Смеете се, нали,
на Барон фон Мюнхаузен,
че успял за косите сам себе си
да издърпа?
Смейте се! ...

Don’t give up on your dreams! by Anna Bancheva
If you really fail to believe
in the unique plan God has for you,
you are not worthy to receive
the precious gift of dreams that come true. ...

Пътека към съня
Шепне тишината в полумрака
като извор непорочен във нощта,
а с огърлица окичен необята
търси лунната пътека към съня. ...

Смъртта на Поетите...
Погиб поет невольник чести...
М.Ю.Лермонтов
Поетите умират на дуели!...
... Поетите умират като птици ...

С ВЯРА ЛИЧНА СЕ ПРОМЕНЯМ
Не мога даже да заплача,
замръзнали реки са чувствата…
Пак думи се редят безгласно,
в главата смисълът пречупват. ...

Не ме обичаш като нявга ти.
Дали и аз не те обичам вече?
Край теб по навик, може и да преча
на нови в теб покълващи мечти.
„Обичам те!” – отдавна неизречено… ...

Това небе над селото къде е
във синьото на утрото да тъна
когато слъчогледът в ниви зрее
и житни класове ветрецът гъне.
И този дим над къщи от огнища ...

What it takes by Anna Bancheva
There is no restoration without annihilation,
no admiration without humiliation.
There is no big gain without real pain,
no love without facing seas that are rough. ...

Дневникът- Привечер
опазил своето
наситил се на чуждото
денят
прибира се ...

Тя е празна под роклята от моаре
и по плажа се скита самотна.
Празно е и кокетното й портмоне,
след последната едра банкнота.
Стъпалата й гали среднощно море, ...

Не ме предаде Юда, сам помолих
преди разсъмване да ме целуне.
Очите му се свлякоха надолу –
кръгли бяха като пълнолуние.
– Учителю, – прошепна ­– безпощадна е ...

Ако искаш с мен да си, остани,
продължи,
обичай ме и винаги до мен бъди.
Животът ми претърпя обрати хиляди,
но истинското останало в него си ти. ...

Струваше ли си, Господи, на кръста за нас да умреш?
За шепа неблагодарници - просто човешка гмеж?
На тия, дето без жал те разпнаха, Ти спасение подари.
На тия, дето те мъчеха, присмиваха се дори...
Словата ти истинни, Господи, останаха неразбрани. ...

АКО НЯКОЙ...
И ако някои утре ми кажат,
ти отново, за кой ли път, съгреши.
Да опитат с крак да ме смажат,
за това, че съм нямал мечти. ...

Вековен град под бетонни бараки
разголва своите тротоари.
Край запустели къщи в кофи с боклук
своя прехрана търсят клошари.
Художник зад Руската църква ...

Налей ми питие. Да поговорим
за пъстрото хвърчило на деня.
И нека през големия прозорец,
в душите мрачни блесне светлина.
Каква война, животе, ми оплете ...

ЧИНИИ ДА МИЕМ! :)
Снощи виното си пих
И идейка странничка родих
От любовта щом пиеш
Е като чиниите да миеш ...

Всяка сутрин рано
идеята ти се заражда,
съчиняваш го прекрасен -
стих, красив и искрен.
Към обяд е вече друго, ...

Светът осъмна черно-бял.
По дяволите отлетяха цветовете.
Часовникът е вече спрял -
обърна времето на световете.
При толкова светци и влъхви, ...

Днес рисувам ти красив портрет,
защото ти самата си красива.
Сякаш дишаш като жив човек,
а всъщност си една картина.
Ти склонила си насън глава ...

Серафим беше всепризнат майстор на глинени изделия в града. Добър, отзивчив, услужлив и с голяма душа. Как да не го обича и мало и голямо. Всички го познаваха. Нямаше втори такъв като него, не само с името си, не само с майсторлъка си, не само с благия си, обичлив характер, но у него имаше нещо, кое ...