(сайтов роман)
Начало на основната работа по III част – 2.01.2024
Край – 7.06.2025
Пясък, сияещ на речното дъно –
времето тича, реката тече. ...

Кое ли божество така вбесих?!
Навярно някой като… като Ерос!
Какъв мащаб, какви величини!
Дори какви капризи, Ваша светлост!
Навярно елегантен реверанс ...

Всичко минава и заминава,
всеки идва и си отива,
в далечината се размива;
но не и Висшата Сила!
Вървя продължавам, ...

Ще заспивам...
с уморени вихри на вълни,
в пясъчинка
от далечни брегове
на сенките. ...

Човешкото невежество винаги е будело у мен едва прикрита усмивка. За него още от най-дълбока древност са се произнасяли авторитетни философи. Те говорят за "авидя" - особена форма на невежество, за която можем да формулираме:
"Нещастието е невежество! Невежеството е нещастие!"
Абсолютно несъвместимо ...

Бурята не винаги идва с вятър и тъмни облаци. Понякога може да бъде дълга, друг път – кратка. Може да е природно явление, дори бедствие, което може да унищожи цял град, но може и да е нещо близко до нас под формата на човек – брат, сестра, приятел, дори и родител. Кой знае? Бурята не винаги идва със ...

Светът е далече - само пясък и дъх,
две сенки притихнали в ласка от злато.
Морето се носи потънало в сън
и вечност разлива по рамо познато.
Очите ти - залез, прегърнал вълната, ...

Вече ми омръзна да лентяйствам! Но пък съм още добре!
Вярно, годините оказват влияние, който иска да разбере!
Сега се правя, че съм забравил годините на младостта...
Не вярвайте на души корави...Те грижи не ще ви спестят!
Росинант подритва нервно! Санчо Панса е пък на оня плаж, ...

На прага ми пак камъни сте струпали,
и кладата готова е. Гори.
Заплюйте лицемерните си скрупули
и нека поговорим. За пари.
То всъщност само вие ще говорите, ...

За мен, днес тази врява е излишна;
какъв е този шум и таз мълва,
че аз отдавна плащам - като нищо,
на бившата, издръжката с евра.
Аз, с евро всяко лято съм в Кавала, ...

МОКРА НОЩ
... вятърът на окарина свирна в столичния парк,
изведнъж дъждът се срина и намокри моя кларк –
на една сиротна пейка – както кротко си седях,
чудех се къде офейка? – леко трезвен развейпрах, ...

Люшкат се ресите на брезата, нежните,
смеят се със сочна свежест.
Като трепкащи парички светят, вият се,
в сянката помръдват тайнствени създания.
Сенките рисуват по листата шарки. ...

Природата е сфинкс – коварно
при изпитания тя взема дан.
Напразно с нея водим бран –
загадката химера е навярно.
Федор Тютчев ...

Какво ли ще се случи после, после,
след оня праг и след чертата строга?
А после фабула ще има друга
и нов ще бъде после епилогът.
Не пренебрегвайки сюжета минал, ...

Пази ме, талисмане мой,
пази ме в дни на гнет и мъка,
в дни на смиреност, на разлъка:
получих те сред скърби рой.
Когато се надигнат с вой ...

Беше дружба, стана служба,
няма лошо, братко вълк!
Тя издъхна, тази дружба:
дар не съм ти, а съм дълг.
Хващай друм след друм разкалян, ...

Учило кокошката яйцето:
криво снесе ме – надве-натри,
на студена ме държа диета,
в полога не влизаше дори,
после ме захвърли и се скри. ...

Вдън душата ми родени са
и от слово съживени са
мимолетни светове.
Миг – и пламват, и усмихват се,
в пепел светеща завихрят се ...

Съкровища на дъното открих –
сребро безмълвно в пясъчни жалузи.
От дълбините стъклена медуза
протяга пипала за допир тих.
Вгради скръбта ми в плъзгавия воден фриз, ...

