Животът ни отлита с вятъра,
отвява времето и нашите мечти.
Търсейки цветът ни някъде от спектъра,
душата хей така от нас ще отлети.
Ще изтърпим и болката в сърцата ни, ...

Вечер е. Не знам от колко време стоя в една определена позиция в леглото си, но определено вече са изминали поне два часа. Чувствам се сама. Няма абсолютно нищо, което да разстрои тишината в стаята. Навън сякаш светът е спрял да съществува – хората ги няма, вятърът е утихнал, листата не шумолят – пъ ...

Петък е. Очакваш гости и решаваш да занесеш на пералня резервния комплект чаршафи и кърпи, за да не споделят новите гъзове в стаята една и съща обител с твоя.
Архивираш гореспоменатото в торбичка от "Фантастико", барабар с 1-2 бели тениски и 1 престилка, и обзет от късноследобедно петъчно спокойстви ...

На дъното
Пак някакъв номер изигра ми съдбата
и всичко дойде ми до гуша...
Със фин маниер ме вкара в играта,
а аз покорно я слушах. ...

решѝ се да се
изградят най-сетне и
стихопроводи

Без тебе неспокойно спя -
насън с ръцете си те галя...
Така изчезва мойта самота -
когато все за теб мечтая!
Стопли изстрадалата ми душа... ...

Връща се.
Всичко.
И зимите , летата,
новото начало.
Но се връщат ...

Когато съм обидена, мълча
и пращам всички лоши думи в бездна.
Побирам болката в една сълза
и се усмихвам... за да не изчезна.
Какво ми струва само аз си зная, ...

Любов моя...
Ето те при мен.
Върна се, но да ти вярвам ли?
Да вярвам ли на думите ти?
Да вярвам ли на очите ти? ...

Я вас любил
Александр Сергеевич Пушкин
Я вас любил: любовь еще, быть может,
В душе моей угасла не совсем;
Но пусть она вас больше не тревожит; ...

НЕИЗБЕЖНОСТ
Бесовè се смеят гръмко,
ококорват сетивата –
развилнели се отвънка,
сякаш палят тишината... ...

Любовна мъка
Дъждът тихо се ръсеше навън и тракаше по прозорците на къщите. Часът беше около 5 и половина и предвид факта, че беше зима, денят бързо бързо си бе заминал и нощта бавно се спускаше над града.Наоколо беше пусто както винаги. Хората в този квартал свършваха работа по-късно и се налагаше ...

Те ти казваха
къде са ти грешките,
те ти даваха смисъл
през цялото време,
но ти не разбираше, ...

Огромният къс червеникава материя, натъпкана с нанороботи и огромно количество миниатюрни компютри, се придвижваше през Млечния път, следвайки крайната си цел – третата планета от Слънчевата система. Начело на това стълпотворение от различни видове изкуствен интелект стоеше висш разум, който не бе о ...

Прилича му на облак прахоляк
да пробва да потули слънцето,
но ще постигне краткотраен мрак.
Светлик не съм видяла да се гърчи
в безсилие и гняв - да надделее, ...

Maitre Gims – „Brisé”
Encore une fois j'ai dû disparaître
Des fois je t'aime, des fois je te hais
Pour ne pas dire que j'ai tout donné
J'ai donné tout autant que toi ...

Как коротка
ночь перед казнью.
Лягу пораньше.
.......................................................................................................
Колко е къса ...

Umarm'
Im
Vers
Die
Welt ...

Студът вече стига до парещо,
а ти събличаш и дрехи и надежди
Раменете ми голи, ръцете треперещи,
но ти не усещаш, изглежда.
Очите ти мастилено-мътни, ...

Често мъжете ги дебнат маймуни -
много красиви, но с празни кратуни.
Мъжете знаят, че не ги обичат,
ала обичат след тях да тичат...
Да се катерят на страстта на клона, ...

(Затвяряш очи.) Тъмнина. Разперваш плахо разтреперени ръце и въртиш бавно глава на всички страни (здраво стискайки клепачи).
Няма нищо наоколо; навеждаш се бавно. Дотолкова, че върховете на пръстите ти докосват за момент дървения под. “О, къде съм? Тук ли ще остана завинаги?“ (оглеждайки се на всичк ...

Хей тук ли си, мое малко глупаче? С нелепата си усмивка и веселия си глас. Хей тук ли си, моя малка надежда, с догарящата си свещ? Хей тук ли си, моя несподелена любов? Със скърцащото ми като от детството скрин сърце, хей тук ли си? Тишината изпулсира, ти не си тук…

Беше приказна мрежа със примка и бе
толкоз сребърно-жадна за мене.
Колко трепетно, влюбено тя ме зове!
Няма нужда от много ловене.
И ме вика насън, и така да блестят ...

Във шепите си скри ме вечерта.
Приглади меко рошавите мисли.
Задраска гневно грижите с черта.
Разпръсна сенките над мен надвиснали.
Въдъхнах облекчено, без печал. ...

Долита миг... прекрасен
упоява,
докосва и разтърсва из основи,
а после, като птица отлетява
и части от сърцето... рони! ...

С дъх на роза, топла плът,
извървян е от двама тоя призрачен път,
на жадувани страсти, кадифени поля вопли нежни,
усмивки и златисти цветя.
Картина безредна в ума ти се впива, ...

По действителна
история....
Някак
си странно обърнат е светът. Хората се делят на две групи-на нормални и луди. Пък лудостта също е различна, тя или се проявява както по принцип, регистрира се, след допълнително потвърждение на заболяването и веднага става всеизвестен факта, че въпросния човек е луд ...

Упражнения по стил
Няма поезия за мен.
Делникът е толкова жесток,
а в живота разглобен
чувствата са само стока. ...

Мълчи балканът, че е с напоена от кръв земя.
На Шипка всичко е спокойно след тежката война.
О, Шипка, велика, славна ти.
Колко ли мъки си видяла през тежките борби.
Колко кръв се е проляла на великите герои? ...

КАКВО ЧЕ не е наша Машка?
Ах, на мечтания терен
пред тебе цъфна ли по прашка,
ще хлътнеш, Гришо, в миг по мен!
Ракета знам, че имаш яка ...

Две деца
Две деца в автобуса сами пътуват,
хванали се здраво ръка за ръка.
Защо са сами? Може би тъгуват.
Две момиченца, две малки сестри едни, ...

Разхождайки се по една поляна, която често пъти посещавам, когато имам нужда просто да остана със себе си и събера мислите си, съзрях едно високо, с пожълтяла дреха, дърво. Този път обаче не гледах на него по начина, по който бях свикнал да го правя. Този път виждах много повече в него. Видях липса ...

Мисъл в полет
Крещи любовта като ято изплашени птици.
Лети през мечтите на литнали дни.
И огън разпален в лудост докосва.
и пръсти се вплитат в танца вълшебен. ...

скитник
закърмен в болка
рано пораснал
по чужди порти тропах
търсих топлота ...

"Споделяне на черен сън"
Георги Драмбозов
Някой вече бързо
тегли ми чертата.
Тази вечна зима ...

За любовта на един котарак
На черния котарак Салем,
единствен по рода си.
За мацка май не ставаш вече. Жалиш
за младостта. Тъгата допълзя. ...

"И тя отиде
в Сибир
и му развали
цялата каторга."
Мене ме е стах, Силвия... ...

Като на фея е твоето лице,
колко нежни са твоите ръце -
две китки
маргаритки.
Като пролетен ден ...

Странно нещо сме ние, мъжете.
Искаме обич, а правим войни.
Стискаме си по братски ръцете,
а държим в тях остри ками.
Пушим, пием и все за казарми ...