Някой ден звездите ще засветят тъй ярко,
светлината им пошлото ще заслепи.
Ще покълне любов, благородство... тъй жарко,
че жлъч и омраза ще изпепели.
Някой ден ще настъпи човешко смирение, ...

Усмихва се небето, а душата
отпи от облаците синева.
Вятърът дърветата намята
с коприна златна - есенни листа.
Събрала в шепа слънчеви целувки, ...

Есен е –
Вятърът си настройва
цигулката
между босите пети
на Хоризонта ...

Безшумно ронят се листата,
в прозрачна есенна роса,
подухва вятър във житата
с вълни от слънчева коса.
Небето в тях се отразява ...

Животът събира нашите усмивки!
Надежда изтрива горещи сълзи!
Търсим упора в хората близки!
Неусетно изнизват се отредените дни!
Горим в огън от грешки и прошки! ...

Поляна, кучета и хора.
Дървета, сянката им пази
покой, въздишка и отмора.
Наднича слънцето и гази
в трева, росата й изпива, ...

Жълтеят днес под слънцето листата,
Художник някакъв е минал тук!
Премени ярки кипрят дървесата.
Уж същ света, а вече странно друг!
Разпъват пак пердета и мъглите. ...

Шуми тревожно леденият град,
превръща се страхът му в кални буци.
Измамен следва дадения такт,
погълнат от засилващите звуци.
Обсебен от прастарата лъжа, ...

Тя чакаше да я потърси Той.
Той чакаше да го потърси Тя.
На пътя след поредния завой
очакваше ги... старостта.

Как те искам за себе си, истино!
Без фанфари и тежки сълзѝ,
сред огньовете буйни пречистена
и без сянка, която пълзи!
Как те искам за мое светилниче ...

Има надежда все още за нас -
че ще отворим очи и човечност,
че ще изтръгнем фалшивия глас
и ще запалим добро и сърдечност.
Има надежда, че ще преродим ...

Аз съм костовче, обичам
вашите пари зелени.
Подир двеста хиляди да тичам
първа радост е за мене.
Аз съм костовче свободно, ...

ШЕПА ЖИВА ВОДА
... животът ми навярно ще е дълъг, почти като на моя стар баща –
ще се търкалям с есенния жълъд – отвъд проводил птичите ята,
с протегната душа ще ги посрещам, по-як дори от пролетния дъб,
по старичкия метод "проба-грешка" на всяко зло обърнал тежък гръб, ...

Правя кафе
и мълчаливо приемам монетите
на уморени мъже,
на жени, загубили вяра в късмета си.
Връщам рестото точно, ...

Чудя се
Тялото тип материална преходност било!
Душата и Духът - субстанция неземно трайна!
Чудя се! Така ли е? И ако да – как и защо?
... при условие, че дори Вселената е крайна. ...

ИЗ ДРУМИЩАТА ДЪЛГИ НА ВСЕМИРА
Понякога ми става страшно,
запитам ли се за какво
съм била пътищата прашни
към слънчевото зарево, ...

Добър прост - неук.
Лош прост - простак.
Добър умен - умник.
Лош умен - подлец.
----------- ...

(Album: Living Things)
"Замък от стъкло"
Заведи ме до речния завой...
Отведи ме до края на битката...
Отмий отровата от кожата ми... ...

ХРАМ ЗА ПОЕТИ
... започнах да живея ден за ден,
без никаква надеждица за утре,
и как да ви изглеждам вдъхновен? –
във windows-а на вашите компютри, ...

Зехтин: Натурален,
оригинален,
пълномаслен;
хем евтин,
хем фин. ...

Събуждал ли си се, когато
навън ухае вечерта
и топлото красиво лято
е дало път на есента?
Докосвал ли си в тишината ...

- Горо ле, Горо зелена,
грешна си Горо към мене!
Обеща да ми го върнеш,
моето лудо любимо,
кога тръгна, Горо, ...

Насищане
Пълнене на празен съд.
Това е на живота принцип.
Като се напълни съда,
Следва друг „концерт“, ...

(album: One More Light 2017)
"Още една светлина"
Трябваше да остана...
Имаше ли знаци, които пренебрегнах?
Мога ли да ти помогна, за да не те боли повече? ...

Принцеса Изолда от Кралство Талмор не беше типичната принцеса. Разбира се, тя имаше дълга разпусната коса, перфектно бродирани рокли и колекция от диадеми, които можеха да заслепят цяла бална зала с блясъка си. Но що се отнасяше до това да бъде дама, Изолда имаше други идеи. Намираше ръкоделието за ...

Студен есенен дъжд,
обилен и тъжен.
Замъглени стъкла,
от които надничат,
плодове зрели, ...

Обикновено наричаме кръг фигурата състояща се от окръжност и вътрешността, която тя загражда. А вписан в кръга многоъгълник наричаме всеки многоъгълник, чийто върхове са от кръга. Възможно ли е кръгът да бъде покрит с краен брой вписани многоъгълници?

Очите ѝ са топли и се смеят,
и влюбен си дори, и да не си.
Ревнуваш скришом и от суховея,
погалил нежно нейните коси.
Тя цялата е песен и закачка, ...

Текст: Дидка Гемиджиева
Изпълнение , музика и китари: Румен Спасов
Китари и аранжимент: Бойко Иванов
Така и не можах да определя какъв стил е. Но първоначалния замисъл беше за бард.

"Войната превръща в диви зверове хората, родени да живеят като братя."
Волтер
Черен огън душите притиска,
ураганно погубва филизи.
Свободата е паднала ниско, ...

"Светец съм, кръста аз обичам,
затуй Кръстник се наричам.
Имам си аз свещена тревога -
че вече да крада не мога!"
https://istinata.net/%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B9-%D1%80%D0%B0%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%B2-%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%8 ...

Втурнало се всичко живо да пише. Да рисува и музицира. Да се надпреварва кой е по-добре гримиран, татуиран, пиърсиран.
Аз пък не искам да си пробивам носа както навремето циганите пробиваха носовете на панаирджийските мечки. Горките животни. Не искам някой да ми рисува рози и револвери, китайски йер ...

Полученото даром, върнах:
любов и песен, и слова...
И в стъпките ми тихо кълнат
заспали есенни листа...
Небето е измамно мое - ...

ПОСЛЕДНИЯТ ЕКСПРЕС НА БДЖ
... аз все така стърча на гара Варна и чакам да пристигне твоят влак,
приличам, ей тъй, както се разкарвам, на влюбен до ушите смотаняк,
с врабчетата по пустите перони делим си кроасан с ванилов крем,
и вече спря ченгето да ме гони! – ожалвах се от него даже в СЕМ, ...