В плетене на мрежи
цял живот е посветен...
Всяка дума чута - потъмнена!
Любов не смеем да понесем,
да не би от самотата по погрешка да се отречем.

Не знам какво точно описва това. Знам само, че него и записаните вокали (които ги няма тук) ги очаква микс при професионалист.

Със хиляда и сто катинара
ме заключи, Сърце.
Пред вратата ти Ангел стои.
Отвори му да влезе!
Какво? ...

"Тамън от МС да излезна,
и договорът ми "изчезна".
Бил за някакъв "Южен поток".
Време е аз вън от властта - скок!"

Пред камината...
Виж, огънят гори, догаря
в камината пращят искрѝ,
зад тебе мракът се сгъстява,
а тишината ти крещи... ...

Чисти сме,
когато студът ни гори...
А злото си плюе на пети.

Закъсняла любов,
свещ догаряща в храма.
Празно е. Пусто под купола.
Даже клисарят го няма.
Капе восъкът, ...

Да можеше любов нелюбена,
да ми надникне в схлюпения делник.
Любов, като пара, изгубена
от някого, на прага на отшелник.
Краката си от ходене ще счупя, ...

Боже! Нима и тъгата забравих!?
Дето ме топлеше в мъртвите дни.
Май и ръцете си в кал овъргалях,
вместо със тях да докосвам води.
Вярата! Вярвах, че има пътека. ...

Винаги, когато реша, че емигрантската тема е изчерпана, един случаен разговор с някоя отрудена, измъчена читателка, кретаща тук саминка от години, ме разтърсва като дръвче и капне някоя кисела, смачкана джанка, като долното стихотворение.
„- Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!“
Мъка, наречена Бъ ...

Предреченост
Разкъсах и последната ти обич... в споделеност те заклех,
разнищих същността си във плътта ти... сластно те поех,
тих, покорен и безропотен... жертвено във дивото те сплех,
обяздих жаждата в страстта ти... и тебе клетвено те взех. ...

В светлозвездни лунни нощи
по небесния експрес,
получавам бързи пощи
на душевния адрес.
Всяка поща е сигнала ...

Танцува въртележката на дните,
върти ни на незнайни обороти -
поръсва смях, издига при орлите,
с тревога ни души, за сто живота.
Приспива със забравеното вчера, ...

Две изворчета, сини и игривии,
изпълнени с кристална чистота,
дори разплакани са страшно мили,
във тях прозира детската душа.
Те винаги са мили, отзивчиви, ...

Слави Бинев, спец по физкултура,
оглави комисията по медии и култура!
Човекът як с бухалка от борците
вече ще ни контролира творците!
Тоя ли измисли "Питат ли ме де зората"! ...

До Дядо Коледа: МОЛБА
Дядо Коледа, Ела!
Тук! България! Европа!
Тук жевеем Аз, евреина и шопа...
турчин, влах и цветнокожи... ...

К О Л Е Д А
Коледа, Коледа, Коледа!
Сипе се Коледа вън...
И по пътеките, белите,
Носи се коледен звън... ...

Непознатото момиче отсреща стои.
А аз стоя като камък вцепенен.
И в жалката особа огън пак гори
Ала мислите ми правят пламъка студен.
Разума крещи, душата стене ...

Стъклото на чашата се пропука от горещата вода. Виктор реши да я остави на страна и да провери боба в тенджерата под налягане, чийто зърна се разхвърчаха по целия таван. Нищо не вървеше в този ден... мислите бяха другаде, в един спомен за бягство, в който Виктор остана дълго...



Вятърът разсече ко ...

- Анитрам! Анитрам! – младото момче влетя задъхано в стаята. – Облаци! Черни облаци от север!
Анитрам подскочи от мястото си, грабна наметалото и се запъти към конюшнята.
– Да кажа ли на краля, че тръгваш? – подтичваше зад нея младия Одорф.
– Не, в никакъв случай! – отсече Анитрам.
– Но той ще иска ...

Като точица в небето,
блести в мрачния ми път,
към мен обръща си лицето,
да освети за мене своя кът.
О, Венера! О, Венера! ...

Ще тръгна... Как боли сърцето...
Ще легне есен на душата...
Очите ти... Очите - светят!
Захлопвам и след мен вратата.
Не зная що не се получи. ...

Докато пишем тук за любовта
и я описваме с красиви думи,
навън се случват непрестанно „чудеса”,
почти напълно непонятни за ума ни.
Един клошар дарил пари за храм. ...

Красива си! Дявол да те вземе.
Но нека този дявол бъда аз.
От мене никой да не те отнема.
Да имам всеки твой ден и час.
Да бъдеш единствено моя, ...

Помниш ли лунния стон -
тишина, обляна в нежност?
Целувки под звезден заслон,
любов до безбрежност.
Помниш ли мене - щастлив и ...

Очи потайни.
Свенливи.
И нежни.
Изгарящи.
Очи - дълбоки. ...

Дописки
Книгата е прозорец към света... и врата към автора си!
Д.Т.

Любовта ме търсела с години,
Пък аз дори не предполагах за това,
Живеех тъжна и самотна
И лутах се безкрайно край пусти брегове.
Преминах пътища пустинни, ...

Красота смирена,
очи любовни,
душата - пленена
с нежни окови,
огнено тяло ...

Ах, как искам да летя
и как искам да почувствам любовта.
Сърцето ми да трепери
и щастието да намери.
Да не се лута безкрай, ...

Нима щастливият край е близо
или по-далечен е и от едничка звезда.
Нишките на душите ни усети ли,
как свързаха се,
но питам, докога... ...

Много мразя в почивен ден да се събудя рано. Още повече, че снощи татко отговори на въпроса ми каква работа имаме за вършене утре със следното възмутено изявление.
-Хората са ти дали почивните дни не за да скочиш с първите петли, моето момиче! Строго забранявам да се става преди 9 часа. Това е запов ...

Една любов
Една любов неусетно си отива,
разбираш чак когато останеш сам...
Дано с другата си по-щастлива,
изгарящ в любовния си плам! ...