Съдби
Втори епизод
Карахисар, древен град в антична Фригия, който носеше името си от старата крепост на върха на черните скални образования, останали от вулканични изригвания преди милиони години. Тази гора от черен базалт с причудливи форми, се извисяваше насред обширно равно поле осеяно с макове. ...

И моят свят изгуби се след тебе
потънал в две очи от синева.
Какво се случи? Мисълта - молебен
измоли дъжд след кървава сълза.
Със дланите прегърнала вината, ...

"Величието на човека е в глупостта. Величието на глупостта е в човека!" /blackjak12 - 1980г./
Невинността е в пълната безпомощност.
Само този, който винаги е бил в състояние на безпомощност е истински Светец.
Истински безпомощният е най-близо до Бога.
Бог ни осезава единствено, когато сме в състояни ...

Обичаш ли да гледаш през нощта
към звездното небе, да търсиш мен
единствената сред милионите звезда,
да ме мечтаеш нощ и ден?
Обичаш ли луната щом заспи ...

Зимна приказка
Като във приказка снегът вали...
Вали и всичко побелява:
полето, къщите, дърветата... Далѝ-
той някога ще спре да трупа и навява?... ...

Здравей, Джейн!
Така ще започна,малко официално, много банално и име измислено.
Знам, че в момента си повдигнала онази игрива,тънка веждичка в знак на учудване.Става ми смешно, като си го представя.И сигурно, отново през главицата ти се стрелва мисъл обявила ме за луда.
Но и така става.Луда.Тъжна, и ...

Сив свят и сиви хора.
Сиво небе и сив простор.
Потънала земята в злоба.
Превърнало се всичко в тор.
А добротата где отиде? ...

Не - не се препъват краката ми! -
Пътят пиано е - свирят блус!
Това ù остана на душата ми:
да се чуди какъв е асфалта на вкус.
Все ходя, все хванала за ръчичка ...

Роза Димитрова бе пенсионерка отдавна, толкова дълго, че вече не броеше годините. Обяви това за безсмислено, когато отпразнува четвърт век от пенсионирането си по болест. Първоначалното отчаяние бе изчезнало. Разумният режим и задушевните разходки с приятелки я възкресиха за живота дотолкова, че дне ...

- Диме, влюбена съм.
- Случва се, Сонче. Човешко е.
- Ама, Диме, внучката ми ще стане на пет, а на мене краката ми се подкосяват като на влюбена ученичка като го зърна.
- Сонче, Сонче, ама ти си знаеш, че си влюбчива. Кажи ми сега, той на кого ти прилича?
- Не ми се подигравай, Диме, само ти ми прил ...

Те искат да намерят;
търсят, за да открият;
да узнаят истината
зад вратата.
Приближават се с големи крачки ...

ти си
невъзможната любов,
която ще раздира
като тръни
душата ...

РЕЛИГИОЗНИЯТ ТЕРОРИЗЪМ
Как да си обясним убийствата по религиозни причини? Дали хората не носят генетични белези на друг животински вид? При някои примати в Африка се наблюдава странно поведение. Група от мъжки индивиди излизат извън обитавана от тях територия. Целта им е да срещнат мъжки индивид от ...

Помниш ли какво ти казах -
"смирих се, че ме отмина...".
Но то бе миг на слабост
на земетръсно сринат
пред празник празен - ...

ИНДИФЕРЕНТЕН
Ще рече безразличен, ама към всичко. Аз, дето се обръщам подир всяка една пола, убий ме не вярвах, че такъв човек може да има. Чувал бях, че Буда го е бил постигнал, но било е отдавна и не у нас. Не вярвах, но ето че срещнах Капчо.
Тъй го наричат още от детската градина, щото все се кап ...

И щастието в шепичка си нося.
Надеждата в джоба ми стои.
А милостта от Господа си прося,
пък радостта отвсякъде струи.
Така е, друже, в сънищата само. ...

Когато очите приклопят
деня от живот уморен
самота на вратата потропва
и събужда пламък стаен.
Нейде в нощта се поражда ...

Уморих се от предателства
Явни или скрити фустанели
Уморих се от ласкателства
С видими или не проблеми
Искам да си до мен сега ...

Евангелие според Матей 10:26 „И тъй, не бойте се от тях; защото Няма нищо покрито, което не ще се открие, и тайно, което не ще се узнае.“
– Никога досега не бях се изгубвал така. Не ми е за пръв път, но преди винаги рано или късно, успявах да се ориентирам и в крайна сметка откривах пътя.
– Никога д ...

