За сънародниците ни в Украйна - бедствие.
Туй на войната и безхаберието ни е следствие.
Стига! Родината ни включва и тях.
Зарежем ли ги, туй за нас е грях!

Тази вечер рано, рано,
Начко викна : "Мамо, мамо,
лягам вече. Лека нощ!
Но не ща да спя във кош.
Първо книжката любима ...

Звезди в косите, бисери в очите –
такава те харесвам да сияеш.
Когато минеш, сбираш сто въздишки
и светлините на уличните лампи палиш.
Със деликатност на копринено момиче ...

Повярвах!
И сега изпитвам Божи страх
да не подпали чергата ми огънят,
заченат само с мисъл,
с концентриран лъч насочен в праханта ...

Прозрението
проблясва в съзнанието
необяснимо.
Това е тайна.
Не се пази, но е заключена ...

За мен това е непонятно,
умирате за пуста власт.
За туй ли лъжете стократно!
Шараните не са сред нас!
Народа вече не ви вярва! ...

Дивна Земя
Слушал ли си пулса на земята -
лава и клокочи във недрата.
Шепнала ли ти е притчата си свята
как за гледци и дадени са езерата. ...

да знаеш
когато сънят ми
си прави пристанища
и се рее
когато упорства ...

От душата струи светлина,
от очите сияние (ярки звезди),
ти заливаш с любов моя свят,
ти утеха си щом в душата горчи.
Ти си слънцето в мрачния ден, ...

Зара
Желаеш да публикуваш си творбата,
искаш да докоснеш се до суетата.
Коментари и оценки да получаваш ти навред,
след прочита на първия куплет. ...

Неговата Битка
Картина с влага на пропит с вода кожух.
Съсухрен старец с акордеон на стол край път.
Мелодия тъй стара на идващата зима в сутринта.
И пак се чуваше звукът на падаща пара от суета. ...

Спомни си ме...
Когато видиш птица в клетка.
Спомни си ме...
Как напирах да изляза.
Спомни си ме... ...

Събуждаме се нови... разделени... Изправяме се и си казваме, че всичко ще бъде наред и че годините заедно ще бъдат забравени. Обличаме си новите дрехи. Усмихваме се малко насила пред огледалото и излизаме. В телефоните ни стоят последните нараняващи съобщения. Профили блокирани и изтрити писма. Съоб ...

Просякът
В дрипави дрехи облечен, пред магазина
възрастен дядо с протегната ръка просеше.
Покрай него минаваха хора мнозина,
но малко бяха тези, на които той благодареше. ...

Развързаха се връзките на ветровете,
ооо, нека вече някой ги догони...
Рисуват облачни целувки по небето
и ги изронват на паважа в спомени,
в мечти, в надежди и във кални локви. ...

Почти същата като предната, но с коригиран бас и с реверба на Sonitus, който НикКол препоръча за вокала...
Надявам се да звучи по-добре ;)
Копнеж
Да те целуна момиче, искам сега,
ръцете ти в моите нежно да взема. ...

ДА ВИ ГО НАВИНЧА
Леонардо, който околните наричаха за по - кратко Дикапро, седеше пред камината в мрачната си флорентинска къща и довършваше поредният си модел на изчанчено летателно устройство. Талантливият и странен Леонардо, беше истинска загадка за околните, със сладникавото си детско личице на ...

(поток на мисълта)
Първо ще напиша този ред и тогава ще си запаля цигарата.
Запалих си цигарата! Идеята ми е да си проследя начина, по който мисли болният ми мозък. Със сигурност е болен, поне в това вярвам.
Тези дни не намирам удоволствие или нещо подобно на това чувство в нищо! Само, може би, кога ...

Изкъпах се, а вън е страшен студ.
Коляното боли. Звездите греят.
С качулка съм, но имам остър слух.
Стените неми. Негрите живеят.
Носът запушен. Владовски звучи. ...

Съдбата с кал и тръни ме наказа,
с неравности по жизнения път.
Но аз да дерзая не се отказах,
защото знам, че пред мен е светът.
Знам, че бъдещето ме чака, ...

Ден първи:
В началото бях просто една пукнатина в асфалта и на никой не му пукаше за мен. Докато не спуках една гума! Първата ми спукана гума беше велосипедна – едно дете ме уцели, докато караше, и отрева за вкъщи, бутайки колелото си. Беше толкова малко и сладко, а вече трябваше да научи първия си ...

Капака на пианото намята
фалшива тишина върху клавишите.
Обидно звуци се маскират в мрака
на спомени - от старите афиши.
В слънчеви лъчи ще се прикрият ...

Днес отново почувствах топлината.
Затанцувах този танц за теб.
Колко ли, любов има по земята?
И колко болка е събрана в душата?
Ти ли си?Познах те, в този свят. ...

Там, някъде из между другите треви,
потръпващи от вятъра, е скрита детелина...
И търсиш я с Надежда за сбъдване на твоите мечти
без да разбираш, че ти си Властелинът
и държиш възможността със мисълта ...

Не се завръщам в бащината къща,
нозете ми от нея се отвръщат
и бягат в другите посоки.
И не сънувам бащината къща.
Тревяса дворът ...

Видя я съвсем случайно, на излизане от ресторанта, където бе хапнал в обедната почивка. В първия момент се изненада, защото тя, годеницата му, трябваше да е на командировка във Варна, поне според твърденията й. Но не прекрасната, любимата Савина бе тук, в София, и вървеше редом до някакъв мъж с небр ...

Тръгвам по пътека,
тясна и зелена.
Тя ме води там,
където, скрито в спомени,
е мойто детство. ...

Търся студ да прегърна -
да се влее в кръвта до замръзване.
Искри... пожари и влюбване -
реалност, скрита в летежно безумие.
Търся път назад да се върна - ...