А вътре в мене е облачно сиво,
като мъглява есенна утрин.
Небето ми дотежа като обида,
преди в локвите да се срути.
И думите ми са пожълтели и скъсани - ...
Погребението беше най-тежкото нещо, което съм преживявала след погребенията на родителите ми. За първи път видях Криси да плаче на рамото на баща си и той да го успокоява. Не оставих Дари да дойде на погребението, не исках да вижда как заравят майка и, това не се забравя. Когато си тръгвахме от гроб ...
Под бриза на листата... шепнешком
те търся с мокри длани, тук на плажа.
Песъчинките отсипвам с пръсти плавно,
с овалните ти очертания на пясъка горещ.
По спомените ярки те рисувам - спешно, ...
Хубаво е в гьолчето. Приятно топла водичка, мека кал, плитко дъно, което дава възможност да се излегнеш, а те и пази, за да не потънеш. Цап-цап-цап... и малко плуване с опрени в дъното крака. А каква добра среда за обитаване е – пълно е с хипопотами, спортно-зеленикави жаби, късошиести и крякащи леб ...
РУЧЕЙ ОТРОВЕН
Не знам докъде ще достигнем със тебе
Но искам поне да започнем
Търсих те нейде, но в по-друго време
Преди да повярвам яви се нарóчно. ...
Ще останеш като спомен във сърцето скрит,
От никого не умърсен и не убит.
Като мечта най-съкровена и желана,
И като такава никога не изживяна.
Ще срещна хора по пътя си напред, ...
От мен да откъснеш е лесно,
аз не съм от магическа сплав.
Плът раздавам безсловесно,
с надежда за парче от твоя свят.
Но от мене да откъснеш не желаеш, ...
Четири думи реших да напиша.
Щастие. Вяра. Надежда. Любов.
Мирис на гуми. Плясък на киша.
Ние сме луди! Хвърляй покро̀в!
Има ли обич? Нежна. Засмяна. ...
Мили Дядо Коледа,
Ако някой научи, че съм ти писала, сигурно ще помисли, че съм луда или, че наистина съм се вдетенила, както често чувам да казват за възрастните хора.
Повярвай ми, скъпи Дядо Коледа, въпреки, че надхвърлих седемдестдесетте отдавна, аз съм една нормална, но много самотна стара жена. ...
Денем и нощем работи машината,
смазана плътно с бензин и бълвоч -
храчи бетон и метал по родината,
гълта дърво след дърво.
Тумор асфалтен - расте от несгодата, ...
На пръсти тихо се прокрадвам
по ръбчето на твоето съзнание.
Мълчиш… Дали те изненадвам?
Не, няма как да съм в изгнание!...
Изпълвам всичко, засиявам, ...
„Ако имаш мечта, позволи и да се сбъдне...”
...Когато нещо ни измъчва
и рисува черното в живота...
Трябва да създадем мечтите,
да споделяме със сърцето, ...
Свикнал съм да бъда все забравен...
Да ми напишеш: "Здрасти. Как си?" само, като имаш нужда...
Научих се да плувам, няма веч в очите ти да съм удавен,
и колкото те опознавам повече, то толкова ми ставаш все по-чужда...
Не мога и не искам да те моля за внимание... ...
Автор: Генка Богданова
Ти си тази, която обич щедро раздава.
Ти си тази, която много въпроси задава.
Ти си тази, която иска всичко да знае.
Ти си тази, която на сън и наяве мечтае. ...
Да ти кажа пред всички, че ти си богиня,
да ти кажа, че ти си ми целият свят,
че когато далече си, в мен е пустиня
и без тебе светът ми превръща се в ад.
Да те галя и с радост, и с нежност, и с жажда, ...
Ако душата ми обича само трийсет процента от нея,
тялото ми ще изтърпи останалите седемдесет.
Но, да обичаш не означава, че ще я приемеш
такава, каквато Я е замислил Бог.
Премълчавах нещо твърде дълго и е време да го кажа.... Казваше, че не говоря, това което ще кажа няма да ти хареса.... Думите ще пронизват сърцето ми и ще ти доставят удоволствие... Но спри да ме обвиняваш, ето проговарям... От къде точно да започна? От началото? Оокей! Беше 03.07 не помня точно в к ...