Не мога да проумея,
защо в сълзи се давя?
В чашата също,
пълна до горе,
лекува моите рани, ...

Глава 3 Последствия
Мьонг-у, магьосникът съветник на принц Мартин Савахов, наблюдаваше господаря си мълчаливо от ъгъла. Негово височество в момента трескаво обикаляше покоите си, без да може да заспи – очевидно го тревожеше утрешната сватба, въпреки че не искаше да си го признае и се оправдаваше с н ...

Тогава хората вярваха в това, което им бяха разказвали..Любовта беше болест.
Промъква се тихо през очите ти, обсебва съзнанието ти, протяга безжалостно ръце към сърцето ти и край... ти си безнадеждно изгубен. Губиш реалност, създаваш нова. Рушиш пясъчни кули - строиш замъци от морска пяна. Опитваш с ...

- Спри! - извика ми гневно ти, видях, че ме гледаш накриво, сърдито, мрачно, дори злобно, с пламък, с огън, с пожар, с пороен дъжд, със свиреп вятър.
Натиснах спирачката с хъс – за надпревара, състезание, караница, викове и бой. Теб сигурно те стегна колана, защото го дръпна като змия, захапала врат ...

Навярно пак със есенния дъжд
смалил простора до прозаичност
на чашка-две ракия, този мъж,
ще се закотви в точка до безпаметност.
Не зная как нахлу в живота ми. ...

Ти идваш само,
когато падне сняг в душата ти
и затрупа пътя към твоя дом.
Ти идваш само,
когато самотата ти ...

Малката Деси, книжка с приказки донеси!
Баба да и почете за непослушното петле.
Баба книжката разгърна, бързо Деси тя прегърна.
И зачете ред по ред за бедите на петлето,
дето сутрин рано с песен буди в шест детето. ...

Морето на брега си се протегна,
разля се в десет пръстчета и две петички,
усмихнато към лятото погледна
и хукна пак със своите вълни да тича...

Към хоризонта лодка плава...
Белеет парус одинокый...
М.Ю.Лермотов
Самотна лодка в залезът отплава,
играе вятър в белите платна ...

Загледани в далечните звезди
След буря слънце ще изгрее
и пак ще тръгна боса по брега,
света от светли багри ще милее
и ще посява радост след тъга. ...

Корени –
притеглят
и издигат
едновременно,
устои са, ...

Няма стил,но е живо.

Бавна и успокояваща (поне според мен) песен, която нахвърлих набързо с дигитално пиано и записах... Не е от най - добрите ми, но все пак реших да я кача...

Понякога се случва и поетът
без думи да остане, и без рима.
Светулки във душата му да светят,
щурче да свири мелодия любима.
Но да е трудно в стих да ги опише, ...

Нощ е и градчето е осветено от луната,
а от някъде звучи лунната соната.
Сърцето ми тупти изпълнено с мечти,
дори когато в съня си затворил съм очи.
Аз всяка нощ само теб сънувам, ...

Ти спри сега
Камбанен звън за празник днес се носи...
До мен се спри без никакви въпроси!
Пак в мен си ти и аз във теб се вливам,
и търся те, и все те преоткривам. ...

Транспортният кораб „Рейвън” се рееше на пет километра височина с включени на минимално мощност двигатели. Беше стар и доста грозен, с черен титаниев корпус, по-който ясно личаха следи от ремонти. Хората долу обаче го гледаха с копнеж в очите, защото той превозваше помощи, които можеха да спасят мно ...

Котва, а тризъбец…
И седнала съм аз
На една студена котва
Подобна на тризъбец,
С който дяволи в казани готвят ...

Люта ракия е, люта е, мамка му,
тази женичка проклета,
няма държàне изтънчено, бляскаво,
псува за десет атлета.
Луда е, казвам ви, хем за петима, ...

Прилив.
Вълната разбива рапани.
В скалите.
Издига се.
Мощ насъбрана. ...

– Обичам Ви, прекрасна сеньорита!
– За други аз копнея, дон Роналдо!
– Щом видя Ви, о, гълъбице, литвам!
– Но... женен сте за доня Есмералда...
и тя постила брачното Ви ложе, ...

Глътка поезия, вместо кафе.
Сърцето, слединфарктно, влиза в ритъм.
Танцува лудо в семпло кабаре.
С кого? Дори не смея да го питам…
Върти се, свирука и си пее. ...

Бърканица с буламач ,
туй е нашият илач...!
Всеки бърканица пие!
Душата своя да измие.
А със буламача той..., ...

Може би мина достатъчно време
и може би не ме помниш вече,
и даже не мислиш за мене,
и си твърде далече.
Може би отдавна ме няма, ...

Денят на твоето рождение е днес, нали?
Бъди щастлива, и обичана бъди!
В току помръкналия блясък на очите
узнах за другите ти дни преди -
изстинали тиренца неугледни, ...

В памет на моя баща - Винченцо Мисана
Заглавието на това кратко есе, посветено на причинността (каузалността), представя една известна мисъл на Барух (Бенедикт) Спиноза. Тя идва да ни подскаже, че вероятно зад всяка причинност стои нечий разум, а като обобщение и в крайна сметка - разумът на Твореца ...

Този ден е ден на сбъднати мечти,
възкръснала от петвековен гроб,
България отново към слънцето лети,
отхвърлила бремето на смирения роб.
Но смъртта на Левски, Ботев, Караджата ...

Аз толкова неща написах,
край всичко, гдето бях минал!
И щом видях, от туй се слисах,
като във чуждо бях се спрял!
Аз просто не намерих тема, ...

Моят път, от раждането начертан,
лъкатуши в облачни и светли дни.
В него аз пътувам скрито замечтан
в оня връх, където винаги хладни.
В този път изтича и животът ми, ...

"Не оставяй днешната работа за утре"
(Еклесиаст, или де да знам)
　
Ако някой ви рече, че болонките и въобще манечките кученца са безопасни, не му вярвайте. Да знаете. Не вярвайте на подобен гений. От мен да знаете, опасни са и то смъртоносно. Въобще зад всяко безобидно наглед нещо, като една нищо и ...

Много поздрави предай на косите ù,
които по лицето ти блестят разпилени,
сянка на нейната сянка - отивам си
без сълзи, без словесни размени.
Плесенясала нежност за мен си запазил, ...

Кой не знае Тиквун войвода,
кой не е слушал за него?
Властва той в нашата родина,
рита мачове на петдесет години
и страшен беше мафиотин ...

Този свят е сълза.
И ние, щастливо разплакани -
отиват си,
отплават всичките ни
страхове ...

Тишина ми е нужна...
Единствено...
Само...
За да мога за миг
да затворя очи ...