От незапомнени времена селото се гушеше в подножието на планината, а жителите му посрещаха в ранни зори изгрева на слънцето, някъде в полето и благодаряха на бога за благата, които им даваше. Всичко течеше нормално, трудеха се честно за хляба си, спазваха се традиции, палеха се свещи в църквата, кръ ...
Отива си лятото
Отива си лятото. Слиза с прохлада нощта –
самотница стара, дошла да подири утеха.
Нептун ù е сребърен лунен килим завещал
и в куха черупка – от младост сподавено ехо. ...
Можеш ли, когато затвориш очи,
сред рой оси да познаеш пчела?
Когато край тебе всичко бръмчи,
да разгониш осите с гола ръка
и с парченце от медена пита, ...
Във простотата са красивите неща,
във камъче, полегнало в реката,
във цветенце, положило глава
на тънко храстче връз снагата.
Във простотата са великите неща, ...
Аз гледам всичко си е пак така,
в новия бардак все старите жени.
Едва ли някой ще удари с ръка?
Недей, недей че някои ще те обвини.
Вървим и газим мътните води, ...
Те потеглят по своя си път
и се срещат в съседната пряка.
Не вървят. Не вървят, а летят!
Стигат някъде, връщат се, чакат...
Те се носят по полъха тих ...
Какво ми става, помисля ли за теб, трептя?
Какво да правя, видя ли те и летя?
Видя ли очите ти дълбоки в тях потъвам мигом знай,
зърна ли усмивката ти блага на лицето - край!
А помисля ли в обятията ти да заспивам всяка нощ, ...
I'd rather be the liver of Prometheus
than live in this illusion of deliverance
The more you know, the more you're faced with ignorance
and ignorance defeats you with experience
I'd rather be the wings of Icarus ...
Всичко, всичко избяга, избяга всичко
което не ни пречеше да се срещнем в градината…!
Всичко избяга, избягаха всички пречки, които
ни спираха да се влюбим така безумно, избягаха…!
Всичко избяга, избягаха страха и самотата, ...
Животът роли разпределя...
Прехвърля ги натам, насам.
И кара всеки в друг да се престаря,
да се моли да не остане сам.
А точно там живота ни скроил е ...
През пясъците на пустинята вървя,
не усещам жажда - нито изгарящите
лъчи на слънцето... защото вярвам
в теб и любовта ни, защото всяка обич
е низ от мечти и във сърцето живее - нали! ...
Споходиш ли ми мисълта, любов...
завръщам се във спомените прашни...
Била. Отминала... е вече все едно.
Не се завръщат чувствата отминали.
И топвам четката в пастели топли, ...
Не падна на колене, не поплака,
макар че доста май те заболя?
Изтупа от ръцете прахоляка
и вдигна гордо своята глава.
Не му призна, че болката отляво ...
Този влак заминава за никъде.
Тази гара е само измама.
Измори ли те дългото скитане?
Не търси във душата си – няма ме.
Преболях те, спасих се – едва. ...
Срещнах те съвсем случайно
до щанда с плодове на пазара.
За теб не бях нещо обичайно,
а ти от мен въздуха изкара.
Дали погледнах те така за вечност ...
Към тебе нищо не изпитвам аз,
към тебе чувствата ми охладняха,
но важно е, че в мене те живяха,
но важно е, че любих те със страст.
Сега разбирам що е любовта – ...
Всяка секунда превръща се в минало,
стари надежди внезапно умират,
и цветята увяхват, и птиците млъкват
когато сърцето спре да пулсира.
Дните минават, изчезват в очакване, ...