Виж ръцете – млади, чисти,
миг не смеят да проспят –
златни, светещи мъниста
на сребрист конец редят.
Бисер едър, бисер малък ...

Парка, бъбреща неясно,
страшна в прашна самота…
Но какво вещае тя?
Горест? Милост ли? Опасно
звуци в тъмнината раснат – ...

А бяха нощи! Труд, мечти
изпълваха ги с трепет нежен –
към лунния простор безбрежен
духа зовяха да лети.
Измъчваха ме с рой копнежи ...

Не заспивам, няма зрак –
само мрак и сън досаден
с хода монотонен, хладен
на часовника: тик-так!
Парка, бъбреща неясно, ...

... и по едно време Доналд казва:
_Я викни Малкия да направим един Бридж белот! Ще го оберем да му е за урок.
Те играят с Илончо,аз с Еврейчето. Те викат,плющят карти, потриват ръце. Володимир само върти едни уплашени очи и заявява скромно:
_ Коз,пак коз,две пики и поп спатия. Капо сте!- Й слага кар ...

След всеки вопъл, след всяко решение...
След обещание, че нещо ще се промени...
към добро ли или лошото ще победи.
Измамно е времето, даже е тъжно.
Всеки продава чужди мечти... ...

Тя още повече изви гръбнак,
проскърцаха артритните ѝ клони.
Прошарен от години и от сняг
до нея спря стопанинът с триона.
И капка кръв от лани не тече ...

Васил беше донесал някакъв детайл за престъргване на струга, работили наблизо.
Разменихме по някоя приказка и '' до утре ''.
Пикапът им спря пред входа, чевръстата походна на Неда
- Здрасти майсторе, как я караш - звънко поздрави тя - Васко ти оставил за престъргване на рвзбата на коронката, дали е ...

Коприва край пътя е мойта душа,
из нея натрапник не скита.
Там, в ниското нощем щурчета теша
и свирят ми лунна сюита.
Защото с парливи власинки плета, ...

Морето покани зората,
със пръсти от сол я погали
и птици крещяха в листата
над ярките морски пожари.
Лъчите искрящи, сияйни ...

Хората заминали
Във Нав, на оня свят
Тук и там са, те
Са духове. На тях
Пространството ...

Да, имам нишанчета, чета и пищови....
И зная - какво тук очаква ме мен.
Не го чакам деня - последен, съдбовен.
А зная - какво ще се случи след ден.
И няма сега, тук, за мен, изненади. ...

Властта границите ни тества -
ако не срещне съпротива...
тя продължава да настъпва!

Не, не става въпрос за това, че националният ни отбор по футбол се е класирал за Евро 2026. Най-малкото, защото през 2026 година има световно, а не европейско първенство. Иначе сигурно щяхме да се класираме за Евро 2026 по футбол. Ама някак по втория начин - отборът ни е супер слаб, но с някакви сен ...

Когато ме грабне
водовъртежът
на черната вода,
златна няма как
да изплувам. ...

Българският народ не се е родил от мълчание и търпение – а от момента, в който те са били разкъсани. Истинската му сила не се корени в страданието само по себе си, а в преобразяването му – в песен, в поезия, в бунт, в съзнание за собствено достойнство.
Ницше би нарекъл този процес "преоценка на всич ...

Погледна ме невинно и разбрах,
че само теб бих следвал на Земята.
Бе центърът на вечно лято -
усмивката ти - слънце в мен изгря.
Сияние погълна ме и помня още ...

Пак към теб ме повеждат по памет сокаците криви,
но площадът сега е смълчан и нашир, и надлъж.
Само вятър бездомен, врабчета и гълъби сиви
по гранита, износен от срещи, раздели и дъжд.
Два хотела мълчат пред олтара на брачният кодекс ...

Бенгалски пламъчета мигат
и тъмнината се пропуква тихо.
Светулковите светлинки не викат,
съкровището им блести нескрито.
Смалявам се докосната от прилив, ...