Поет-лирик за тебе би написал
поема нежна с пламенна любов.
За жалост аз с това не съм орисан,
стихът ми много често е суров.
Поетът би описал и росата, ...

За сбъдването на мечтите няма време, но всяка мечта се сбъдва във своето време....
Днес отново поемам по пътя си,
неизбежно съдбата си да следвам.
И всичко това, което нося в куфара си
състои се само в една едничка дума. ...

Щастието да бъда жив
намирам в книга без да искам.
Да бъда част от този мит,
желанието свое аз потискам.
Книги, светове омайни, ...

О, по-прекрасна от нов хит на Азис!
Откак бях пиян и ти плеснах шамар по погрешка у дискотеката, мисля само за тебе. За твоите очи –неотразими като халогенки на BMW Седмица посред нощ у Люлин; за твоите бедра – изваяни като бухалки за бой; за твоя глас – мек като возия на краден Мерцедес S класа; за ...

Автор: Генка Богданова
Не спирам да мечтая и в ранната си есен.
Ще ми звучат до края и музика е песен.
Не мога за забравя мечтата си младежка.
Ще следвам неотклонно съдбата си човешка. ...

На път подир залези морави,
с поличба за щедри луни,
безмълвните слънчеви кораби
отплават един по един.
Отплават, а мачтите клетници ...

Не мога да заспя
Търсейки ръцете ти
Не мога да заспя
Гледайки с любов лицето ти
Не мога да заспя ...

Фазата ми днес тъгува...
Пълнолуние вече нямам...
Остава ми да го сънувам –
как към него се протягам...
И хладно ми е, и студено. ...

Доста граждани още от сутринта са си забравили дистанционното за мислене вкъщи и е трудно да им смениш програмата.
Адвокатски хумор:
Не мога да ги позная по делата им, понеже непрекъснато ги отлагат.
Продължителното общуване с психично болни хора, неминуемо ще те вкара или в здравословно приключение ...

СИНЬО
И синьото, синьото, синьо море,
прави очите ти, още по сини,
колко години се гоним, с тебе море,
колко години ... Да нагазя в очите ти, ...

https://youtu.be/NWJnPPDX2K8?t=97

ПО ПЛАН
Беше като разтуряха ТКЗС-то. Така де, селото.
Гледам, иде баба Гина, ама не същата, друга. Тя все една отпусната, като слънчасала, пък сега – кучето не свари да залае! Бърза да каже нещо.
Лани така, когато циганите ѝ обраха орехите.
Тоя път работата сериозна. ...

Понякога дишам чрез думи,
понякога просто мълча.
Душата бодлива кривя във съня ми
и кротко напасвам накриво така...
Понякога думите нямат и смисъл. ...

Ветрец подухва.
Развява облак бяла грива.
Мисловният процес
изкусно се разкрива.
Шумят фонтани. ...

Обземат ме импулси на ревност –
змии отровни, но лесно раними,
пърлят ме сякаш с извечност,
покой – благи нотки недостижими.
Тя се надига като прилив във мен – ...

Б ай Иван
(полухумористичен разказ)
В нашето външнотърговско обединение течеше поредната реорганизация. Двете обединения, слели се преди две години, сега се роеха на три. Моята кантора попадна в най-новото творение на социалистическата организация на външната търговия. Два-три дни след суматохата по ...

Алкохол във вените...
...дробът ми се мръщи...
...нещо бяло в мозъка...
...съществото ми се гърчи...
...спалнята разхвърляна ...

Пръстите ти галят моята коса.
Топлият ти глас ухото ми гали
с трепетни слова.
„Скъпа моя, единствена моя!
Ти си моята добра половина, ...

Любимо цвете сред паважа
надига прелестно глава.
С това успява да ни каже,
че не е простичка трева.
Събрало е от яснотата ...

– Това е всичко, което имам. – Подаде вързопчето, ръката му трепереше, очите – сини и бели като облачно небе, плуваха, сърцето спря да почине, а спомените му свършиха пътя си.
Никой не взе вързопчето.
– Вземи го ти, сине. – Пресегна се и доближи ръката на мъжа край печката. Той беше висок, строг, ле ...

Защо е сладко виното не зная.
Какво е скрито в неговата топлина?
Защо така примамливо ухае?
И приласкава ме със нежност в тишина...
Защо кураж ми дава с дух геройски ...

/Посветено на майчината болка по децата в чужбина/
Боре, боре, вишни боре,
като раснеш нависоко,
като гледаш нашироко,
не видя ли там, в чужбина, ...

194. Хората обичат да обвиняват съдбата за своите нещастия. Истината е, че те сами са взели всички грешни решения.
195. Трудно е да понесеш загубата, но е твърде лесно да се опияниш от победата.
196. Искрените сълзи казват много повече от хиляди словà.
197. Историята е учител, а хората, непослушни у ...

Заплата моя, моя ц(б)яла заплата,
още непреведена, непразнувана,
само в розови сънища сънувана,
как минaваш близо покрай портмонето,
но не спираш нито бруто, нито нето. ...

Аз реших да те забравя -
в болките си угнетен
ти оставаш чужд за мен -
по-добре да те оставя.
Полета ми смел към теб ...

Довява август
спомен за далечно лято:
натрапчиво звънтяща празнота –
безкрайна,
космически тъжна. ...

Лошото време
17.06.2017 г. Драгойново
Днес цял ден времето е лошо.
Сърдито, нещо го боли.
Като по времето на Тошо. ...

На Ж.
Където няма път, ще го измисля,
когато няма буря – ще създам.
На изгрева огньовете лъчисти
в сърцето си ще скрия, като в храм. ...

Миражът сънува надежда.
Сънят е убийствено кратък.
На светеща точка изглежда,
изтрита от мрака със лакът.
Сънят е с крила на светулка, ...

52
Живеем за единия корем
декади седем, после мрем.
Е, нема ни в световните анали,
но ние па това си го не щем. ...

Число не може
да посочи колко те
обичам, мамо!

Кацнахме на Либерта точно по разписание – в 19 часа местно време…
Нормална планета – тучни поля, зелени гори, кристални реки и езера, един огромен океан…
Такава ми е професията – обиколил съм доста планети и вече трудно може да ме изненада някоя с външен вид, хуманоидно население, дори с нрави и оби ...

Не подминавай моето градче-врабче.
Изчуруликай ми
за клоните, цветята и тревата,
звездите, слънцето, луната,
вятъра, дъжда, и стряхата, ...

Знаете ли новината?
Сова долетя в гората.
Нощна птица мъдра, тиха,
мишките се изпокриха.
Мишата душа трепери, ...

Аз не спрях
да горя.
Аз не спрях.
Като огън бенгалски искряща...
Непристойна ...