Аромат на нея
Нещото, което ти никога не би объркал, защото усещайки го, дори случайно, винаги ти напомня на нея... Нещото, което така властно умее да те обгърне в сладострастно опиянение, нашепващо спомени от миналото... Това, за което копнееш постоянно... отново да го усещаш – нейния парфюм. Нищо ...

Ще помниш ли
Ще помниш ли сълзите ми,
разливани от безумие по теб,
разбиващи се с трясък и с крясъка на чайките вълни
по бреговете на самотен остров?... ...

По пътя си износих самота,
щом някак си обичах още риска,
във себе си обичах да летя
и мислих си, че вече Бог е близко.
По пътя си износих самота, ...

Здравей, чичо Борко!
Днес съм много далеч,
но ти пиша за Бойко.
За твоят син иде реч.
Явно бил си зает ...

Гидът ме заведе в райско кътче. Топнах се в малкия кръгъл басейн, който ми предложи персоналът – местни хора, облечени в традиционни носии. Всички много ми угаждаха, явно знаеха как се привличат клиенти.
Разплух се в топлата вода. Един дебелак започна да мята в басейна моркови, лук и други зеленчуци ...

* Заглавието е заимствано от едноименния колаж на comeon (Септември), за което ù благодаря :)
Вселената си има закони, правила,
дали е волна да ги нарушава?
И безразборно ли кръжат небесните тела
или фиксираните орбити признават? ...

изгладих ризата си
още мокра
и до колкото си спомням
я облякох бавно
както се облича спомен ...

Как се пише велик разказ?
Да не се изненадате от странното заглавие, учител съм по български и възложих на шестокласниците да пишат есе на тази тема. Колежката Славка Кирилова ми даде идеята. Каза ми, че щяло да им е много интересно на децата, направо щели да се влюбят в него, а пък те горките така ...

Делим се хората на групи...
На вери даже се делим.
Нали е Господ Бог на всички!?
Защо тогава си мъстим?
Болезнено е нека спрем войната... ...

Безсмъртната любов не се разказва.
Прашинка бях в студената вселена
и, люспест, изгревът със златна пазва
привика ме от него да зачена.
Наля ми вино в слънчеви бокали ...

няма да боли... много. виждаш ли, няма точно упойка за това. нито лекар специалист. няма и кой да ти държи ръката. болничните стаи са заети. такситата не идват до тук. след това си сама. други варианти ли? няма. това е. слушай, отварянето на гръдния кош е лесно. това почти всички го могат. ще се изу ...

Докога ще ме болиш?
кажи ми, докога?
Докога ще ми тежи?
Колко още да търпя?
Казват времето лекува, ...

Марийка Събева
Послание с любов
Изпращам своето послание до Вас-
до всички майки на земята.
Зова ви дружно да надигнем глас ...

Тази вечер ще запазя мълчание,
гласът ми няма тихичко да те приспива.
Небето все по-мрачно ще да става
на звездите блясъка ще скрива.
Предлагам ти сделка с Южняка да сториш. ...

КЪСМЕТЛИЯ
„Ей, късметлия съм си аз и толкоз. Да ми се яви насреща, не кой да е, ами оня дет’ зарад него си зарязах баскетболната кариера и станах вратар на „Гъше перо” – Голосмочево” – такива ми се въртяха в главата и сигур ми се чудите на акъла, щот’ не знайте кой съм.
Аз съм оня, дето всеки ден иг ...

Катранена любов
Как искам с думи да опиша
бушуващата болка в мен.
Опитвам се да мисля свише
на мъка съм обаче, в плен. ...

У ДОМА...
Надежда Павлова /Перличка/
Момиче, среброкосо, малко тъжно,
с очи-сапфири и осанка стройна,
не спи. Очаква скоро да се съмне ...

ГОРАН
Ксения беше прекалено крещящо име за жена, попрехвърлила четирийсетте, с огромна бенка на носа, прераснала от чоплене в гнойна рана; с огромен таз, който се мъчеше да компенсира пълното отсъствие на бюст; със самочувствие, което превишаваше размера дори на задните й части; с пълна липса на чув ...

Обичам очите ти,
пълни със скреж,
мокри с тъга...
Моите също са...
толкова снежни, ...

