Валят градушки, снегове, порои...
От какво да се опазиш по-напред!?
Попитай българин и ще ти каже:
"Всичко ни е наред!"
Валят сметки: ток, вода и парно.. ...

Тя идва силна и без покана
приседне в сърцето и е винаги желана,
ласките топлят тялото, лицето
ѝ събужда в тебе детето.
Само споменът за нея те топли, ...

ВСЯКО СТАДО СИ ИМА МЪРША
/не е разказ/
Не е разказ. Просто споделям.
От две седмици съм в Хановер. Помагам на голямата дъщеря. Днес следобед, докато бутах количката към детската градина и бързах, че пак закъснявах за внука Милен (не че имам друг внук, ама да се знае, че и той е Милен, като внучката ...

Нелепо ли е днес да се наричам
любим, направен от любовна пръст?
И още тук – пред теб – да се заричам
докрай да нося този тежък кръст.
И през просото смело да минавам, ...

Той е непознатият от втория етаж.
Видях го днес да пуши пак на двора.
Самотата му е негов камуфлаж
и отблъсква всичките засмени хора.
Един художник със четка от дим, ...

Да можех с обич в миг да те създам
чрез нежното ухание на роза –
аз повече не ще остана сам,
защото ти във мен ще се разтвориш.
Но няма как с душа да те даря – ...

Отиде си под знака на Стрелеца,
остави ни във страшна самота
и 37 лета морето вече
не иска да те върне на брега...
Смирено лунапаркът си отива, ...

и когато
пръстите ми
ухаят на парфюма ти,
защото съм докосвала
врата ти ...

Любовно говоря.
Ръцете му държа.
Когато той е болен,
аз бърша му носа.
Краката му слагам ...

Гледаме в една и съща звезда на небето през нощта
и взаимно си мислим и мечтаем един за друг.
Но когато звездата вече я няма,
къде отива любовта ни...
О, не, почакай, звездата си е все още там, ...

Целуни ме, когато поискаш.
Целуни ме, когато сме двама.
Целуни ме, далече и близко.
Разстояния в ласките няма.
Целуни ме, щом буря вилнее. ...

Не съм ни лъскава принцеса,
Ни щерка съм на тлъст магнат.
И нямам къща лъскава в Одеса,
Ни в някой западен американски щат.
И няма змей, от който да ме пазят ...

- Удобно ли ти е в палтенцето от его, зави ли се добре?
Преметна ли и шалчето над него? Навънка духат силни ветрове..?
- Едва се различаваш сред тълпата, навлечена с кожуси от лъжи.
Вървиш наравно с тях и се оплакваш, в устата ти са все пари.
- А уж отворил си очите, но нищичко наоколо не виждаш. ...

Научих се
Научих се да гледам в тъмното
и в него да чертая твоите контури.
Научих се да чакам времето,
което неосъзнато си замина. ...

Разбуди ме хлад по челото и нечие силно разтърсване по рамото. Бавно идвах на себе си, но все пак успях да отворя очи и се втренчих учуден в Язовеца, който стоеше пред мен и отчаяно тръскаше рамото ми. Хладината идваше от мокра кърпа на челото ми и за голяма изненада установих, че съм се проснал на ...

Не те очаквам вече да се върнеш,
не си добре дошъл във моят свят.
Спомена за мене тъжно ще прегърнеш,
пресъхна изворът от сълзи и печал.
Не искам вече ти да се завърнеш, ...

Защо звездите през деня не светят!?
Защо ли чакат с трепет нощният покой!?
В който, в омаята на тъмнината,
създават нощният фурор.
Очи, защо копнеят те за красотата? ...

И снощи, мамо, те сънувах,
седях до теб на колене,
главата си във скута ти положих,
да милваш моето лице!
Сънувах, мамо, още, ...

Един след друг сезоните отлитат,
редуват се в безкраен кръговрат,
съдбите ни със други се преплитат
и няма, няма връщане назад...
Върти се колелото на живота ...

Нерон
Угасващите слънчеви лъчи постепенно се скриха зад върхарите на старите борове, започвайки да играят на криеница между дебелите им стволове. Усетил наближаването на нощта, високо над гората се приплъзна силуета на издигащ се в небето царски орел, който с бавни размахвания на величествените си к ...

Всеки ден гостуваме
в душите на другите.
Понякога без покана.
У дома завръщайки се,
нещо есенно премисляме, ...

На входа му взеха джиесема и личната карта.
– Защо и личната карта? – попита.
– Така трябва – отговори старшината и вдигна вежди. – Не знаете ли правилата?
Не ги знаеше. Но всеки път питаше това, защото допускаше, че не е редно. Викаха го вече трети път.
– Ще ви ги върнем, когато и ако се върнете, н ...

Най се човек по
делата познава, а
не по словата...
.....................................
Най се познава ...

Размиха се реките през късното ми лято.
Пътеките се разделиха и няма
пред чия врата да спра
и пред кого за радостта да кажа,
скръбта си пред кого да споделя. ...

Сергей Кличков (1889-1937)
Момък и девойка пяха
под една черница.
В утрото лехи поляха
с изворна водица. ...

Заседнала в градския трафик
предъвквам ядосано думите.
До болка познатия навик
се стича досадно по гумите,
Ревниво претърсвам живота си, ...

Днес отново се връщаш при мене
със добри, уморени очи,
но не виждаш май нови промени
и отново, отново мълчиш...
Не ме питаш дали ще отида ...

"Живота без Любов - лула тютюн не струва"
"Земя"
Проклинам те -
до болка обичана жена!
Бъди щастлива, ...

Душата ми е цветна градина.
Няма самота има радост и обич.
Утрото ведро ме приютява.
Твоето добро утро ме теши.
Ветрецът донася ласките нежни. ...

Две чаши вино канят да мълчим -
те изповедник са в рубинен здрач,
за който тишината не горчи,
а думите ни нищичко не значат.
От допира на устните личи ...

Довлюбване…
у мене съществуват дълбини
душата ти в които се изгубва
и все се взираш в моите следи
и пак и пак във мене се довлюбваш ...

Изсякоха я брадвите гората...
Природата се сякаш натъжи.
На дънера напука се кората-
над него брадвата тежи.
И тази брадва в дънера забита, ...

Нека те поканя – научи ме.
Нямам аз инструкции към мен.
С мисъл, с длани – съблечи ме,
влюбвай се по малко всеки ден.
Нека те поканя – изчети ме, ...

ЦЕНАТА
Имаш нужда да бъдеш красива?!
Имаш нужда да бъдеш добра?!
Имаш нужда да бъдеш щастлива
във крещящия път на деня! ...

Невъзвратимо
Изгубих те, а дишах любовта ти,
много исках да съм ти нужна
в този свят, костелив без остатък
аз за тебе била съм тъй чужда. ...

Прегърнах слънцето нежно
откраднах мъничко пламъче
от него изпредох си прежда
и сега красиво съм паяче
висят по стените ти мрежи ...

Колко е хубаво небето,
когато те имам до себе си.
И колко красиви са миговете,
когато съм влюбена.
Ти си най-красивата ми муза ...