Жадувам мир, а тръгвам на война.
С успех решавам сложните проблеми,
а после сблъсквам мрак и светлина.
С живота съм на „ти”, но и воювам, ...