Покупка
В нарастващите нужди
на наш'то общество
се чувстваме ненужни
един на друг. Какво ...

В сивата дреха на делника -
изненада!
Внезапното от ъгъла
изскочи,
засмя се ...

Birdy - Words As Weapons
I feel your knife as it goes right in
Cut to my core but I'm not bleeding
All that you say trying to make me small
Well, the bigger you get the harder you fall ...

White like cotton acacias bend down from drops of water. Scarlet poppies
Redden in the mead. Chestnut steed grazes in the field. Lofty, are visited
From eagles, mountain tops surround sky like tiara. The roofs of the houses were as from German silver, wet from the rain. Kate called to mind well day ...

DEEP BLUE
Here
In my place and time
And here in my own skin
I can finally begin ...

THE SUBURBS
In the suburbs I
I learned to drive
And you told me we'd never survive
Grab your mother's keys we're leavin' ...

Попитай есенния дъжд,
къде през мене мина лятото.
Къде остана онзи мъж,
превел ме късен през полята му.
Попитай за черниците, ...

Глава осма – Гъхмес и Кеворк
През есента дните бяха къси. Стъмваше се рано. . В градинката на черквата Света Троица, по пейките седяха млади влюбени двойки. Тъмнината правеше разговорите им по романтични и често биваха прекъсвани от някоя открадната целувка. Какво да правиш, младост!
В края на лятот ...

Измислените дни широко се простират.
Бленувани мечти внезапно си отиват.
Стремежът да се задържим добри
Изгубва смисъл живеейки сами!
Всеки е в самотно постоянство ...

Спомените
Спомените връщат времето назад, аз знам.
Запътила съм се и аз със тях натам.
Връщат чувствата дълбоки
и отварят раните жестоки. ...

Записки от Синята луна
Синята луна е едно от тези неща-планета,спътник, звезда, комета, астероид или нещо друго. Тя е паралелна на Земята, но и идва от самото и ядро. На Синята луна животът не е естествен, а свръхестествен,физиката е метафизика, а химията-алхимия. На Синята луна живее Великият дух. ...

За раздялата на мама и тати
Някой ден ще пораснеш... Дано разбереш.
Не очаквам да ме оправдаеш.
Зная колко боли без баща да растеш...
и не исках и ти да го знаеш. ...

Старият баща сина си съветва:
– Бъди честен, упорит и корав,
не кърши фамилната клетва –
тази в кръвта на човешкия нрав;
няма да бъдеш пристрастен ...

Каква ти е цената, Щастие?
Терзаят ли те моите деяния...
и колко още трябва да платя
в безмилостни, сурови изпитания?
Навярно малко са пролетите сълзи, ...

Вървя по път трънлив,
ще тръгнеш ли със мен?
Харесва ми живота див
и да бъда с тебе откровен.
Че да гониш щастието сам ...

Кажи ми, циганко, дори
и смърт да крие черната утайка,
а знам че лъжеш - за пари,
но днес за мен си и баща и майка.
Кажи ми, циганко, гадай, ...

"Пораснал си!"- ми каза мама днес.
"Не си дете, а същи Херкулес!
Чуй, как звънче училищно звъни.
От утре първокласник ще си ти."
Ще сложим в раничката закачлива- ...

Прегръщам те с цялата любов и нежност
и усещането ми за плът изчезва.
Границите са преодолени.
Аз и ти и ти сме три, но сърцата ни в едно тупти.
Магията на цветето с издънка е разкрита, саксията вече е извън лимита. Памучна безтегловност и нереално съвършенство. ...

На крилете на птиците прелетни тръгва си лятото.
Вече тръпне в зората кристалният утринен хлад,
уморените вечери кротко полягат в познатите
окосени ливади с топъл, земно тръпчив аромат.
Ще замине и този път. Знае реда на сезоните. ...

Глава седма
Поетът
Кака Яна гледаше “Дискавъри чанел”. Толкова бе погълната от интересното предаване, че не усети кога Минчо се бе разположил под прозореца ù. Там, на масата под асмите, си пийваше кротко и тихо, докато не реши да напомни за себе си с мощен, ароматен букет от звучни чувства, откъснал ...

Стига само да ти кимна
лекичко и отдалеко,
и ще дойдеш ти при мене,
и ще бъдеш мой навеки.
Няма да го сторя! ...

Паднал ангел
Сега съм паднал ангел в тъмнината...
От светлина, с любов и вяра се родих,
божествена искра донесох на Земята,
в човешка плът духа си преродих ...

Есента настъпва розова
и пристъпва праг след праг
по грифа на уюта.
Със намокрен сивкав прах -
залепен за улицата глуха, ...

Тъкмо дойде умна мисъл,
стихче, песничка, рефрен...
Гледам, някой го написал -
малко преди мен!
Тъкмо срещна хубавица, ...

Лицето ти се къпе в светлината
залезът я пръска върху теб
но душата ми е в тъмнината
животът ми студее като лед.
Заедно сме двама непрестанно ...

Обичах го, не питайте защо..
добро момче, но кофти мъж.
От триста пъти щом е нужен,
ще дойде максимум веднъж.
Обичах го , да питате защо.. ...

Умира старата върба, защото идва есента.
За секунда мигнах и превръща се във вечна пак нощта.
Сълзите навътре ще се вливат,
страхуват се да не разкрият
началото на този път безкраен, ...

Ако бях ти казала, че безрезервно
съм обичала,
щях ли нещичко да променя?
Ако бях признала как сърцето
се е вричало, ...

Завиждам на момичето, което те привлече.
Завиждам ѝ, че я изпиваше с очи.
Завижда ѝ, че беше там, а аз далече.
Това е един от най-лошите ми дни...
Завиждам на момичето, което те прегръща. ...

Днес светлините се сплитат в решетки.
Ято решетки на ярко разблудния ден еднотел.
Вътре в очите надникват зъберно-хищни през клетка.
И за разстрел ме извеждат - сам сред огромно поле.
Днес само сенки се движат проскърцващо. ...