Изгубил съм контрол върху себе си, въпреки че гласът ми отново е спокоен и увереността ми се е върнала. Искам да видя този човек в краката си и вече нищо не може да ме спре.
- Ще стреляш , нали?- пита ме той и не вярва, че ще го направя. Но аз го правя. Не знам защо. Може би мразя да ме предизвикват ...

Моралът много бързо се променя.
Това, което днеска е полезно,
от утре вече може да е вредно,
и туй, което днес е позволено,
от утре може да е забранено ...

мразя слънчевите лъчи през зимата
сега е времето на снеговете
и мъглите
скучните портрети
старите книги ...

Пролетта
тича боса през калта
в стъпките и - локвички вода.
Време си е - да събуди
росната трева, ...

Китайски порцелан,
италианско вино,
френски маникюр,
американски автор,
и испанска картина. ...

Очаквана среща... дълго желана...,
тебе очаквам жадно в нощта...
Среща копняна и много мечтана,
среща за двама, а между нас - любовта...
И ето онзи пламък пак оживява, ...

Тези бедра...
- Има ли смисъл в тях?!
- О ДА –
За да не пожълтеят усмивките
на всичките ти момичета ...

Мисли
заглъхнали
страннопомръкнали
птици
отнесени ...

Да те приемам философски
и само приятелски
очите ти искри по мене да разпращат.
И да не тръпна със кръвта си цялата...
Не съм способна! ...

Бог да го прости, брат ми, като беше в първи клас, такъв плакат написа за 24-ти май. И "слъце" нарисува. Само дето после някой трябваше да добави едно грозно "н".
Та на това "слъце" се пека и аз сега.
Може би трябваше да съм по-предпазлива вчера, когато ми се обади Ханджийев. Уж стар приятел, уж гол ...

О, зимни празници, елате!
От вас очаквам топлина.
По дяволите ще изпратя
от мене дребната злина!
Аз все живея във угроза ...

Безкрайно обичам родния град
и винаги в него пак се завръщам.
Родната къща отдавна я няма.
Няма ги вече татко и мама.
Остава ми само с обич голяма ...

Гори ми от многото думи неказани,
препъната в спомени самотно боли.
От живота сме с тебе някак наказани,
леко потрепвам и питам: „Нали?”
Чувствам се много от есен дъждовно ...

НЕмилосърдието свети тази сутрин в синьо
разпръсква хладна светлина
приема образи – горчива чаша вино
изпия ли я – ще се утеша.
Ще се вгради във мен като мълчание ...

Виж, стана топло. Слънцето протяга
към мен лъчи. Познало любовта.
В очите въгленчета се разгарят.
Разливат светлина. И не болят.
Сърцето ми изпълва се със радост. ...

Текст: Румен Ченков, музика: Хайгашот Агасян, изпълнява: Жулиета Иванова

Най-странната тайна на света

Едно мое авторско парче, което се случи набързо два часа след полунощ.
Мисля, че се получи приятно за релакс и потапяне в един по-хубав свят.

Приказка за Пустинята
Понеже съм роден в Стихията
на Оня всесъздаващ Взрив,
веднъж се озовах в Пустинята
и в Космосът ѝ мълчалив... ...

Камбаната днеска пак бие тъжовно.
Защо ли припява във време лъжовно?
Земята остава с човечец по-малко.
Безспорен е факта, но пак си е жалко.
Събраните в църква и китки му носят. ...

А З С Ъ М И С Т И Н А Т А
Аз съм в капчица дъждовна,
в дъх на дума миротворна.
Аз в сълза съм от окото
и в цветенце от дървото. ...

май 2013 Румяна Славова
Самотна сива къщичка,
в бурени потънала,
чак накрай селото...
Там,под старата И стряха ...

Стой до мен. Аз не съм онова момиче,
което бягаше по цяла нощ
и си измисляше, че никой не обича,
докато подскачаха краката ù боси.
Стой до мен. Аз повече не мога ...

Имам една цигара. Онази, последната. Кашето от шкафа над хладилника. Изсъхнала е милата, като мушкатото на баба ми, която умря и нямаше вече кой да го полива. А мушкатото деяни много. На суша. Седя и я гледам (цигарата де, бабата няма как). Да те пуша ли или да скокна до магазина за още една бира? ' ...

Черга пъстроцветна
Шарена съм като чергите тъкани,
различни цветове са в мен втъкани,
от художник чуден са подбрани
и от майстора тъкач са изтъкани. ...

Недей ме изоставя, защото моя живот без теб нищо не струва.
Недей ме изоставя, защото ако ме оставиш по-добре да не живея!
Недей ме изоставя, защото ще се радвам дори да бъда твой приятел.
Недей ме изоставя, защото не знаеш колко боли да нараниш мъж който е лудо влюбен!
Недей ме изоставя, давай ми к ...

Звездите ми пак плахо отброяват
тъгите слепи по изгубени луни.
Изпращат ми лъчи и се надяват,
че някъде във мен ще загори
измръзнала частица от надежда. ...

Питаш ме как съм -
знам, че не искаш да знаеш,
просто играта така се играе.
Някакви думи. Поза и вятър,
нелепа сцена в аматьорски театър. ...

Боли ме всеки път да вярвам,
че миналото ще се върне.
Боли на спомени да се осланям,
но няма кой да ме прегърне.
Боли ме всеки път да ме оставяш, ...

Понякога съм ледена кралица,
не плача и не плаши ме студа.
Казвам си, че не обичам
и стоя навън в снега.
Тогава аз съм дива и свободна, ...

Хей, живот, здравей!
Хей, живот, здравей!
Аз, пак съм на прага ти.
С повече опит съм днес,
и с повече изпитани знания. ...

„Вярваме на врачки и гадатели,
на черната и бялата магия.
На непознатото горещи почитатели –
там търсим отговор кои сме ние.”
Румен Ченков ...

Отново съм в живота ти. Не исках.
Разбираш ли, това не е шега.
Понякога съдбата ни притиска
на дансинга със своята игра.
Завърта ни на хиляди посоки, ...

Представете си, моля, тази картина
депутатите наши, да работят в чужбина.
Но не, както виждаме в Парламента,
а с нови задачи и тежки моменти.
Да мият чинии, да влачат метал, ...

Не помня с тебе ли делях
онези мигове на страст и лудост дива,
или в съня си стремях
към капчици несъществуваща илюзия.
Не помня имах ли те там ...

Още ме има и още обичам.
Знам да мечтая и нося надежда.
Още понякога толкова ничия,
бурният вятър към мене поглежда.
Още студувам, когато е зима, ...