18.08.2017
Автопортрет
Не съм добра, но не "чепата",
за правдата - готова съм да мра...
Не давам си за нищо свободата, ...

Има много диво
в погледа ми,
не го предизвиквай.
Ще си срежа вените
с усмивката ти, ...

Устните ни грешно се целунаха.
Ръцете ни грешно се държаха.
Грешно се прегърнахме.
В грешно време.
С грешен човек. ...

На теб, Любов...
ЗАЩОТО ТЕ ОБИЧАМ
ОБИЧАЙ МЕ - КАКВАТО МЕ ЗАПОМНИ -
с бразди от обич по лицето...
Почти безумна. И съвсем бездомна! ...

245. Никой сам по себе си не е съвършен.
246. Понякога в желанието да помогнеш, можеш да навредиш.
247. Не повтаряй на някого колко много го обичаш. Докажи любовта си!
248. Всичко минава по-леко, когато си усмихнат.
249. Яростта не бива да ни води винаги. Тя може да ни доведе или до триумфална побед ...

Светът изглежда различно
през стъклените очи,
светещи в мрака,
скрил в себе си демона,
който клепките мои затваря ...

Птиците са на ята... и бягат
сякаш ги гони Дявол не зимата
Момичетата се учат да пекат мъфини
Бирата не е нужна
Защото пот не се стича ...

Появи се като неканен гост
и постави път, а после мост,
по който весело, щастливо да премина
и всички мъки и неволи да отмина.
Страст безумна облива ни двамина, ...

Когато те видя ли?
Случва се нещо…
В очите звездички щастливи искрят.
В ума ми е хаос
и ми става горещо, ...

С очите си
и с тялото съзнавам
на женските
детайли святостта.
С годините ...

Да имаш дъщеря е благословия!
Да притихна вечерта и да открия
за сетен път онова чудо, онази магия,
дълбока любов, която не искам да крия.
Да имаш дъщеря е посвещение! ...

Весело разказче за моите неволи. Ще се радвам ако съм ви разсмял от сърце. Приятно слушане и забавление! :) :) :)

58
Понякога срещнеш на пътя познат
и се започне: „Помниш ли, брат?...“
Помня провали, успехи и грешки –
те подир мен като стражи вървят. ...

В уюта на набързо палнат фас
до мен бе ти до теб бях аз
бълбукаше смехът ни волен
Съвсем не бяхме май във час
часът бе хукнал някъде без нас ...

Тревата е копринена, почувствай я със пръсти,
ухае обещаващо, пулсира медоносно.
От вятърните гребени косата ѝ е гъста
и с фибички светулчени закичена от Господ.
Свещено е зеленото, ела да коленичим, ...

Когато ме обичаш,
съм такава,
каквато само
птиците ме знаят.
Разпадам се на рими. ...

Сега ми е такова. Малко тъжно.
Мълчи ми се а с теб ми се говори
за бурите, за лятото, дъжда
и как ме заобича от неволя
и как от непринудена шега ...

Прости ми
Прости ми, че откраднах любовта ти,
че в нощите оставях те сама!
Че със сълзи посрещаше зората,
и със сълзи изпращаше деня. ...

Нека боли те, нека боли те!
Връщай се често в близкото минало!
Нашите спомени да изгорят те!
Знам ли, може това да си искала!
Помниш ли, бяхме Ромео и Жулиета? ...

Животът е онова, без което не можем, онова първо и болезнено вдишване от самия него. Не става дума само за физическия ни живот, а за психическия, емоционалния, за целия наш свят - нашата общност. Често хората, които имам честта да познавам, опознавам се оказват в двете крайности. Имам предвид – или ...

И няма да ти липсвам лятото,
Ще си спомниш за мен зимата.
Когато снегът е толкова натрупал,
Че едва можеш да вървиш.
И ще си спомниш за мен, ...

Седя на този стол
с спомени от миналото когато бях зъл
Дяволът се смее над мене
защото глупав бях човече...
нараних тези които ме обичат ...

Плащам!
Вдигам залога двойно,
влизам с всичко, а ти?!
Мислиш, претегляш - спорно,
а в теб хазартът тихо крещи: ...

Автор: Генка Богданова
Пременена баба Неда
тръгна днес на сгледа,
да си търси тя другар -
но истински мъжкар. ...

Обаятелен си,
имаш чар неустоим!
Усмивката ти очите заслепява,
но приятно топли,
до премала. ...

Пропуск
Любовта е стих безкраен,
от криле не се нуждае!
Тя навсякъде долита,
стига да я пуснем! ...

Не знаех, че след време ще ми липсваш.
Че няма да те има в моето сега.
Не знаех, че за теб ще пиша тук- на листа,
а въздухът ще е заразен с тъга.
Танц тъжен, ще изпълни дъжд по керемидите, ...

За кича насърчителни неща да кажем,
това е начинът с него да поспорим.
За кича увлекателно да лъжем
или паметно вглъбени да мълчим.
За кича опаката длан се гледа ...

В безформената тръпка на възторг,
в усещането че животът е велик
земя се слива с време и простор...
И се сдобива с ново име този миг,
поспрял в представата за смисъл, ...

Римите си търсят поданици.
Не дирят смисъл. Воля са.
А властта цъфти безформено,
щом народът още е трева.
Като в картина на Ван Гог. ...

МОЖЕ БИ АЗ СЕ ПОВТАРЯМ
Нима е лошо аз, че се повтарям,
че пренаписвам цели стихове?!
Че старите архиви преотварям
и преизкачвам стари върхове… ...

Лятото - знойно
и огнено, марно и
сърцепожарно!...

Да не загубя себе си,
като разхвърляните записки,
достигнали до моя разум
и пак затрупани от други.
Или пък, мислейки за толкова, неща ...

1.
He left the valley into glory
along the road of no return.
But in my soul I keep on worry
and wait until my years burn. ...

Сега разбирам твоята невинност
и твоята свещенна простота,
с която искаш с удар да разбиеш
на пух и прах душата ми. Но да!
Разбирам, че си тъй незряла, ...

Кажи ми вярваш ли в съдбата?
А вярваш ли, че има избор?
Вярваш ли, че нещо свързало е
пътищата ни в погледа, сърцето...
Или вярваш, че съвсем сами ...

"Пространството помни,
Времето забравя!"
/blackjack12/
Въпросът от заглавието, макар и странно звучащ, не е лишен от смисъл. Защото какво означава нещо да съществува, уважаеми читатели. Опитайте се да си дадете сметка и ще разберете, че сякаш интелектът ви блокира или се бори с непробиваема стена. Д ...