От този свят несъвършен, ще могa
едиинствено във стих дa те опaзя.
Дaли по дяволa или зa Богa,
не се нaучих сaмо нa омрaзa.
Не се нaучих дa рaзлюбвaм шумно ...

Здравей, ми каза тя.
Здравей, отвърнах без усмивка.
Но сърцето се усмихна.
Не искам тя да узнае,
колко съм щастлив сега. ...

Снежно бели пухчета във мене,
като снежинки се завихрят.
Някакво безвремие глухо стене!
Уж е тихо, а ушите ми кънтят!
Мисли нежни и грижовни търсят път. ...

Келнерът го навести
/... и ръцете, и краката са... криле/
.... О, да.... красива... и някак мистична -
такава... рядка вглъбеност – беше различна:
в рокля – черна, на рози - в екрю ...

По хребета блуждае светлинка...
В едно неравно място на душата,
с хълмисти пропасти и сухи езера
завихря се неумолимо трънен вятър,
забиващ в кожата, в очите хладина. ...

Към истината
Прозрачна е душата на хората,
ала не можеш да различиш красивото
от грозното.
И колко жестоко се блъскаш в лъжата или ...

ЩОМ НЕ СИ КРАСИВАТА МОМА
Не знам дали си по-добър от мене!?
Навярно скоро аз ще разбера.
Кой повече поклонници ще вземе.
И много бонуси ще събере. ...

ДИЛЕМА
Позволено е днес
да говориш -
фарисейски,
несвестни слова. ...

Виж вятърът далече гони листи,
и облаците пръска с рамена
и вместо пътека да разчисти –
през мен премина и не ме позна.
За полет пак крилети си разтворих – ...

Често казвам на някого, уж на шега, че ако можеше да надникне в сънищата, би ме изпратил в психиатрия. И може би наистина би. Но ако можех да контролирам подсъзнанието си и образите, които ми изпраща, щях ли да си избера това, което получавам от него? Дори на този въпрос не мога да си отговоря. Но о ...

Няма да бъда същия след теб
Дори и хиляди жени след теб да срещна,
знам, че никога няма да бъде както преди....
Защото като теб друга няма да намеря,
такава която само с усмивка да спира моите сълзи! ...

За мъничко мярна се тя
и нейде далеч отлетя.
В очите ѝ скитах и мислех,
че тя ще прогони скръбта,
че тя с любовта ще осмисли ...

в новата си вила
тази която купил на старо
намерил две пишещи машини
не знае дали работят
не знае как се работи с тях ...

Благодаря ти... за горещото кафе! Благодаря ти... за черната горчилка, която винаги остава в дъното на чашата! Благодаря ти... за вечерта, която ми подари, защото звездите отново са покрили нощта, която се спуска като черен облак в душата ми!
Но звездите са за тези, които стоят на високо. А такива к ...

Смъртта на зайците
Самоубийствата са чести в моята професия.
Имах един приятел, който обичаше да разсъждава над това. „Самоубийствата са чести в тая професия“, мърмореше, подпрял брадичка на ръка, със светли очи, вперени в нищото. После изведнъж ме поглеждаше, вдигаше само очите си и ме пронизваше с ...

Тя вървеше без посока,
по пустите улици на нощта.
Имаше нужда от нечия насока,
ала единствен ù придружител бе сияйната луна.
Момичето желаеше повече от всичко ...

Тъга със аромат на есенни листа
мъгла и още нещо в здрача
във тихото мълвене на дъжда
в игривата усмивка на нощта
Тъгата ми е пъстроцветна ...

май 2014 Румяна Славова
Алени! Пурпурно огнени!
Като протегнати горещи длани;
като кървави рани;
като следи от страстни целувки ...

Покрити с девет листа -
наоколо блатисто.
Писта широка -
без деца,
егоист по душа, ...

Нощта заплува тихо над реката.
Една комета ярко изгоря.
Може би е нечия душа, която
Е била изпепелена от страстта.
Целува вятър цветовете на дървото. ...

И отново е сняг навалял –
ароматни, прозрачни конфети
и по клоните весел и бял
като лебедов пух е засветил.
Кротко пада, наивно вали ...

Небето заваля
Небето прегоря и се намръщи,
а аз стоях под него с празна чаша.
Земята е кърмилница за вълци,
и птиците остават вечно жадни. ...

Това е една история, която от много време исках да напиша.. Пускам само началото от нея, надявам се да ви хареса. Ако искате да пусна и другите части, оставете коментар, много ще се радвам да прочета мнение за писането ми :)
Двата живота 1
На терасата вече ставаше хладно и Лив потрепери от вечерния ...

Защо ли да питам чия си,
щом зная, че чужда си ти?!
В сърцето ми, клето, една си,
то само за тебе тупти.
Макар че при друг си в нощта, ...

Прошепната лудост
Не разрешавай думите прошепнати
да ги скверни на шут смеха,
сълзата ми в безсилие търкулната,
ръка нечиста да суши! ...

На косъм бях да получа инфаркт,
докато ти разкъсваше поредната риза!
Колко пъти се връщах по-рано
и колко пъти пред прага умирах?
Колко години по пътя те носих? ...

- Тук е пълно с боклуци! Уау, колко излишни и безполезни неща, как са живели тези хора – младата жена нацупи силиконови джуки и махна пренебрежително с ръка, отрупана с масивни бижута. Току-що беше купила апартамента, намиращ се в над осемедестгодишна кооперация на пъпа на София. – И този куфар, сам ...

С грижи и без грижи,
и така и вака,
мъжът си се движи
със четири знака.
Като дете: ...

Ще можем ли света да променим,
ако куршуми спрем със смелост безразсъдна;
на гладния обяд да подарим,
на болния - най-здравата му бъдност.
Днес можем ли да променим света - ...

Защото някъде в очите ми будуваш
а аз се вричам за пореден път да не заспивам...
застига ме дъждът прелял в косите ти
и в закъснели сенки ме завива...
... отново нижe обещания за лято ...