Не зная трябва ли щом обичам,
лазур в очите да струи,
сърцето тихо да примира
и после с нова сила да тупти...
Не зная трябва ли щом обичам ...

Защо неканена
Кое е време, та прага ми прекрачваш?
Тук съм, но след теб умрях.
Защо неканена, мантото си окачваш -
мъртвец да будиш - туй е грях. ...

На Емо
Кой каза, че се учим на обичане
единствено, когато съществуваме?
Не е ли любовта безкрайно вричане?
Раздяла няма, няма и сбогуване ...

Моя бяла, красива надежда,
още жива си. Тук си. Дерзаеш.
Не предаваш се, както изглежда
и на вяра все още ухаеш.
Силна си. Търпелива. Безстрашна. ...

И това ще отмине:
дъжд, изплетен от слънце,
в разтопени комини -
сиви облачни вълци.
Капят птичи въздишки ...

Предсказание
Циганка ми гледа на ръка,
нежно с пръсти дланите погали
тъй четейки моята съдба,
чувствата събуди в мен заспали. ...

Решено твърдо - спирам с любовта!
Минавам на ракийка и салата.
Знам, прозаична работа е, да...
Но вечна. Като Рим. И папата.
Та, значи, пробвах. ...

Бях си забравил чувството за хумор в багажника на колата и отивах да си го взема, когато пред мен изкочи странно недоразумение. Ухили се насреща ми, сякаш щях да го водя на романтична вечер с цел предложение за брак.
Тъкмо се канех да го отпъдя, но се сетих, че съм оставил целия си арсенал от обидни ...

Лъжеш, че си щастлива,
лъжеш, но си прозрачна,
а вярваш в любовта дива
и искаш съдба по-удачна.
Лъжеш, а не си щастлива ...

Нали си пожелах,
мостовете ми да са люлки от цветя
от пъстри пеперуди преродени.
А пътят ми да е трева -
дива, некосена. ...

Вода,
Измии от сърцето ù пелина на дните.
Удари в скалите вика ù
и с ехото върни усмивка.
Както изглаждаш камъка, ...

"Изтанцувай го този живот, човече!" - Ивайло Диманов
Танго или валс, изтанцувай го! Завърти се, и оттук, и оттук! Подгъни коленете си, развей косата си, освободи оковите на срама! Намигни закачливо! (Знам, че обичаш). Слушай мелодията на вятъра, как шепти нежно с ритъма на танца. Недей да му мислиш, ...

Настава вечер
Ти си тих
И тиха е ноща
И тихи са ни мислите
Но сякаш вътре в нас бушува ураган ...

Ти, който Муза не една погуби
и днес си тръгваш нажален,
че никой веч' сърцето ти не люби
от нежни ласки запленен.
Торбичка стихове е твоята награда ...

Ти, грозна болест,
търсиш пак коварно съзаклятие,
сестра ти Завист е в безмерна сласт,
нагло смееш се от пиедестала,
старателно поставена от нас! ...

Толкова сме злобни,
намръщени, сърдити.
Толкова сме жалки,
зад фалшиви маски скрити.
Потъваме в ...

Колко ли струва
Влажен есенен ден.
Виждам те застанал до мен.
Докоснал всякоя струна..
Плачът на цигулка - всяка дума. ...

Изпълнен със мечти за красота,
аз вървя по пътя свой,
където чака ме нощта,
когато греят ме звезди безброй.
И аз ще чезна в техния простор, ...

Очите пронизвaт,
изгaрят сърцa,
любов и дрaмa
се скривaт в тъгa.
Те крият в себе си ...

Смути ми тя съня среднощен –
нечакана при мен дойде.
И като вятър – в сила мощен,
така акъла тя ми взе,
че аз объркан се залутах ...

Зимата отмина,
пролетта дойде,
буйна и красива,
настани се тя в моето сърце.
Едно сърце, докоснато от любовта. ...

Цветове
Kaкъв ли цвят имат чувствата?! -
отговора е в тишината,
в това да пазя духа ти
и всичко твое, ...

Той е Левски,
Дякона - герой.
За нашата родина
бил готов за бой.
Сбирал хора той ...

Вечер топла и зелена,
вечер пълна с живот,
отпочивка и отмора
от борбата за живот.
Днес бе празник на победа, ...

Не е било…
Онова, което те разплаква
като мъничко дете.
Виж, часовникът
как в такт отмерва ...

Художнико, защо рисуваш дъжд
=======================
Художнико, защо рисуваш дъжд,
щом слънцето в гърдите ми прегаря?
От устните ми цвете сътвори, ...

Често ме гложди мисъл една,
защо е негласно прието,
срещнеш ли нейде чужда жена,
да я гледаш само в лицето!
Да, ама не, каза Бочаров, ...

Да научиш... (на тати)
Учиш ме да летя,
но откривайки собствените криле...
Учиш ме да мечтая,
но изпитвайки, създадени от мен мечти... ...

Ти имаш жена, имаш душа,
имаш добро и имаш проблеми,
богат с красота и вълшебен инат,
люлка живот без предели...
Виждаш тихи звезди и блестящи луни ...

Пръст при пръстта.
Прах при праха.
Спомина се.
Няма я.
Беше! ...

Време разделно: лице срещу маска,
а пиесата… чака. Копнее нечия ласка.
Стичат се струйките грим. Ролите плачат.
Публиката подсмърча. Знае кой е палача.
Съди. Строго. На смърт. За назидание. ...

Сърцето ми цял живот
само веднъж пътува,
ала не се върна след това;
онзи ден чух, че приютил си го,
но защо? ...

Снегът покрива бавно
нежната земя.
Влакът се движи плавно
по релсите на любовта.
Минутите минават бавно ...

Копнеж
Той и тя седяха на пейка под дърветата. Беше прохладна августовска вечер и беше красиво. Двамата бяха прегърнати и щастливи. Свежият бриз се шмугваше под косите им и ги караше да примират от блаженство.
- Много си красива – нежно каза той.
- Ти също – сладко отвърна тя.
И двамата бяха прави в ...

На Йо
Пътувам себе си в едно дъждовно утро,
самотен пътник през мъгла нетрайна.
Към теб стреми се мисълта нечута,
родена в изолатора, наричан "Тайна". ...

В началото Човек се казвал Канибал
закусвал и себеподобни ял
след туй внезапно помъдрял
и заупокой за жертвите запял.
Измислил колелото и кладата пламтяща ...