Eдин приятел ме предаде,
а друг сълзите ми изтри,
понякога светът е гаден,
понякога любов вали.
От щанда шарен на живота ...

Конкурс за есе на тема:
"Защо не пораснах..."
Така и не пораснах… Останах си малкото момиченце с ожулени колена и с нестихващата надежда за един по-добър свят. Мечтите ми бяха по-големи от вселената и аз ги събирах на едно, и вярвах в тях с цялото си сърце. Когато бях малка ме учеха да не се разделя ...

Наистина ли заслужавам и това?
Пак ли си изпросих от Бога тъга?
Във филма отново жестоко се вкарах,
ама нали пък снощи добре си прекарах.
Да, пак ще боли, ...

Не ме жалете,
господа бизнесмени,
че аз съм протегнал
просешки длани,
но не за вашите пари омерзени ...

Образа ти пазя,
в мислите ми плахо си стои.
Един ден, ако не виждам,
знам, че с мен ти там ще си.
Гласът ти нежен ...

Въпрос към вас
Защо денят ви е изпълнен със тревога?
Не спирате с оплакванията към света.
Кажете "мамка му, аз мога",
във живота си безплатно да блестя. ...

В "Патология на човешката любов", беше направен кратък критичен анализ на това което човек описва като "любов". Текстът тук е насочен по-скоро към мъжете, и е по-практично ориентиран. Защо към мъжете... защото те го наблюдават (не че задължително го виждат...), за разлика от жените които субективно ...

И отидохме отново в съда. За трети път тази година. Чакахме в една зала със седалки, приличащи на тези на гарата. " Всеки влак си има пътници ", но моят здравичката го закъса. Излезе от релси. Остави ме с куфарите на гарата и чака разрешение, по кой коловоз да продължи.
Чакалнята не е на гарата. Чак ...

Не знам какво е чувството на любовта,
дали в душата ти ври кръвта?
Всеки щом се влюби, полудява
и чувствата си за миг не може да овладява.
До днес аз не съм се влюбвала реално, ...

Запази ме в тайна,
дълбоко в теб,
дълбоко в сърцето си.
Недей да казваш на никого
Как, ...

Не забравяй
Не забравяй от къде си тръгнал ти,
твоите близки, твоите приятели добри!
Не се възгордявай, не вири глава,
защото не винаги си бил както си сега. ...

Анонимно...
Няма как да те забравя...
Уханието и усещането ти,
мислите и мечтите ти,
всичко остава в мен... ...

Ще те посетя –
на пръсти ще премина
по пода на неизреченото.
Ще се търкулна по ръба на луната ти
и ще увисна на сърпа ѝ, ...

Една снежинка падна от небето,
дари ни тя със щастие, красота.
И ето пада втора с нея редом.
Ех, красива снежна приказка.
Как трупа се снегът навън, ...

Забравени,
детските дни
ронят сълзи.
Аз и ти – помниш ли?
Вечните влюбени, ...

ПОЕЗИЯТА
Поезията, като всяко изкуство, е нещо строго индивидуално. Тя събира в себе си много от характеристиките на изобразителното, музикалното и театралното изкуство и се възприема от най-много сетива, в зависимост от начина на поднасяне.
Тъй като поезията е свързана най-тясно с езика, на който е ...

Изхвърлен от дома –
куче без заслон.
Изхвърлен, като вещ след употреба,
заставен да скита без дом и заслон.
Куче изоставено, ...

Капки сме.
И се стапяме
от безсилие
да не текнем
при гравитация, ...

Гадно нещо е, когато те тресне хормонът…
Повечето представители на човешкия вид, носещи ХХ-хромозоми смятат най-великото си постижение, да си хванат някой с ХУ-хромозоми и да възпроизведат себеподобни. Аз никога не съм се стремяла към подобна глупост. Имах си работата, хубавата къща, скъпата кола, м ...

Времето спира
и се заслушва в притихналата ми душа.
Отново се потапям в аромата на цветята
и никаква надпревара с никого за нищо.
Само природата се слива с мен. ...

Разресвам побелелите коси
на късната среднощна песен.
Навярно утре ще я чуеш ти,
денят при теб ще е чудесен.
Щом пийнеш с моя сладък сън кафе, ...

Колко си нежна, красива!
Ти, моя, момина сълза!
Чиста и добра –
ти си любовта!
Обичам да усещам, твоя аромат ...

Имам две раце
десната е повредна од левата.
Имам неколку важни патишта во животот
едниот ќе го препливам
другиот ќе го прелетам ...

Прелитна нежен полъх като зов,
в дъх небето се разтвори и отмина.
Сега сме вече сила и любов,
и две души, родени с херувими.
А сън ли беше синьото небе, ...

Настана вечер, мрачна и самотна.
И пак някъде в гърлото ми тежиш.
Ароматът ти все още усещам
и гласът ти го чувам, заглъхнал в далечината
"Обичам те" как крещиш ...

Не знам кога, във вечерта улисан,
случайно зърнах под нощните фенери
случаен поглед, като от роман преписан,
пратен тайно през онези райски двери...
...които поетите наричат просто полъх ...

Не плачи мале не тъжи,
то всичко все по старому върви.
Омръзнаха на хората лъжи,
в душите ни гори, гори.
Отново броим стотинките в джоба, ...

Моим стихам, написанным так рано,
Что и не знала я, что я — поэт,
Сорвавшимся, как брызги из фонтана,
Как искры из ракет,
Ворвавшимся, как маленькие черти, ...

Животът е толкова кратък, че ако не последваш сърцето си, значи си го изживял напразно!
Бих искал да живеем в свят, в който всеки би имал шанс да твори и създава свободно, без тази монетарна всевластна система, която ни задушава и лишава от това да разгърнем истинския си потенциал и възможности!

Има в твоето пространство едно смело време
в което те зървам, докосвам и все така откривам
и избухвам тогава в атомите на твоята вселена...
А след това изчезвам като вятъра, но без да полетя...
заедно със пепелта на огъня, загубените ми тяло и душа ...

Красив си,ти моя Безнадеждност –
Любовен лъч от зимното сияние.
Обвиваш ме във преспа снежна.
Поиш ме с рани от изгнание.
Попивам те жадно, аз съм Сахара! ...

Лесно е да го кажеш
Без да се замислиш
Без да го чувстваш
Без да помислиш за последствията
Лесно е да ме излъжеш ...