На дъщеря ми
Чаках те аз с много трепет и с много любов
Родих те аз с много много болка
която миг забравих когато те видях
Ти беше малък ангел който ме гледаше ...

Легенда, превърнала се в блян за жените и ад за мъжете.
Той обичаше да си играе. Изкушаваше дамите галантно и с обожание, за да открадне сърцата им. Колко се забавляваше с женските чувства. Очите му бяха пълни с обещания. Той бе хищен ловец, който знаеше как да примами всяка една своя жертва. Никога ...

Ти слушал ли си песента на скалите?
Чел ли си стихове от морски вълни?
Мечтал ли си да полетиш със орлите?
Тревата, чувал ли си как ти шепти?
Грейва ли слънце, щом дете се усмихне? ...

Видял я в санаториума и всичко му се
преобърнало. Разбрал, че цял живот нея е търсил, че
най-после я е намерил. Най-красивото момиче на света,
най-доброто, с най-чистата душа. Боряна се казвала.
Подхвърлена била пред едно сиропиталище. Мургава, ...

Пропяват - чувам - първите петли,
а мене още дрямка ме наляга.
В душата сънищата са дошли,
а виделото по баира бяга.
И чувам вече вторите петли, ...

До днеска аз крилата си не съм разтварял...
И в синия простор на радостта, не съм летял!
Но в огъня на чувствата си съм изгарял...
И все на поста си в живота тежък съм стоял!...
Като ненужни дните, времето раздава... ...

Надежда за душевна топлина
сякаш чезне в бездна тъмнина.
Нежност ти ми дай,
мечтая си за май.
Рози в цвят бял ...

Вържи косите си със топъл здрач,
Докосвай ме със погледи самотни...
И сънища разказвай ми – без глас,
и нека тишината да говори...
Налей ми чаша със шампанско - смях... ...

Една вълшебна нощ
...В мемоарите си още
ще разкажа за една
от Ония луди нощи:
аз, момиче и луна ...

ПОГЛЕДЪТ НА ЛИЛИ
Рубрика
Животът – начин на употреба
„Погледът на Лили” е поредица от есета на философски, граждански, социални и лични теми. Представени под формата на разговори с малката ми дъщеря, те са базирани и провокирани от реални житейски събития, както и от общуването с детето ми, от нейни ...

Понякога се връщаме
Някога ще се завърнеш пак -
ще свърнеш - нищо, че е мрак
по улиците твои оттогаз” -
приглушено шепне древен глас. ...

Днес пропускам живота край себе си.
Гледам всичко със слепи очи,
безразлична към сложните ребуси.
Като стъпкан пелин ми горчи
една мисъл от гарван по-черна ...

З А Щ О М Ъ Л Ч И Ш
Защо мълчиш? Животът си отива.
Прекрасно е, че двамата сме с теб!
Защо мълчиш, когато, ме обичаш
и устните ти топли ме зовът? ...

- Госпожо, аз пък няма да седна до Ангел!
Нина вдигна глава от дневника, беше началото на часа и всички деца все още се щураха насам-натам из стаята.
– Защо Виктория, какво има сега?
– Защото много мирише, госпожо!
Децата започнаха да се кикотят и погледнаха в посока към задните чинове. ...

Поглед тежък, неприемлива е реалността.
Затварям очи и ето те сега.
Пред мен стоиш, разкошна в свойта сивота,
а две очи ме гледат с влажен поглед.
Във тях се дави отново моята душа. ...

Хвали се на всички Мая:
- Буквичките вече зная!...
Казва умничката Руми:
- Раждат се от букви думи!...
- Щом прибавим "Б" към "АНЯ" - ...

Вървя бавно сред тишината...
Като малко дете се крия...
Вкусих от сладостта и се опарих!
Каква е моята съдба? Боже
Каква е моята съдба, Боже... ...

Дните й минаваха бавно, скучно, безсмислено. Беше сама. Без ничия мъжка подкрепа. А толкова се нуждаеше, Боже, толкова се нуждаеше. Искаше връзка, с която да се чувства защитена и желана. Искаше здрава ръка, която да я води напред и само напред. Много ли желаеше? Момче, което да я обича, както тя е ...