НЕ МЕ БОЛИ
Нима е истина това?
За тебе
веч` не ме боли!...
Не ме боли! Не ме боли! ...

Im going crazy when you get closе.
You shoot like a poison dart.
Don't gamble on me, give me your dose.
I can't control myself and my heart.
I don't obey my brain anymore. ...

Зашиваш скъсаното в мен
със думи вдянати от устни.
Не ги изричаш,
не казваш нищо,
но те се пишат ...

Назови името ми
и ще се сбъдна.
Ще долетя
от другия край на Вселената.
Ще полепна ...

Тоя тук - две в едно. И нахален, и скучен.
Хвали лъскав часовник. Възгордял се глупак
ми разправя, че днес се напръскал със Гучи.
Аз поръчвам уиски. Вече трето. На крак.
Оня там е фамозен. Много важна притурка ...

Спря ме жена агресивно.
Циганка. Май сме акрани.
- Само за бяла паричка
всичко чета по длани.
Гледам „на лист“ трепериш. ...

Сега и в Парка делника се чувства.
Народа тук е оредял.
Край люлките и езерото пусто,
наистина живота тук е спрял...
Не чувам и прегракнали гласчета. ...

Усещах се малка!
Буболечка в трева!
Отчаяно се протягах
и вирех глава.
Имах нужда от път и посока, ...

Ах, как ми се целува! Дълго...
Целува ми се до без дъх,
по устните ми има мъка
и блян, захапал ги до кръв.
Със теб ми се целува. Нежно. ...

Когато слънцето угасне,
ще се прилуня
в кратерите на сърцето ти
и ще чакам да изстинем.

Разрушителни думи отправяш към мен,
макар да ме хулиш, аз пак те обичам.
След малко се връщаш гузен и смутен,
защото аз от теб не се отричам.
Ти си моята слабост, моята горчива сълза, ...

Някой ден, когато се забравим,
няма да си моя.
Няма да съм твой.
И ще боли,
че не ти казах ...

Тъжно ми е, когато трябва да говоря за живота, който имаме и най-вече за начина, по който го живеем. Живеем в свят, в който сме забравили за душата и сърцето. Държим се така, сякаш сме „скали“. Твърди, неподвижни и груби. Вършим действия без дори да искаме, слушаме хора, които са ни неприятни, търпи ...

О, дете!
В погледа ти виждам
миналото време.
Зелените поляни,
надежди и мечти. ...

Не ме разбирате?
Разбирам Ви. Прощавам.
В неравноделен такт танцува моята душа...
Мъдрец е казал, че търпението се възнаграждава
и за това ви обещавам - ще търпя. ...

С копнежи е изпълнено пространството.
В посоки най-различни те летят...
Едни са устремени все към банките,
а други - към невидимия свят.
Не искам да са розови мечтите ми - ...

Безчовек
Планинско езеро –
райска сълза.
Хора оставят
следа след следа. ...

18.08.2017 г. Велин

В ПЛЕН
Секундата в която си помислиш
Че в ръцете ти заспивам разгадана
Че получил си от мен каквото искаш
И оттук натам ще съм банална ...

Истински щастлив ще бъда ако се забавлявате, до като слушате този разказ, така както и аз се забавлявах пишейки го. Ами хайде, весело слушане! :)

С едно наум,
без много шум,
пулсира в кръговрата на страстта
желание мъничко.
То бори се, съвсем самичко, ...

Скъпо платени - от народа избрани.
Ваканцуващи дълго - ято пеликани.

Трябва да изясняваме нещата, не да ги опростяваме. Опростенчеството, свеждането на държавността до битовизма на уличното поведение не води до нищо. Виж, яснотата е хубава: тя дава шанс да разбереш случващото се и да усетиш как то подминава същественото, за да прикрие глупостта си.
Вицепремиерът по и ...

Усещане познато... Животът се изнизва.
Остава самотата извезана от липси.
И мислите се стрелкат на покрива към края,
но има още време... Добре ли е? Не зная...
Добре ли е? Не зная… Че има още време… ...

Беше краят на лятото, страшна жега мореше всичко наоколо. Тя беше от онези момичета скромна, стеснителна и твърде зависима от хората около нея. За крехката си възраст тя беше далеч по-осъзнато дете от останалите. Нея не я вълнуваха новите играчки, нито белите в които всички на нейната възраст се заб ...

Разказ от Генка Богданова
Бурята вилнееше като полудяла. След тягостната черна нощ градът се беше свил унило в мокрите обятия на дъждовния ден. Вятърът яростно връхлиташе дюните и заграбил пълни шепи морски пясък, заслепяваше очите на единствения човек, дръзнал да излезе насреща му. Разгневен от явн ...

Винаги съм се влюбвала
в невъзможното.
Исках го силно
и бързо отшумяваше.
Но с теб - година, две, три ...

Понякога така ми се мълчи
и плаче ми се като за последно,
Да рукнат почернелите сълзи,
а болката да избуи в надежда.
И вяра да дадат за утре. Ден, ...

Простете ми,
че не разбира в мен Поета
как може да се коментират стихове в куплети
със реч не мерена,
навместо със сонети. ...

252. Не се мъчѝ да бъдеш Ромул... Опитай се да бъдеш Константин Хl Палеолог...
253. Бъди едновременно Август, Хадриан и Константин Велики.
254. Калигула беседваше с луната, а някои наши съвременници - с извънземните...
255. Нека не забравяме, че Марк Антоний беше победен от един младок.
256. Рим беш ...

Графинята се плъзгаше като призрак по мраморния коридор. Полите на дългата й тъмнозелена рокля се влачеха зад нея, прошумолявайки леко. Гледката бе толкова странна, че се стреснах и отстъпих назад към входната врата. Сърцето ми забумка в бърз ритъм, започнах да се потя. Тя ме изгледа изпитателно и п ...

Не съм принцеса.
Нямам корона.
Нямам си замък.
Нямам си трон.
Имам любим. ...

Продупчили към бъдното билети...
По стръмните пътеки на небето,
пробягват мойте пръсти с любопитство,
опива се от ритъма сърцето,
душата ни отново е в единство. ...

Когато без милост ме сграбчи тъмата,
щом черната пръст вземе моята плът,
светът ми ще свърши – насън ще съм свята.
Оковите стари ще спрат да тежат.
И нека да бъда неземна, красива – ...

Ти поиска вниманието ми и аз ти го дадох.
После поиска свободното ми време. И него ти дадох.
Ти поиска да ме опознаеш. Позволих ти.
Накрая поиска сърцето ми. Подарих ти го.
Сега аз искам твоето. Но ти го даде на друга. ...

Дали ще дойде любовта
когато срещата е... евтина
дори в китайско ресторантче?
Дали ще ме намери Тя?
- сред найковете ...