Лицето ти е пристан, облакътен на перваза ми като очакване. Ще можем ли да се преборим със страховете си? Винаги си бил по-силен от мен. А аз се пречупвам в очите ти! Толкова дълго съзерцавам себе си в тях, че ако утре всичко се срине, ще те вградя в думи и ще ги занитя по паважа – да не отекват стъ ...

Смешно е.
Големи хора играят като деца.
Съревнования, караници, обиди.
Атакуваният се брани.
Спешно доказва, че има право да МИСЛИ! ...

Цигуларят нежно струните гали
лъкът весело във въздуха играе.
Цигулката е звучна и красива‚
в ръцете му душата си разкрива.
От дърво цигулката е сътворена ...

България. 2070-та година.
Той стоеше затворен в психиатрична клиника. В малка стая с малък прозорец на вратата. Как се озова тук?
Нека се върнем в началото. Отрасна в семейство, в което майка му по цял ден си скубеше косите и говореше несвързани думи, а баща му крещеше, че е Юлий Цезар. Тогава нашия ...

Една жена - обичаща без тяло
душата си отдаде на мига,
във който бе съзряла свойто цяло.
Анимусът - дар от вечността.
Една любов - загърбила морала ...

Горчиш ми.
С оня вкус на презрял портокал,
сред напукана жажда
в пустинното пладне.
Бяло слънце ...

В алкохолната любов се влюбих, откакто ти ме изостави,
и за малко те забравям, или поне докато свърши бутилката с уиски!
Всяка вечер в алкохол се давя докато ти мечтаеш с друг да бъдеш,
но не останаха свестни мъже като мен, колкото и да ги търсиш!
Не притежавам красота, нито хубаво тяло, а днес мног ...

О, бедни ми бедни български народе!
Тежка е съдбата ти селскостопанска,
пръкваш се на село и тръгваш към големия град,
за да търсиш, припечелиш някой лев,
в който да си осигуриш кеф. ...

Има неща, които нараняват,
има неща, които прелъстяват,
има неща, които опияняват
и неща, които дават!
Дават смисъл за живот, ...

Two pairs of eyes
Celestial bodies
Two hearts, magnets
Forceful separation
Walls of ice ...

Знаеш ли, замислих се
какво се промени?
Къде сгреших? До скоро
обвинявах себе си.
С въпроси се приспивах, ...

Оставих блянове напразни,
изтърках замечтаните очи.
Нали живота е надежда,
нали облян е в радостни лъчи?
Защо тогава мракът надделява, ...

Чувствам моето сърце,
туптящо в твоите ръце,
кърви, тупти и пак кърви,
с кръвта се смесват моите сълзи,
душата, напуснала грозната плът, ...

Тя е грозна. Бездънна и черна.
Изтъкана е от бесове.
Но е вярна. Безукорно предана.
С тебе расте от дете.
Ти я криеш. Във роли и с маски. ...

О, Францио, хората ти от болка плачат!
12 жертви и за нас нещо значат!
И нас за тях обзема ни тъга!
Кръв, насилие - стига, докога!?
Есента мина, дойде зима. ...

Със дявола сравни жената! –
че този бледожълт поплин
под блузката с полукълбата,
във моя ум забива клин.
Със дявола сравни змията! ...

Отдръпна се от мен като море.
От детски сън - без брегове.
И търся още синия му цвят
в един безкрайно тъжен свят.
...Брегът е пепеляв, или ръждив. ...

Животa му си вървеше нормaлно, кaкто при всеки тийнейджър. Всичко беше нaред, докaто един ден не се появи тя - неговaтa първa любов. Обикнa я. Може би от пръв поглед, a може би с времето, но стaнa достa бързо. Нямa знaчение. Обикнa я силно. Прекaлено силно, кaкто не беше обичaл никоя другa. Тя обaче ...

Баба да си и да имаш внук.
Бабите обичат да обичат.
И на всичко смислено напук,
те единствено във внуците се вричат.
Бабата е смисъл на живот, ...

Да пием за тези дълги дни,
в които времето ни промени.
И не съвсем.
За радостта, която ни дари.
И не съвсем. ...

На рождения ти ден,
приеми този стих от мен
и много бавно прочети,
в живота нека винаги да ти върви!
С усмивка всичко посрещни, ...