Ще напиша приказка
как съм рисувал картина,
а после в нея съм вдъхнал живот,
как те създадох и после замина,
по твоите стъпки тръгнах, обзет от любов. ...

ПРЕДСКАЗАНИЕ
Р. Чакърова
Един изтъркан вече постулат
прескочен от законите ще бъде
и Дяволът – премъдър магистрат – ...

Не мога да си спомня нищо.
(то, всичко, е било лъжа).
Светът за двама... е тесен. И ничии.
Хем те убиват и хем си гробар...
Не копнея. Нищо не усещам! ...

-Наистина ли разходката се проваля? – въздъхна Лора. – Жалко, не ми се прибира все още.
-Няма как – навъсено каза Любослав, а после ловко грабна политналото към него момиче – един дребосък с огромна чанта, бързащ кой знае къде след часовете, беше блъснал Лора. – Гледай къде вървиш бе, смотльо!
-Сори ...

Свиря с контрабаса силен.
Звук за цялата гора.
Малка пейка - пресен въздух.
Скромна веселба.

Понякога похотта човешка
нежничко пристъпва,
с розовите терлички на страстта
притичва през сърцето.
Когато чувствата ...

Спомни си...
първите усмивки на разсъмване,
с които радостно посрещахме деня
и всеки лъч на галещото слънце,
лудуващо по нашите лица. ...

Сутринта ще стана трудно,
ще проклинам изгрева,
изгарящия ад.
Ще връщам спомени,
сякаш от отвъдно, ...

Готова да се включи във ефир,
разпратила дебютиращите репортерки,
теменужки разпространяват тихичко вестта,
че започва пролетна емисия.
Подсилва се зеленият декор, ...

И понеже стана дума за любов, където съм експерт, позволих си да замълча. По мълчанието ще познаят, че ако искат да научат нещо повече по темата, ще трябва да се обърнат към мен.
– Поре – рече аверът от съседния вход. В лицето приличаше на шлайфмашина, но вече силно повредена. Викахме му Шлайфа още ...

Как, откъде да си купи любов?
В шепите стиска парички за щастие.
Виснал над него небесният свод,
още от сивите облаци праща му.
Вечер. Неделя. Вратите – залостени. ...

Свито е сърцето от болка.
Зад всяка усмивка се крие тъга.
И слънцето не смогва да стопли
душата тревожна. Небето е свело чело и страда
за похабената нежност. ...

-Водка с тоник!-се провикнах и седнах. На моят си стол. Бар стол, с протъркана на места кафява кожа. На дървения ламел под седалката бях издраскал с ножче едно послание. Към самият мен. То гласеше:
" Имаш ограничен брой сядания."
Всеки път си го четях. Само дето не знаех колко е ограничението. Бройк ...

Лед и сняг, капчуци, киша.
Гълъбчета пият вода,
рошави и жадни.
Зимата е вече бивша,
тъй студена, зла. ...

Колко светът е разнолик
досега Живот ми ти показваш,
но ти самият защо си миг
някога дали ще ми разкажеш?
Защо светът бил е и преди, ...

Може би се крия тайно,
нейде малко надалеко,
търся пътища ухайни
с бриз приятен за сърцето...
Може би се крия във цветята ...

Нека празникът за теб да е чудесен,
светлина Бог да ти дари.
Животът кратък е, но – песен,
когато си далеч дори.
Жива и здрава бъди ...

5.
Пещерата се оказа достатъчно широка, за да вървим по двама един до друг. Беше съставена изцяло от червеникава глина, която много приличаше на втвърден марсиански прах. Подът беше неравен, но все пак по него се ходеше спокойно. Въздухът беше разреден, но все още ставаше за дишане. На мен това ми с ...

Фришоповете пълнят се със забравани,
разхождат се, в торбите пускат и излизат,
затегнати са техните колани,
защо козметиките да не им харижат?!
Следят ги камери жестоки ...

Пиша за любов, а съм мечтател
девствен, недокоснат от съдбата
как веднъж на мен не ми се случи
аз и тя да се обичаме в сърцата.
Искам да се оправдая, а не мога ...

Мъка и тишина
заедно с постоянна самота,
задушават те ума ми
и горчиви сълзи давят ли гласа ми...
Мъка и тишина ...

С усмивка питаше ме защо все се страхувам,
на всичко се учуди, на всеки мой въпрос,
защо бях се заставил теб вечно да жадувам,
а този отговор не знаеш беше прост.
Отново с усмивка и друго ме попита ...

Днес разговор случайно, подочух,
между комшии в махалата -
единият бе малко глух,
но за клюката, наостри сетивата...
- Разбра ли, комшу, Велко к'во направил? ...

Незнайна любов ли ме тръска,
че страдам по пътя невинен?
Сърцето на две ми се пръска
и в мислите съм си насùнен.
Ридая и скърцам със зъби... ...

Търсиш ме…
… в малката капка роса
на момината сълза
цъфнала в двора,
Търся те… ...

Мръщя ли се...
не ми забелязвай.
И сълзата...
и нея недей...
По-добре ...

Това лудо чувство Любов
не знае ни време, ни възраст
и безкрайно във този живот
те пленява изненадващо, бързо.
Със същата сила на младост, ...

Като глътка вода без която не мога,
аз те търсех в своя живот!
Като топлият пламък на зимният огън
ме привлече, ти, моя любов!
Без да знам, че теб те е имало ...

Наздраве за Божолето
Двамата приятели Пешо и Мискета, най-старите членове от отбора за синхронно пиене на ракия, се бяха опнали до яката дъбова маса под асмалъка в двора на Мискета и протягаха морни тела под сянката. Пчели жужаха около тях, мухи цвъкаха по мушамата, понякога някое врабче кълвеше от ...

На разпети петък,
на кукуво лято -
ще я продам.
Ще я просна
на стар вестник, ...

Проекто-сценарий за криминална драма с елементи на екзистенциална мистерия:
Мъж с инициали И.Н. се събужда и с изненада открива, че през нощта някой е проникнал в дома му и е измил чиниите. Моментално отива в полицията, но там не му обръщат внимание, защото по същото време цялото полицейско управлен ...

115/И навиците се смениха.
Към къра никой не търчи!
Мотиките в мазите скриха.
Животни никой не държи.
О, тия пенсии прочути, ...

Когато дойда, трепет не показвай,
а прегърни ме сякаш си ме чакал.
И няма нужда, нищичко не казвай -
тъй натежал е вече с усет мрака.
Страстта ще коленичи в този миг - ...

Клада
Не заигравай с мен – ще изгориш!
Пламъци душата ми терзаят...
Ако стихнал огън лумне призори,
ти знаеш ли какъв ще бъде краят?! ...

Не бях ли живяла преди? Преди да те срещна!
Какво съм празнувала толкова много лета?
Преди да узная, че сърцето ликува тържествено,
единствено сгушено в скута на твойта душа.
Не бях ли жена и преди да се сбъдна наяве ...

Аз съм вече дама на възраст,
така да се каже;
тихичко си отглеждам
една котка и две костенурки;
децата ми ...

лошотията
прихваща
и на* дъното
отпраща
а и там ...