Преселват се кротко Човеците -
в съвършения свят, може би…
Сутрин чувам как пеят с птиците
за стръкчето крехко – Надежда,
неоцеляло на нашата твърд. ...

Той беше точно като буря.
Не знам защо досега всичките имена на бурите са били женски.
Може би, защото той беше по-голямо бедствие, жалко сравнимо с природните.
Защото той не разруши само природата ми.
Разруши дългогодишните строежи на стените около сърцето ми, около най-скъпото ми съкровище. С всяк ...

НА ТЕБ ПОЕТЕ
(На Пеньо Пенев)
Твоята тъжна неделя и чашата, със която говориш.
Твоите бели пътеки и онзи 26 април,
отекват като звън на камбана, като ехо от тъжни куплети ...

Д И А Л Е К Т И К А
Най-сладостният миг ни свързва с бреме.
От болката пристига радостта.
Възторжена на сигурното стреме,
дарява ни най-светлата звезда. ...

Стига ми всичко: надеждата
и любовта, и умората,
бръчката между веждите
и оптимизмът на хората.
Хлябът ми стига с приятели, ...

Зима е.
Нощ, а полето се белее.
Сякаш някой шепне,
а просто вятърът ти вее.
Ни крачка ...

Влече ме силно - да се съблека
до безобразно прямо гологърдие,
да вдигна ярки пориви-платна
и да отплавам на разсъмване
към място, на което нямат власт ...

Появи се внезапно.
Бог ли те прати?
Или ти пожела?
Бях се загубил в мъглата.
Без чадър бях във дъжда. ...

Небесен ручей
Навярно този свят ще оцелее,
макар че по човешки е небрежен.
Едно небе, брегът му ще залее
със ласката на синята си нежност. ...

Ивко топка рита!
Давай, Ивка! Давай!
Вражата защита
смело побеждавай!
Ивко във вратата ...

Какво си ти, прашинка малка,
в съзнанието на много ветрове,
изправяна сред лоното безвестно
на време сред незнайни богове.
Невидима живееш сред безкрая, ...

В края на устните ти
Кратерите по сърцето ми
са с отдавна засъхнала лава,
там, където бяха ръцете ти,
сега се сипе забрава. ...

- Как ще завърши старецът на село?
- Ще го затрият циганите смело.
Ще влезе циганин
в дома му през нощта,
и с брадва “ще му угаси свещта”. ...

Гадно е, настъпят ли те по мазола.
А има някои, все настъпват там.
И стрелят в гръб. Нещастни хора.
Нямат ни достойнство, нито срам.
Щастливи са, ако успеят, ...

Тялото има години, но душата няма. Тя е една топка от енергия и безкрайна любов. А родителите грешат винаги, когато твърдят, че едно дете не може да бъде истински влюбено, докато не стигне подходящите години. Нима те не са били млади? Нима не са изпитали любовта от хубавите и страни? Наистина ли не ...

Дронче зомбче
мамино соколче
и вертолетче,
и още шпионче.
Шпионче, малка закачка, ...

Пуст е плажът – самотен и тих,
с още спяща, ленива вълна.
Хоризонтът събрал е в триптих
слънчев огън, небе и вода.
Бризът сънните дюни погали ...

Един изпуснат вик,
от страст задавен.
Драсна ме в светлик
и огън лумна в мен запален.
Пожела ме най-греховно - ...

Генка Богданова
Самотна като кукувица
угасва бедната вдовица,
като по чудо оцеляла,
в селцето – глухо, запустяло. ...

Мръсницата във мен
Мръсницата във мене се събуди.
С години бе порядъчна жена.
Срама си под цигарен дим притули.
А уискито приспа ù съвестта. ...

СТОПИРАМ ТЕ...
Завързана съм за небитието.
Неистово болезнена условност.
Но...
там живея сто пъти живота си. ...

Замълчах... Отново гледам, като че виждам. Къде е? Паметта българска? Паметници безлики. Пиедестали без надпис. Окраден бронз. Наши и чужди. Герои със срит статут. В безсилните маскарадни игри, в детронирането, безхаберието, кражбата, обезценяването... в предходния период - безцарие. В новия период ...

***
Моята стая е синя,
като метличина,
на зазоряване.
Когато слънцето ...

Господи, кажи ми
Къде ще ида, Господи, кажи ми,
когато от живота ме лишиш!
Дали ще нося още свойто име
или с любов на друг ще го дариш? ...

малко момиче
с красиви очи
днеска роди се
в сияйни звезди.
в люлка люлеех ...

Писмо ти пращам, но не до пощенската ти кутия -
Адресът му е твоето сърце...
Аз пиша, но не пиша на хартия,
а на мъничко парченце от небе...
Във него пиша колко те обичам ...

Душата сдъвкана, побита е
на клечка от кибрит.
Продадена, изпепелена..
Осакатена е - от хорска жлъч.
И от сляпата ненавист. ...

Очаквах те. С най-хубавата рокля.
Бях сплела във косите си цветя.
Очаквах, както кораб спуска котва,
да се завърнеш към пристанище-жена,
което ден и нощ те мисли под звездите. ...

Standing by the roadside,
Taking in the view
Betty's looking lonely
Looking for a crew
Holding cherry blossom ...

Любовта, без която не можем, може би...
разказ
Много е изписано за любовта. И много ще се пише. Но любов като тази, между Борис и Бетина, заслужава да бъде описана.
Когато бай Петко Канадеца си купи къща в селото, селяните си зашушукаха, как въобще не се пазарил за цената, а я платил веднага. Говоре ...

Имаш ли своя вечерница,
тайничко да те обича,
рошави мисли неверници,
свикнали все да отричат?
Имаш ли болчица есенна ...

Коко рисува! -
За него животът е
четка и образ!
Коко живее
чрез четка и образи! - ...

Вик и зов
Задушава ме човешката злоба, задушава ме лицемерието и неискреността, която като плевел живее в гърдите на хората.
Унижават ме смесеният поглед на омраза и лъжа.
Искам да подредя хората така, че всеки отдалече да разпознае негодника от добрия човек.
Каква пошлост в душите на нечестния и по ...