Няма те!... Звездичката ти свети.
Там горе. Виждам я. Не е сама.
До нея хиляди звезди приели
домът небесен. Със една съдба.
Болка си!... До днес неизживяна, ...

Ариза - Любовта е нещо друго
------------------------------------------------------------
Autori: Giuseppe Anastasi & Cheope (Alfredo Rapetti Mogol)
-------------------------------------------------------------------
Автори: Джузепе Анастази & Кеопе (Алфредо Рапети Могол) ...

Ние от заминаващият кораб...
Във утрото сънливи и намръщени,
и Слънцето преди да е изгряло,
отплаваме към дългото завръщане,
а то започва винаги с раздяла... ...

ПРИЯТЕЛСКА ВЕЧЕРЯ
Разказът не се препоръчва за лица под 18 години
- Абе…викаш, не съм бил прав. Не съм, ама съм! Така трябваше. Ти като си много ‘убав ‘що не ме спря?! Кажи де? Мълчиш! К’во ми се пулиш насреща като каракоджул? Хем ти ме накара да я заговоря, после да я поканя на кафе. Нали помниш? А ...

навън е минусово
носът ми веднага замръзва
не си усещам пръстите
дъхът излиза на вълма от устните
една дълга, болезнена тръпка се спуска по гръбнака ...

Недейте
Не пейте ми песните, о трубадури,
мокасините ми вий не сте обули
и сълзите ми още не проливайте,
хлевоусти, вий, за днес почивайте! ...

Мексико…
Серенада…
Енергия в мексикански пирамиди…
Рима приятелска сред клада…
Гора, вода и миди… ...

З А Р Ъ К А Т А
За теб сълза пролях аз, майко мила.
От болката в душата ми родена,
която в мен на топка си е свила
и жива е дълбоко потопена. ...

Не искам много!
Не искам лукс и пари,
само капчица обич
разтворена в страстни очи,
само галещи думи, ...

Обичам те ужасно много, но ти не знаеш, че си най-голямата ми слабост.
Обичам те ужасно много, но явно можем да бъдем само приятели, за жалост!
Обичам те ужасно много и убивам за теб така както баща убива за своето дете.
Обичам те ужасно много, но е тъжно, че не ме разбираш и мечтаеш за друго момче! ...

Потапяш своите страни
Във мене ти момиче
И плуваш във дълбоките води...
***
Не ми бе ясно със какво плених интереса ти дете. Ти малка бе, но нямаше значение това за теб. Добре, но знаеше ли кой съм аз? О, не. Ти мислеше че принцът е пред теб; но принц не бе – демонът в човешки образ. Крадецът на душ ...

Беше лятото на твоето селце,
във очите ти блажено си танцувах,
бе изповед, признавам от сърце,
късно вечер още те сънувам.
Протягаше към слънцето ръце, ...

Типично!
Вършиш глупости,
а после съжаляваш!
Ровичкаш в Гугъла,
по Джиографик се сравняваш ...

За теб съм нещо ново, нещо рядко,
прилично хубавичка че и умна,
с две думи - симпатична патка,
която омагьосваш сладкодумно.
И, знаеш ли, наистина се хванах, ...

Докосване
Докосването - пламенна жарава
по устните ми нежно се гаси,
изгарям пак, но знам остават
след чувствата студени руини... ...

Защо Сърце, защо отново ме предаде?
Защо се влюби с много нежен плам?
Защо сгреши? Защо тъй лесно се отдаде?
Защо допусна в теб една лъжа?
Нима не знаеш, че любовта понякога ранява? ...

Апартаментът ни е старомодно обзаведен. С огромна черна секция закриваща цялата стена. Всяко място от нея е вече заето с всевъзможни боклуци. Понеже апартаментът ни е 3-стаен, а ние сме петима души, холът и спалнята на родителите ми са събрани в едно. Затова освен секцията, черните кожени фотьойли и ...

Генсекът Столтенберг
пикира в нашата земя.
При Йенс навървиха се
терк след терк,
а гражданството във ...

Любов ли е да простиш,
когато просто искаш да създадеш стена,
дори и с риска да сгрешиш
и да загубиш приятелска ръка?
Любов ли е да се смееш ...

Ръката си протегна за здрависване
на малка уличка до стария салон
и някакво натрапчиво усмихване
в стомаха ѝ запърха с крехък тон.
В очите се прокраднаха звездици ...

Сизиф погледна отново грамадния камък пред себе си. Струваше му се, че всеки път той става все по-голям и по-голям. Въздъхна. В очите му се четеше разочарование. Погледна назад към високия хълм, след което отново погълна с погледа си огромния камък. И така стоя замислен известно време. Ту стъпваше н ...

на студен балкон, аз развълнуван
с приятел мой близък и скъп.
разнищвам теми и пиша поеми,
с прогарящо гърло и пулсиращи вени.
на житейската пропаст и съвсем на ръбът, ...

никога не съм ти обещавал градина с рози, дорийн
ти знаеше много добре
как замръзват ветровете по палубата на нощта ми
знаеше как сутрините ми са пълни със страх
и горчиво кафе ...

Терпентин
Ти си като някое извънземно – каза. Извърнах лице към него и го погледнах премрежено. Той все така невъзмутимо се взираше в платното пред себе си и го галеше с четката. Под дългите му фини пръсти цветните петна бавно придобиваха обем и очертания. Беше красиво. Погледнах към моето платно. В ...

С идеята за Светлина
напуснах себе си...
Върви душата ми през мъгливи поля.
В босите й стъпки няма кокичета -
понякога и тръните са Светлина. ...

Огън за пепел изстинала,
морски вълни за капка дъждовна.
Обич огромна за мъка отминала,
дума вярна за дума лъжовна.
Размених мене за тебе, ...

Страхът е само за слабите.
Силните дават смело напред.
Дали ще си принц или жабата,
зависи само,само от теб.
Страхливо е да не чувстваш. ...

Когато се пренасяш в жертва на гнева си,
сгушен удобно в тъжен черен облак,
зад който всяко слънце наднича и те търси,
но срещнеш ли лъчите виновно свеждаш поглед,
защото си само от плът и огорчение ...

Луната във очите ти гнезди,
косите ти са тих вечерен вятър.
Набрал съм ти букет от тишини
с ухание на невъзможно лято.
Смехът ти фар е във душата ми ...

Това е едно малко мишле
със сивичко опашле,
с наострени ушички
и милички очички.
Страхува се то от всичко ...

Как лекува се душа?...
на една позната...
-Драги Докторе, кажи
ти разбра ли до сега
как лекуват се души ...

Харесвам истински живелите мъже,
онези минали през хиляди тайфуни,
с издраскано от бурите лице,
здрависали се лично със Фортуна.
Със посивелите от битките коси, ...

ПОГЛЕДЪТ НА ЛИЛИ
Рубрика
Образ и подобие
„Погледът на Лили” е поредица от есета на философски, граждански, социални и лични теми. Представени под формата на разговори с малката ми дъщеря, те са базирани и провокирани от реални житейски събития, както и от общуването с детето ми, от нейния поглед и в ...

Аз още я имам.
И не говоря на Вас, а на бутилката.
Скрита дълбоко в мен
тя излиза вечер, когато съм много сам
и милва по тялото ми всички рани. ...

Със зимните сутрини се излежавам до късно.
Едва ставам, измивам чиниите и правя кафе.
В душта ми, там е толкова... разхвърляно.
Дали досега не е живяла в привиден ред?
Обирам праха, изхвърлям боклуците. ...