Похищението на Европа...
(драма в две части)
1.1 Част първа: В митологично Време
Европа се зовяла дъщерята
на Агенор ( той цар бил на Сидон), ...

Приказка за вярата
преди
да го целуне с обич любовта
в магията
износва жабешката кожа ...

Вяра, Надежда,
Любов и Премъдрост* са
пътят към БÒГА!!!
.........................................................................
Софѝя* - сиреч - Премъдрост - (гр.)

Една добра старица
================
На крайчеца на градския пазар,
до кофите с боклук, на ланшен вестник,
една старица ниже благ товар ...

Главата му опряла във земята, езикът щръкнал, тръпнещ и съсухрен.
Очите кървави, сълзящи със надежда. Уплашени да мигнат, че ще вземат да пропуснат тази среща.
Ръката сгърчена на пода, от немай си време служи за опора.
Друга виснала нагоре и криви пръсти се надяват, че все още могат с ръждясалото кр ...

Неизбежно
Врати,
нарочни и случайни,
играят ролята на гилотини.
Кърви, ...

След всяко ново влюбване усещаш празнотата -
прилепва върху костите и със корсет те стяга.
Небето сив диагонал поредно ти намята,
под плащ от безразличие ръце към теб протяга.
Самотна нива е животът, а смъртта е синор. ...

Tentacle thoughts
wrap around a naked soul
in a subtle hold
laying down the roads
where our quests unfold... ...

Нека да нарисуваме една картина. Първо се появява платно - рамка. После се оцветява цялото платно в червено. Ярко, горещо. Мястото на картината е пустиня. Бавно червените единици се разместват. Обособява се яркото огнено кълбо познато като слънце. А там от където са си тръгнали червените, за да наси ...

Мрак навсякъде таи се...
И вън от мен,
и вътре в мене...Тишина!?
А скуката, тя скуката
превзета, ...

Ако можех да те върна, дядо,
може би сега щях да съм щастлив,
и само ако можех света да преобърна,
бих те върнал на земята, да си с мене, да си тук!
Но за жалост нямам тази сила, дядо, ...

Като буен младеж с огнедишаща страст
изсипваше слънцето парещи ласки.
Изтощена, земята завъртя се в несвяст,
а човеците с мъка дочакаха края
на това лудо лято с нестинарски нозе, ...

От тогава те търся, Любов! От тогава те няма...
Ти замръкна бездомна в съня ми... Бе кратка нощта.
От тогава те чакам, Любов... От тогава те няма...
Не заключвам съня си... Но вече догаря свещта.
Обади се, Любов! Побеляха ми нощите вече... ...

Като изгрева край Нил
е погледът ти мил.
И ти сфинкс за мен оставаш
и от живота ми си заминаваш.
И във есенния залез ален ...

В отговор на едно предизвикателство...
Беше горещ летен следобед и Спиридон беше приседнал на пейката под ореха в двора. Беше умислен и мрачно разглеждаше пожълтелите нокти на краката си. От време на време почесваше огромното си космато шкембе, изливащо се над панталона. Няколко кокошки ровичкаха в ...

„Алангле“ сонет
(по шексПиромански)
Усмихваш ли се?... Вече се облизваш!
Читателю, приготвям ти сонет.
Духовния ти глад за да обгрижа – ...

Надвих тъгата ти, за да я имам -
да мога да я взема в гроба.
Пред вида на общата ни примка
ще трепери клетата тегоба.
Ще свърши тъй и моят път - ...

Нощта се спуска и обгръща нежно
дома ми – къщата и двора.
В затишието, носещо спокойствие,
аз търся за душата си отмора.
След суетенето и рутината на деня ...

... Беше точно такава в съня ми, както някога - млада, красива, умна и лъчезарна арменка. Само с 5-6 години по-голяма от нас, единайсетокласниците, идваше направо от университета, бяхме първите ù ученици и всички мъжкари бяха луди по нея. Разбира се, и аз.
.... И преди това обичах да пиша, за четене ...

SERPENTISSIMO
(Мила моя змия!)
Изящна, вита кобра с очила,
кой те създаде с поглед мил, чаровен?
Гръдта ми да ухапеш ти ела – ...

Тиха песен
Твоята нежност ме изгаря.
В прегръдката си ще те съхраня,
ръцете ти с любов ще докосвам,
устните ще шептят - "Обичам те"! ...

Намирам името Гина за много хубаво. Винаги ми звънкаше в устата всеки път, като кажех: „Лельо Гинче мама ме прати за една глава лук, че забравила да купи“ или „Лельо Гина Емо у дома ли е?” (Без него бяхме за никъде.) Всички обичахме леля Гина. Тя никога не се караше. Никога не навикваше и никога не ...

Хотелската стая
В хотелската стая всичко изглежда добре!
Проветрена, почистена, с аромат на препарат.
Освежена, с издърпано в ъгъла плътно перде,
откриващо гледка към големия град. ...

Усмихнатият розов храст
разнася облаци ухания.
Разтърсва скучния ни свят,
събужда хиляди желания.
За тръпнещи устни, черни очи ...

Аз още помня други дни,
със други времена и нрави
когато в мойте младини,
вървяха в синорите крави...
Когато нашия народ ...

Една поука, една победа,
със себе си неспирно водим борба.
Човек, човека не иска веч да гледа,
да рови мъчи се в нечия съдба.
Една поука всеки ден върви с нас, ...

Поета за страха не казал е, че истина знае. Истина е само, че не е грешка да мечтаеш.
Може би си бил щаслив - ден, два или няколко лета! Или си паднал в ръцете на страха. Мисъл - фрасна ми шамар по дясната буза. ''Може би аз наистина убих любимата си - тя бе мойта муза''. Грозната истина удари ме по ...

Опитах се да те напиша в рима и те изгубих в белия лист. Нарисувах клавиши. Черни и бели. Като нас. Намерих те на върха на пръстите си. И просто те изсвирих. Най-грандиозният ми спектакъл.

ГРЕШНИ
Днес си писахме, отново думи разменихме,
с дни не съм те чувал, сякаш са години,
между редовете всички чувства скрихме,
на телефона не видях очите сини... ...

изяществото
на творбата вае рай
за сетивата

...(много първично)
Обичай ме...
обичай ме като дъжда земята,
обичай ме като устните водата,
Обичай ме... ...