"Споделяне на черен сън"
Георги Драмбозов
Някой вече бързо
тегли ми чертата.
Тази вечна зима ...

За любовта на един котарак
На черния котарак Салем,
единствен по рода си.
За мацка май не ставаш вече. Жалиш
за младостта. Тъгата допълзя. ...

"И тя отиде
в Сибир
и му развали
цялата каторга."
Мене ме е стах, Силвия... ...

Като на фея е твоето лице,
колко нежни са твоите ръце -
две китки
маргаритки.
Като пролетен ден ...

Странно нещо сме ние, мъжете.
Искаме обич, а правим войни.
Стискаме си по братски ръцете,
а държим в тях остри ками.
Пушим, пием и все за казарми ...

Да станеш слънце в шепата на някой
в очите му да бъдеш светлина
в сърцето му искрица да запалиш
да се превърнеш в миг от вечността.
Да шепне името ти нежно ...

... Аз съм истинска и цяла,
а душата ми е бяла...
Прекалено съм добра,
прекалено истинска и жива.
И протягам ти ръка, ...

От детството, повярвай, учеха ме, помня,
в себе си да нося обич и любов.
Сега дълбоко в сърцето сълзи роня,
откъде пред нас яви се този ров?
В тежки времена ли днес живеем? ...

Дворецът празнуваше. Дни наред приеми, балове и официални вечери. След години на самота, лутане и мерене на десетки пантофи, Принцесата бе открила. Него. Принцът. Оркестърът свиреше, вихреха се танци, сладки приказки, барът едва смогваше. Както обикновено.
И Той се появи. Напет, вирнал нос, шкембе и ...

стълкновения
на чувства следват се от
откровения

Нарисувай ми песен

Спрях да пиша вече, скъпа
и не знам какъв е смисъла на този живот?
Да мълча и с себе си да споря аз не мога,
но да пиша няма смисъл, ако темата не е любов....
Не мога явно повече от себе си да дам, ...

Вали ноември. Стичат се сълзи.
Нощта обгърнала е двама.
Потайно се изпиват със очи,
потънали в омайна амалгама.
Тъжовно капките барабанят ...

Докоснем ли се с тебе - полудяваме.
Телата ни са в странна безтегловност.
На "малката си вечност" се надяваме
и на красиво сбъдната съдбовност.
Сега сме само топъл полъх двамата - ...

Прибрах се уморен. Опитах да заспя,
но мислите в главата ми крещяха... Защо се стигна до това...? До тук?
Защото бях човекът, който думите изричаше, които другите не щяха - Не, не те щадяха...
И вадеха душата ти с памук.
С какво ги провокирах? Те какво целяха? ...

...поредна окопна война...
новини уморил се да чака,
ще пресрещне съдбата
в ничия земя
със "Бандзай!" и фронтална атака...

Двадесет и седми единайсти
тежък, мрачен и брутален ден,
валякът на българските кости,
погубителят на поривът свещен!
Дълга сянка на позорен Ньой ...

Отровно гнила тишина
просмуква моята душа.
И аз в удавник се превръщам,
сред океан от самота.
Очаквам твойте думи, ...

Мечтаех си да бъда друга,
по-силна, смела и добра,
мечтаех си за силно рамо,
за да не срещам бурите сама.
Мечтаех си да бъда в бяло, ...

НЕ МОГА ДА ГИ задържа под ключ,
ни да ги заплобмирам с разни пломби.
При мисълта едничка за маркуч –
веднага щръкват умните ми бомби!
Как оросява тез полукълба, ...

Зодия ЛЪВ
Лъвът е красиво животно, силно и гордо.
Мъжете лъвове сме силни и властни,
с чувства изгарящи, силни и страстни.
Роден да се бори и да побеждава, ...

Докато се настройвам по-трезво да гледам
на нещата - отвъд метафизичния им смисъл,
ще знам, ще усещам, че губя надежда
и още Там, зад Воала съм вече орисан.
Докато цинично упоявам съвестта си ...

От разстоянията загрубяват
съвсем, първосигналните ни ласки.
Една във друга се отъждествяват
през сълзи, театралните ни маски.
И както и да се стремим ...

Надеждата ми не умира никога...!Защо?!Защото?!
Храни я жаждата на любовта!Раздават си двете вдъхновение!
Живеят едно в едно, споделят и дават си живота за нас, дават всичко!
И за това надеждата ми не умира, любовта е тя за мене...!
Животът е достатъчно сложен, за да си го усложняваме... ...

Ако можех да те имам само тази вечер,
бих ти казала за мене, че си най-прекрасен,
бих те погалила, за да те изгоря, да ти оставя белег,
бих те целунала по бузата и бих ти обяснила колко обич има в тая простичка целувка,
бих със тебе правила любов, да се впие аромата ми във твойта кожа, ...

Безработни
И
Чувствата

Ще поникнат ли цветя
на мястото на нашата раздяла?
Ако това е така,
то колко много раздели има по света...

Ден - пренебрегнат,
като пореден
ангажимент.
Ден,
част от последен ...

Лицемерието в „Тартюф“
ИЛИЯН КАЛИНОВ КЪНЧЕВ
„Тартюф“ е една уникална Молиерова творба, която поставя вечни идеи и проблематика. Уникална е с проблема си за душевната слепота, доверието и лицемерието. Именно проблемът за двуличието е поставен на преден план.
Лицемерието в „Тартюф“ е най-силният пробл ...

"Намирам наивността за едно от най-привлекателните качества.
Не е като да си глупав.
Тя е онова малко дете у вече порасналия човек.
Онова дете, вярващо в добрите намерения на хората,
онова дете, за което зло не съществува. ...

Небето по котешки на кравайче се сви,
вторачено във земята впи зимна луна.
Тъгуваше ли за своите свидни звезди?
Може би... Както Земята за свойте деца.

Кой си...
дето разбъркваш живота ми...
Дето се вмъкваш в(ъв) мислите
и това равновесие,
дето го стисках със зъбите, ...

Разперих веднъж ръце, отделих се леко от земята и аха да полетя нагоре към небесата, когато усетих, че някой ме дърпа за краката. Поглеждам - едно ангелче крилато:
- Ти къде така? - ми вика.
- Как къде? - отвръщам - Към Рая, в красотата...
- Чакай, чакай! - рече то - Не сме те канили! Пък и времето ...

Вън вали! Дали на някой вече
капките се струват арогантни?
Сменят се сезоните, изтече
времето с лъчи непостоянни.
Есента измъква се на пръсти, ...