Познатият ни свят си тръгна,
с прошарена коса и мъдър.
Без бляскави паради шумни,
събрал последните си думи.
И никой го не спря, не върна, ...

За свобода юнак загина,
за своята скъпа родина,
за най-светлия ни идеал,
пред гибел не се колебал.
Храбър син народен ...

Небето сякаш се продънва.
Светкавиците ме разсънват...
С облаците натежали,
Бог за рожбите си жали.
За Ботев, с храбрата дружина ...

Сънувана любов
Сънувах, че се любим, а нощта
бе тъй прекрасна! Хиляди искрици
се гонеха в зелената трева.
Сияеха над нас звезди-девици. ...

По тебе аз първо познавам,
че идва поредната пролет.
И първо от тебе узнавам,
че почваш ти женския полет.
Снагата ти става красива. ...

Будя се.
Кафето и цигарата в ръце.
С теб в сърце.
Работя.
Тренирам. ...

Ще те чакам,
сред смълчаните чайки на утрото,
с преболяло, но огнено дишащо,
вярно сърце.
Пак огряна от слънчеви юнски усмивки ...

На делника по нервите опънати,
под тежестта на грижите улисани,
катерим стръмното - на две прегънати...
Съдба ни е - така сме си орисани!...
Катерим се по сипея на дните си, ...

Ти си моето дете!
Ти си моето слънце.!
Идваш с пълни ръце
парещи чувства.
Ти си моето дете голямо ...

Това, което си, едва ли бих
могъл да възхваля със думи само.
Перото е безсилно, сякаш нямо,
и толкова е скромен моят стих.
И всички багри на света да взема, ...

Имам страх от високото.
С очите си милвам тревите.
От сърцето ми спуска се котва,
за да закотви звездите!
Имам страх от дълбокото. ...

В четвъртия месец започна да ми личи и решихме, че е време да кажем, че съм бременна. Прекарах няколко дни в чудене как да го съобщя на Криси. Накрая в една обедна почивка си поех дълбоко въздух и му звъннах:
– Имам да ти казвам нещо, удобно ли е?
– Да, какво е станало?
Погледнах го, беше станал мно ...

В градчето с разноцветни къщи,
с цъфтящи дъхави градини ,
отдавна аз не бях се връщал –
от седемнадесет години!
Наглед бе същото градчето ...

Вече знам. Ти така умееш да обичаш.
Простичко. Разумно. Ежедневно.
Беззалезно. Безизгревно. Практично.
На късчета разпределена нежност.
А аз така не мога....Къс ми е фитила... ...

Буцата в гърлото ми...
Тя e само моя!!!
На никой и за нищо
не бих я заменил.
Защото знам от нея! ...

ДО ПОСЛЕДНИЯ ДЕН!!!
Години на болка, на тъга и самота...
Години без теб, години без любовта...
Нашето момче порасна, скоро сватба ще прави...
Последните ти думи, той няма как да забрави... ...

Някъде дълбоко в съзнанието му се беше скрила доброта. Той знаеше, че е там, беше сигурен в това.
Всъщност искаше да е сигурен. Имаше нужда от сигурност.
Обаче не намираше нищо. Колкото и да се ровеше в съзнанието си през нощите или рано сутрин, завил коленете си с одеяло под масата, както обичаше, ...

Тя е гореща като огъня,
но нежна като цветето.
Тя е буйна като пламък,
но добра като детето.
"Огън жена" разпалва чувствата ...

Остана ми дълбока диря в сърцето -
от истинска благодарност, любов и тъга.
Пак е Задушница и шепне небето
своите тайни в разноцветна дъга.
Погледи нежни, усмивки прекрасни, ...

Кръстопът
С.Л.
Два пътя,разделени от години.
Години на мълчание,
години на забрава. ...

Синьозелено
Сънувах два цвята.
Зелено и синьо.
В съня си пресмятах
как ...

Днес е необикновен,
светъл октомврийски ден.
Някак всичко е прекрасно!...
Колко бързо ти порасна!
Единадесет години ...

В мъничките детски искрени очи
можем да открием слънцето
и всички морски ширини
в мъничките детски искрени очи.
В пълната с любов с усмивка на дете ...

Не мога детството да върна,
но спомените не продавам и за злато!
Поискам ли, веднага ще надзърна
в едно горещо и красиво лято!
С филия хляб и слънцето в очите, ...

Очите - ясни са, като звездици,
азбуката - не им е потребна,
щастливи ли са те, блестят искрици
и излъчват музика вълшебна!
Когато тъжни са - те нямат блясък, ...

Ще лежим в земята някой ден.
но сега лежиш върху нея
и е толкова топло.
Гледаш децата,
гледаш цветята, ...

Господи! Колко съм... бременна!
Жегата чупи стъкла!
Уж всичко туй ще е временно,
ала питам се аз – докога???
Слънцето жарко препича ...

Станахме пораснали деца
и още гоним си мечтите,
сега играем през нощта,
а същите остават си игрите.
Едни играят на семейство, ...

Във празната черупка на страстта
беззъбо се развива морализмът
и всеки миг, щом пръсне над света
стерилна доброта, като къртица
отваря паст, поглъщайки пръстта, ...

Прости ми, сине, че не те целувах
за глупавата мъдрост ми прости,
че „мъжко чедо се целува
само и единствено като заспи“.
С теб по мъжки си говорим, ...

Някога улиците се огласяха до късно,
всяко дете беше охлузено и мръсно,
Раните по краката ни нямаха брой,
Индиана Джоунс ни беше герой.
До тъмно тичахме и топката гонехме, ...

Нагледала съм се на раздели в този живот.
Толкова хора, които си тръгват.
И всеки оставя по нещо различно.
Понякога болка. В повечето случаи.
Заради липсата, която се създава. ...

Малко са нещата в този живот, които могат да развеселят един двадесет годишен писач, чийто ум е зает да размишлява ежедневно върху безбройните уроци на науката, която хората наричат история. Следвайки една стара балканска черта, аз всячески се мъча да се различа от останалите и в един от опитите си ...

Днес е празник на детето!
Днес се пее и играе!
Днес и хвърчила в небето
смеят се, и веселба е!

За раздяла не нося вина.
Не размахвах на болката бича.
Всяко чувство си има цена,
но безценно е, ако обичаш!
В теб се влюбих! Обичах те! Теб ...

Любовта жестока е, нали,
когато си във ролята на „другата“?
Душата нощем те боли
в очакване на срещата жадувана.
Мечтаеш само за едно – ...

Училището опустя. Лала Пенка, чистачката свали розите от помътнелия пиринчен звънец и го прибра грижливо в чекмеджето на буковия шкаф. Шкафа го бе заварила преди четиридесет години, когато след майчинство бе постъпила в училището.
Тогава директорката Кечева я бе удостоила с честта тя първа да удари ...